В Стралджа събират средства за църквата си

Източник:  Darik.news, община Стралджа

10 000 лева са събрани до сега в дарителската сметка за възстановяване на стенописите на църквата „Свети Архангел Михаил” в Стралджа. Преди няколко месеца по идея на кмета на общината Митко Андонов в града бе сформиран Инициативен комитет, който отправи обръщение към представителите на бизнеса, интелектуалци, обикновени граждани да подкрепят възстановяването на храма.

Тази година на 8 ноември предстои отбелязване 150 години от сътворяването на този уникален исторически и културен паметник. За възстановяването на стенописите и отбелязването на годишнината са нужни около 50000 лева.

Според изискванията на османската власт църквата трябвало да бъде вкопана в земята, с равен таван, без кубета и камбанария и с размери 14 х 8 метра. Майсторът на църквата Петър Арнаудов от Ямбол своеволно увеличил основите й наполовина, поради което строежът бил спиран многократно от турците, недоволни от здравия й каменен градеж и масивен вид.

През 1857 г. църквата е богато украсена от ямболския художник Александър П. Георгиев (Зограф). Авторът на дърворезбите е останал неизвестен. Творбите на Александър Зограф се отличават с богато въображение, с подчертано майсторство при изобразяване на образите на светците и с особено чувство за линеарно оформяне на фигурите им. Дело на Зографа е украсата на църкви в Сливен, Зимница, Варна и др. Сред най-впечатляващи икони на майстора – Зограф в стралджанската църква са тези на Архангел Михаил, Св. Богородица, Св. Георги, пророк Илия, Св. Димитър. Върху някои от иконите авторът е изписал имената на дарителите. Под лика на Св. Йоан Кръстител четем: “В лето 1875 г. се построи тази църква. Тогази пренесе тази икона Иван Маринов с домат си (семейството си – б.а.) за душевното си спасение”. Интересен е текстът под иконата на Св. Николай Чудотворец: “С иждивението (разходите, парите – б.а.) на господин Атела и с дружината му Рахня, Илия, Димитрина, Кумана, Паня, Ивана, Рухча, Стефана и Атанасия”.

Пръв свещеник в новопостроената църква е поп Тоти П. Драгиев (1813 – 1878) от Ямбол. Получил образование в родния си град и в Одрин, споделил съдбата на преселниците в Бесарабия, поп Тоти се отличавал с висока за времето си култура и впечатлявал с мощния си глас, пеейки в църквата. Въпреки че владеел добре гръцки, под влияние на зараждащото се движение за църковна независимост свещеникът вероятно започнал да служи на български език, с което осветил църквата едва през 1860 г. заедно с ямболския иконом поп Филип и поп Йордан от Сливен. От това време ще е останало преданието, че името на Стралджа идва от лоши, непокорни люде, както ги назовал владиката. Поп Тоти останал в Стралджа до 1865 г. и бил сменен от поп Димчо. Завършил живота си като мъченик, заклан от черкезите ден преди освобождението на Ямбол.

Според близките му, Александър Тодоров (поп Димчо) получил духовен сан през 1865г. Освен в Стралджа поп Димчо извършил богослужения в селата Воденичане, Зимница и Джинот. Свещеникът починал в Стралджа през 1893година. Погребан е в църковния двор.
Като ценна реликва в църквата се пази “Часослов” и издание на “Нов завет” от 1859г., преведени от Неофит Рилски и отпечатани в Лондон. Книгата вероятно е дарение на църквата от поборника Захария Господинов, за което подсказва текстът върху една от страниците й: “Захария Господинов. В Камбер -1870. Купено от Кара су Панайота 1867 за 8 гроша”. Освен тях се съхраняват и евангелия, издадени в Русия през 1890 и 1896 г. както и друга утвар, подарена от миряните.

През 1893г. поп Петър Станчев от Котел замества поп Димчо . В края на XIX в. Селото е разделено на две енории и за свещеници са назначени още двама високообразовани за времето си котленци – поп Христо х. Петров и поп Киро Гойков. Освен Божието слово поп Киро разпространява и медицинска култура сред населението . Поради значителните си медицински познания той се грижи освен за душите, и за здравето на енориашите си. Участва в Балканската война като лазаретен лекар.

Около 1924 г. е построена камбанарията – подарък от местните занаятчии. През лятото на 1937 г. бъдещият професор по живопис – художникът Панайот Панайотов от Стралджа, прави 4 стенописа: ”Грехоподанието”, “Потоп”, “Благовещение” и “Сретение Господне”. Последното иконописване на църквата е извършено през 1950 г. и е дело на Михаил Гр. Маковкин от Сливен. От 27 април 1979 г. църквата е призната за паметник на културата .