Дума: Битката за Кърджали без отец Боян Саръев

В желанието на част от жителите на Кърджали да издигнат за кмет на града кандидатурата на свещ. Боян Саръев, виждам ясен знак за мястото, което той е заел в обществения живот на този източнородопски български град и признание за неговото пастирско служение в този район. Това е още едно „достоен“ за годините, които отец Боян служи на духовната нива; служение, започнало в обособено труден за нашия народ период – време на разпадане на атеистичната система, и за съжаление, бързо запълване на образувалия се духовен вакуум с калните води на нахлулите от „свободния“ свят дух и култура, изразени в множеството секти, в падението на морала и увеличаване на беззаконието в нашето съвременно общество. В такова трудно време на духовна обърканост, отец Боян прие свещенически сан и тръгна по нелекия път на мисионерството и просвещението. Като духовен пастир, той ревностно изпълнява своето служение да бъде стожер и опора за паството си. И ето, всички те днес желаят той да бъде техен освен духовен, и светски водач.

Това желание не е неестествено и неразбираемо за мен. Българската Православна Църква винаги е била вярна на своя народ и докрай е стояла с него във всяко изпитание, което историята му е изпращала. Особено силно това пролича през петвековното турско робство. Българският дух не угасна, защото жива и поддържана беше православната ни вяра. Църквата беше тази, която опази този дух и вяра, и възроди българина за нов живот. Тя е тази, която и днес единствена има ресурса да се бори срещу лукавия дух на времето, в което живеем. И това е така, защото тя не е творение човешко, а Божие, основана от Господ Иисус Христос, Който каза: „Ще съградя църквата Си и портите адови няма да й надделеят“ (Мат. 16/18), и още: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:20).

Не бързах да дам своето становище относно кметската кандидатура на свещ. Боян Саръев, защото то трябваше много внимателно да се обмисли. Трябваше да потърся не своята човешка, а Божествената мъдрост, която намираме отразена в Св. Писание, каноните на Св. Православна Църква, светоотеческите писания – фундамента на нашата вяра.
Св.ап. Павел казва: „Никой воин се не заплита в житейски работи.“ (2 Тим. 2:4). Тези негови думи са основание за шесто апостолско правило, което гласи: „Епископ, презвитер или дякон, да не приемат върху себе си мирски грижи.“ Тълкуванието на това правило, направено от канониста Зонара, гласи: „На изброените в правилото лица е забранено да се впущат в мирски работи, защото правилото иска свободно да се занимават с божественото служение и да не си позволяват да се месят в мирски работи и народни размирици.“

Свещеникът е воин Христов и неговото служение не е посветено на осигуряване земното добруване на човека. То е служение на небето; за примирение на падналото в греха човечество с неговия Създател, за връщането на човека в изгубения рай. Истинското отношение към светската власт, полезно и за самата нея, св.ап. Павел изразява като пастирски съвет към ученика му св.ап. Тимотей: „Моля преди всичко да се правят просби, молитви, благодарения за всички човеци, за царе и за всички, които са на власт, за да прекараме тих и мирен живот в пълно благочестие и чистота“ (1 Тим. 2:1-2). Съгласно това всеки свещеник се моли за управляващите, без значение от коя политическа сила са, мъдро и с мисъл за човека да управляват съдбините на народа, който ги е избрал.

В съзвучие с гореспоменатото апостолско правило са: правило 3 на IV Вселенски събор; правило 10 на VII Вселенски събор; правило 11 на двукратния събор; правило 7 на IV Вселенски събор и т.н.
Като архиерей на Българската Православна Църква, която е неизменна част от Св. Православие, аз съм поел кръста на архипастирското служение с обещание, че ще пазя, съблюдавам и изпълнявам правилата на Църквата. Добри са намеренията на подкрепящите отец Боян за кмет, добро е и неговото желание да се раздаде докрай в името на хората, но нека направи това не в кметството, а в храма, там, където Господ го е призовал, следвайки съвета на св.ап. Павел: „Всякой в каквото звание е призван, братя, в него и да остава пред Бога“ (1 Кор. 7:24), изповядвайки и на дело Господнята молитва, в която се казва: „Отче наш… да бъде Твоята воля…“ Съгласно нея, аз също не дръзвам да се противя на Божествената воля, изразена в правилата на Св. Православна Църква и отказвам да дам благословение на отец Боян Саръев за участие в кметските избори в град Кърджали.

Като му благодаря за каноничното съзнание и църковно разбиране, аз отечески молитствам от Бога много още благословени успехи на Божията нива за слава на Бога, за благоденствието на христолюбивия народ и душеспасението на всички нас. Амин!