Двама братя от Украйна служат като иподякони в Доростолска епархия

Две момчета от Украйна служат като иподякони в Доростолска епархия. 18-годишният Михаил и 13-годишният Владимир са от Одеса, но са избягали от ужаса на войната заедно със своята майка.

Михаил е студент по медицина, а Владимир е ученик. От малки са отдадени на вярата, по примера на майка си Виктория, и именно вярата ги е довела в България.

„Децата от малки влизаха в храма. С годините вярата им укрепваше“, разказва майката Виктория, която е юрист по професия.

„Присъствахме на служби, причестявахме се, изповядвахме се. Аз още от най-малък исках да пея в църковния хор“, допълва Михаил.

„Сега в Одеса не е безопасно, ние се надявахме, че всичко ще приключи само с преговори между държавите, но за съжаление в нашия град също започнаха обстрели и решихме да тръгнем. Нашите свещеници се запознаха с вашите, когато митрополитът ви дойде с хуманитарна помощ и ни благословиха да дойдем в България, в Силистра“, споделя Виктория Викторовна.

След като пристигат в Силистра се настаняват в хотел, но по-късно си наемат квартира, често посещават и местния храм. В България църквата се превръща в техен втори дом. Така съвсем естествено идва предложението на Доростолския митрополит Яков да постриже момчетата за иподякони.

„С радост приеха да станат иподякони – да бъдат постригани в благодаруваната ни епархия. На всяка служба идват, служат и пеят. За мен е голяма радост да видя млади хора с такава силна вяра, с желание да служат на Бога, но не само на думи, а и на дела. Така трябва да са и нашите младежи – трябва да придобият вярата и добродетелите“, казва митрополит Яков.

След празничната литургия на Великден той ритуално постригва за иподякони двете момчета. А те не крият, че това за тях е сбъдната мечта, нещо, което дълго са чакали и за което дълго са се трудили.

„Имаме определени задължения в църквата, участваме в службите, пеем, но по-важното е друго – промяната в начина на живот. Всяка следваща духовна степен възлага духовни отговорности в преследване на крайната цел – уподобяване на Бога“, споделя Михаил.

Брат му Владимир, макар и само на 13 години, също осъзнава отговорността, която е поел.

„Чувствам се много радостен, но отговорността е голяма, защото трябва да се доказвам, да се ограничавам, трябва да съм пример за другите“, казва той.

А Виктория не крие, че се гордее със синовете, които е възпитала. Днес семейството е добре, но всеки ден посещават храма. Молят се войната скоро да свърши, за да се приберат у дома, при бащата, който е хирург, останал да служи на страната си.

Източник: БТА; bgonair.bg

Снимки: БТА