Боянската църква ще бъде отворена за посетители

Завърши продължилата повече от петдесет години реставрация на Боянската църква. На 4 декември, в присъствието на президента Георги Първанов и кмета на София Бойко Борисов, ще бъдат открити за посещение стенописите в източната част на църквата. Пред храма ще бъде поставена и мраморна плоча с имената на дарителите, с чиято помощ е извършено възстановяването. Днес медиите съобщават за уникално изображение с лика на света Богородица, датиращо от края на Х век, открито в процеса на реставриране.

Стенописът е добре запазен.

"Ликът е от първия от трите етапа на Боянската църква. Открихме го случайно. При една от реставрациите е била поставена циментова заливка на стената. Сега, като се качихме да я свалим, отдолу се показа главата на Богородица", е разказал пред в-к "Монитор" Владимир Цветков, един от реставраторите на стенописите в храма. Образът се намира на една от колоните отстрани до олтара на църквата. Специалистите предполагат, че на другата колона е ликът на Архангел Гавраил, като част от библейската сцена "Благовещение".

Църквата "Св. Никола и св. Панталеймон", известна като Боянската църква, е част от световното културно наследство През 1979 г. в Листата за световно наследство на ЮНЕСКО под номер 42 е вписана Боянската църква – един от деветте паметника на България, които фигурират в нея.

Православният храм е сред малкото съхранени средновековни паметници, достигнали до наши дни – свидетелство за значимия принос на България в европейското културно пространство.

Боянската църква дължи световната си известност преди всичко на уникалните си стенописи от 1259 г., дело на неизвестен зограф от периода на Второто българско царство (ХІІ-ХІV век), които представляват една от най-ценните сбирки на средновековна живопис. Изобразени са 89 сцени и композиции с 240 образи на светци, ангели, както и ктиторските и царски портрети. Сред тях е смятаното за най-старо у нас изображение на Св. Йоан Рилски Чудотворец (Небесният покровител на България), на Св. Петка (Параскева) Търновска, на ктиторите и на владетелите на Второто българско царство цар Константин-Асен Тих и царица Ирина.

Неизвестният Боянски майстор според специалисти принадлежи към школата на т.н. Палеологов ренесанс (ХІІІ-ХV век).

Ктиторският надпис до образите на Калоян и Десислава гласи: “Въздигна се от основа и се създаде пречистият храм на светия Христов йерарх Никола и на светия великославен Христов мъченик Пантелеймон със средствата, с грижите и с голямата любов на Калоян, севастократор, братовчед царев, внук на Св. Стефан, крал сръбски. Изписа се в българско царство при благоверния, благочестив и христолюбив цар Константин-Асен в годината 1259”.

Състоянието на сградата на Боянската църква и уникалните стенописи е тревожело поколения специалисти. През 1912 г. Народният музей в София възлага реставрацията им на австрийския художник Йосиф Бала, по-късно през 1934 г. проф. Кирил Цонев прави нова реставрация, а през 1944 г. друг наш художник – Карл Йорданов почиства отново стенописите. Националният институт за паметниците на културата затваря за посещения Боянската църква през 1977 г. и осъществява консервационно-реставрационни и укрепителни работи по сградата и стенописите в продължение на 20 години. Реставрацията пресъздава Боянската църква в най-близкия до оригинала архитектурен вид, с орнаментика, характерна за изкуството на Второто българско царство. В началото на т.г. ЮНЕСКО отпусна 25 хиляди долара спешна помощ за българския паметник.

Стенописният ансамбъл в Бояна е не само най-представителният паметник на българската църковна живопис, но и на цялото православно изкуство през ХІІІ в.

В изграждането на  църквата биха могли да се разграничат три строителни етапа: първи – края на Х – началото на ХІ в., втори – средата на ХІІІ в. и трети – през ХІХ в. Първата (източна) част на църквата е малка, едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Построена е в края на Х – началото на ХІ в. Втората част на църквата е пристроена в средата на ХІІІ в. с дарени от севастократор Калоян и съпругата му Десислава средства. Тя принадлежи към типа двуетажни църкви-гробници. Долният етаж е бил определен за гробница на дарителите, е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши аркосолии, оформени в северната и южната стена, а горният – повтаря архитектурния тип на първоначалната църква, е бил техен семеен параклис. Характерно за фасадната украса на втората част на църквата е наличието на керамопластична декорация. Последната част на паметника, издигната с дарения от местното население, се отнася към средата на ХІХ в.

Боянската църква е действащ храм до 1954 г.