“Вонмем” и “Алилуя” или един концерт на “Мизар” в София

Едва ли много от облечените в черно почитатели на Мизар забелязаха как Горан се прекръства преди да напусне сцената, но съм сигурен че имаше кой да го види. И така, Мизар с чудесния “Кобна убавина”, една група възкръснала от пепелта след години затишие…

Чудесният видеоклип на Почесна стрелба заедно с това интервю си заслужават вниманието:

Извадки от интервю с фронтмена на група Mizar – Горан Трайкоски

Източник: Gorgon

В твоите текстове има много песимизъм. Май е типичен за Балканите. Смяташ ли, че хората тук са се превърнали в нихилисти? Не се учат от грешките си?

В момента у мен възниква питането: какво е песимизъм. А какво – оптимизъм? Смятам, че някои състояния на човешкия дух се постигат заедно със съзнанието, а някои със словата. Авва Силуан Атонски в началото на миналия век е казал, че "знанието само увеличава болката" , за да добави по-нататък "Дръж ума си в ада и не се отчайвай!”. Тъгата и радостта се две неща, които се "водят ръка за ръка" , ходят заедно, неразделни са. Тъгата не съответства на реалноста, на нашия реален живот, на нашата реална паднала природа, радостта е нашата истина, тази, на която се надяваме, това, което смятаме за наша природа, дадена от Бога. За да бъдеш радостен трябва да вкусиш тъгата, иначе няма с какво да сравниш, за да разбереш какво е да бъдеш радостен. Аз се старая целият ми живот да бъде една радостна тъга, една хармония на противоположности. Обратно на това, аз бих бил един покрит с weltschmertz Lord G. Byron, или пък "бард" на глупостта, чиято "радост" се излива от канализацията на Пинк или Планет. :-X

Изпълнявате и традиционна македонска песен. Спомням си, че и Кисмет имаха песен, оригинално изпята от Ваня Лазарова. Обичат ли хората в Македония традиционната музика? На мен ми се струва (дано не е така), че тук националната идентичност се губи все повече и повече. Традиционнтата музика се счита за отживелица. Оставаме ли без корени?

Това е така, такъв е нашият живот в този еднополюсен свят. Това е период на изгубено равновесие, господство на Мондиалистите, на Атлантистите. Континенталната цивилизация, или културата на "земята" е в дефанзива и тъкмо на това се дължи постоянният дисбаланс на световната геополитическа сцена. Повече за това може да научите от Александър Дугин, за мен един от водещите философи на съвременността.

В този еднополюсен циливизационен модел еднозначно не е модерно човек да бъде традиционалист.

Като споменах "политически некоректни", какво мислиш за глобализацията?

Сега ще те изненадам.
 
По своето цивилизационно убеждение аз съм глобалист, а не антиглобалист. Глобализмът е една благородна идея и напълно кореспондира с универсалните порядки на нашата Християнска цивилизация. "Аз разбирам света единствено като поле за културна надпревара между народите" е казал големият трибун на Македонското освободително движение Георги Гоце Делчев. Това е блестящ пример на позитивен глобализъм, който само като такъв трябва и може да се построи. Само че тук има едно големо недоразбиране, или по-добре да се каже измама. Това, което днес медиите представят като глобалистична идея е погрешно. Зад идеята за “глобализма” всъщност е скрита едина доста стара мода, а това е колониализмът или империализмът, ако повече ви харесва. Днешният глобализъм е само повампирената идея за повторно Британско господство, един вид Неокомънуелт (Neo-Commonwealth), облечен в униформата на Съединетите Американски Щати. Това е добър театрален костюм, който, както виждам, отлично функционира като камуфлаж за общественото мнение , или на жаргонен език казано  – "за всичко са виновни САЩ и Вашингтон". Но "заекът на Алиса" лежи скрит в дупка, чувства се добре и никой не го сочи с пръст.

Според теб трябва ли артистът да е политически ангажиран? Някои смятат, че изкуството е за изкуството и трябва да се държи далеч от политиката и изобщо от живота.

Абсолютно да!
Всички истински артисти са били и са ангажирани политически, в позитивния смисъл на понятието политика. Искате ли пример? Моля: Shakespeare, Schiller, Marley, Jello Biafra, Пушкин, Рацин, Del Naya, Barrico, Hemmingway, Chaplin, von Trier… но не искам да бъда разбран погрешно: политическият ангажимент не е достатъчен, не е норма, която трябва да се постигне, за да бъде добър авторът. Много важно е дали артистът е на страната на истината, на страната на универсалните ценности – както артистични, така и политически. А те са едни и същи и никога не са в конфликт.

Какво би искал да те попитам, а пропуснах?

Аз искам да попитам едно нещо читателите на това интервю: дали Любовта и Истината са едно и също? Точно това беше централният въпрос на албума "Кобна убавина". Чуйте последния ни албум и помислете!