В Шумен ще се проведе симпозиум за свети Наум


Международен симпозиум "Свети Наум – дело, съратници и последователи", посветен на 1100 години от Успението на свети Наум ще се проведе от 29 до 30 октомври 2010 г. в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”.

 
ПРОГРАМА
 
29 октомври (петък) 2010 г.
Централна сграда, зала 217
9.30 – 10.00 – Откриване на Международен симпозиум “Свети Наум – дело, съратници и последователи”  
 
ПЪРВО СУТРЕШНО ЗАСЕДАНИЕ
10.00 – 10.15 – Веселин Панайотов (Шумен) – Химнографската традиция на Охридската книжовна школа
10.15 – 10.30 – Пиринка Пенкова-Люейер (Калундборг, Дания) – Историята на погребалния чин в славянските ръкописи от ІХ-ХІV век и творчеството на Наум
10.30 – 10.45 – Enrique Santos Marinas (Madrid, Spain) – The use of biblical typology in the liturgical services devoted to Saint Naum of Ochrid
10.45 – 11.00 – Регина Койчева (София) – В търсене на химнографското наследство от равноапостола Наум
Почивка 11.00 – 11.15
 
ВТОРО СУТРЕШНО ЗАСЕДАНИЕ
11.15 – 11.30 – Стефан Хърков (Шумен)– Песнопения в чест на свети Наум Преславски и Охридски
11.30 – 11.45 – Наги Марта (Дебрецент, Унгария) Культ св. Наума в Венгерском Королевстве
11.45 – 12.00 – Силвия Аризанова (София) – Култът към Св. Наум 
12.00 – 12.15 – Стефан Стефанов (Шумен)) – Църковнославянските служби на преп. Наум Охридски в контекста на съвременния му богослужебен култ 
12.15 – 12.30Десислава Иванова (Шумен) – Службата за Св. Кирил, издадена от Яков Крайков 
 
Дискусия 12.30 – 13.00
Обедна почивка – 13.00 – 14.15
 
ПЪРВО СЛЕДОБЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
14.15 – 14.30 – Мария Йовчева (София) – Значението на изборните източнославянски минеи за реконструкцията на старобългарския минеен корпус (въз основа на данните от кодекс Син. тип. 98, РГАДА, XII–XIII в.)
14.30 – 14.45 – Мария Тихова (Шумен) Псалом 41:1 (реплика)
14.45 – 15.00 – PetraStankovska (Ljubljana, Slovenija) – Odkaz preslavske skoly v chorvatskocirkevneslovanskych liturgickych pamatkach
15.00 – 15.15 – Ралица Керелска (Шумен)  –  Откритията на ХХІ век в областта на славянската химнография
15.15 – 15.30 – Татяна Пентковска (Москва, Русия), Борис Зайковски (Санкт-Петербург, Русия) – Толковое Евангелие в славянской и арабской традиции: к сопоставительному анализу
15.30 – 15.45 – Николай Димков (Шумен) – Кога е роден Свети Наум?
Почивка 15.45 – 16.00 
 
ВТОРО СЛЕДОБЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
16.00 – 16.15 – Марина Крутова (Москва, Русия) Номинативные комплексы памятников письменности XI-XIX вв.
15.15 – 15.30 – Ценка Досева (София– Композити със значение на лице в ранните славянски минейни преписи
16.15 – 16.30 – Татяна Илиева (София) Словообразувателни склонности при лексиката в химнографското творчество на Климент Охридски
16.30 – 16.45 – Павлина Върбанова (Велико Търново) – Изразяване на определеност в Пандектите на Антиох
16.45 – 17.00 – Елена Статева (София) – За Йоан Кръстител и змея (от езичество към християнство)   
17.00 – 17.15 – Веселин Панайотов (Шумен), Данко Георгиев (Шумен) – Свети Наум срещу мечката
Дискусия  17.15 – 18.00 
18.30 Коктейл за участниците и гостите на симпозиума, зала 118
30 октомври (събота) 2010 г.
Централна сграда, зала 217
 
ПЪРВО СУТРЕШНО ЗАСЕДАНИЕ
9.00 – 9.15 – Людмила Карпенко (Самара, Русия) – О цивилизационном значении славянской письменности
9.15 – 9.30 – Анисава Милтенова (София) – Към въпроса за характера и обема на преводните монашески флорилегии в старобългарската литература през Х век
9.30 – 9.45 – Уилям Федер (САЩ) – Охридская кириллическая редакция Скитского патерика до 971 года 
9.45 – 10.00 – Грета Стоянова (Шумен) – Нови преписи на Църковното сказание в руската и сръбска ръкописна традиция от ХІV-ХVІ век 
10.00 – 10.15 – Hanne Eckhoff, Dag Haug (Oslo, Norway) – The PROIEL corpus as a source to Old Church Slavic: a practical introduction
10.15 – 10.45 – Почивка
 
ВТОРО СУТРЕШНО ЗАСЕДАНИЕ
10.45 – 11.00 – Ивета Рашева (Велико Търново)Още един поглед към почитането на св. ап. Андрей от св. Наум Охридски и възможните му последователи
11.00 – 11.15 – Мария Спасова (Велико Търново)От научната хипотеза към научната истина (Български препис на липсваща в Учителното евангелие "Беседа за блудния син")
11.15 – 11.30 – Анета Тихова (Шумен) – За някои езикови особености на названията на средства за мъчение в Обикновения и в Стишния пролог
11.30 – 11.45 – Тодорка Георгиева (Силистра) – "Слово за Рождество Христово" в състава на минейния Тържественик от ХІІ век  
 
11.45 – 12.00 – Татяна Строковска (Дубна, Русия) – "Слово о Св. Троице, о твари и о суде" Климента Охридского и ценостные ориентиры русских книжников сер. XV – сер. XVI вв. 
12.00 – 12.45 – Дискусия
Обедна почивка  – 12.45 – 14.00
ПЪРВО СЛЕДОБЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
 
14.00 – 14.15 – Христо Трендафилов (Шумен)Цар Симеон в Най-старото житие на Наум и в Прилога към Златоструя
14.15 – 14.30 – Мая Петрова-Танева (София) – Житийният цикъл в сборник 1037 НБКМ, ХІV век и преславските староизводни чети-минеи
14.30 – 14.45 – Ирина Кузидова (София) – Наблюдения върху старобългарския превод на Житието на св. Иларион Велики от Йероним Блажени
14.45 – 15.00 – Събка Богданова (София) – За ръкописите от среднобългарския превод на „Пандектите на Никон Черногорец” и проблемите на неговото издаване
15.00 – 15.15 – Ростислав Станков (София) Древнеболгарский перевод Хроники Георгия Амартола и Хронограф по Великому изложению
15.15 – 15.30 – Анчо Калоянов (Велико Търново) – Закон за църквата на цар Симеон в Архивския номоканон (ЦИАИ 1160)
Почивка 15.30 – 15.45 
ВТОРО СЛЕДОБЕДНО ЗАСЕДАНИЕ
 
15.45 – 16.00 – Петранка Трендафилова, Тодорка Георгиева (Силистра) – Заключителната формула като белег за авторство
16.00 – 16.15 – Диляна Радославова (София) – Старобългарско наследство в книжнината от ХVІІ век
16.15 – 16.30 – Йорданка Москова (Шумен) – Митологични мотиви, посветени на произхода на царската институция и владетелските инсигнии (според Хрониката на Йоан Малала)
16.30 – 16.45 – Тотю Тотев (Шумен)(Шумен) – За “Гласът на викащия в пустинята” и един бронзов медальон-матрица с изображение на Свети Йоан Кръстител  
16.45 – 17.00 – Стела Дончева  (Шумен) – Кръст с релефно изображение на светец-воин от Преслав 
17.00 – 17.15 – Архимандрит Павел Стефанов(Шумен) – Манастирът Велюса (история, архитектура, изкуство) 
17.15 – 18.00 – Дискусия
Закриване на симпозиума 
 
31 октомври (неделя) 2010 г. 
ЕКСКУРЗИЯ до старите столици Плиска и Велики Преслав
Тръгване в 9.00 от паркинга на Шуменския университет

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. Стефан Йорданов Чурешки каза:

    През комунизма имаше един виц, който казваше, че в България след всяка революция следва награждаване на невзелите участие.Той визираше главно кадровата политика и принципите на действие в БКП и експлоатацията на свято общонародно дело, което задължава българите да се жертват и да работят без възнаграждение, като група избрани събират благинките и парсата от цялата обстановка на мистична национална конспирация у нас след 1878 година. Същото и с БПЦ – нейни митрополити правят изказвания, че православието у нас се възражда, но какъв е приносът и участието на БПц в едно дело, извършено всецяло от светски лица, миряни и патриоти, чиято квалификация е дело на Държавата, семействата им, колегите им и на чужди вярващи? Явно БПЦ -вж.вица- е религиозно БКП според системата на разпознавания, които имаме в богатата ни културна история. И още – през комунизма на българите беше забранено да се занимават с важни и съществени неща – това се вижда и от тематиката на българите в докладите за св. Наум.