Евангелието за съмнението и вярата на апостол Тома

(Йоан 20:19-31)

Колко дивни са отношенията между майката и детето! От едната страна – любов и жертва, а от другата – любов и послушание.

Има ли някакъв друг път към щастието за детето, освен да вярва на майката и да я слуша? Има ли по-голямо чудовище от детето, което не вярва на майка си и не я слуша?

Вярата е най-чистият път към познанието. Който се отклони от този път, става порочен, нечист.

Вярата е най-бързият път към познанието. Който се отклони от този път, стъпва на бавния път.

Където има вяра, там има и съвет; където няма вяра, там и съветът не помага.

Където има вяра, има и разговор между двама; където вярата оскъднява, оскъднява и разговорът; тогава съмнението и изкушението заемат мястото на разговора.

Чуждият не вярва на чужди, сродният вярва на сродния. Когато вярата се настани между чужди, чуждите стават сродници; когато изчезне вярата между сродниците, сродниците стават чужди.

Как би могъл да спи спокойно стопанинът, който е затворил в един обор вълк и овца? Как би могъл да бъде ведър и мирен човек, в чиято душа се е вмъкнало съмнението и е нападнало вярата му?

Когато вярата няма за свой съсед съмнението, тогава човешката душа е спокойна и силна, а лицето ведро.
О, колко тъжна гледка е, когато се срещнат двама смъртни човека, и двамата сътворени от Този, Който е сътворил и серафимите, и говорят един на друг, изкушавайки се и съмнявайки се един в друг!

Само една гледка е по-плачевна от тази, а тя е, когато сътвореният човек слуша евангелското слово на своя Създател и се съмнява в него.

Великият Моисей само веднъж се усъмнил в Божието слово, и затова бил наказан да не влезе в земята, към която пътувал четиридесет години. Пророк Захария не повярвал на думите на Архангел Гавриил за раждането на Йоан Предтеча, и в този миг онемял.

А колко страшно било наказано първото съмнение на нашите прародители! Адам и Ева били изгонени от Рая, защото се усъмнили в Божието слово, а повярвали на своите очи, повярвали на себе си и на дявола.

Докато нашите прародители се придържали само към вярата в Божието слово, дотогава всичко за тях и за всички останали творения било твърде добро (Бит. 1:31). А щом нарушили тази вяра, Раят се затворил и на райските врата бил поставен херувим с пламенен меч, за да не може никой от съмняващите се и невярващите да се върне в Рая.

От всички плачевни случаи на човешко неверие в Бога има два случая, които са най-плачевни и най-невероятни за разумното същество в цялата история на света. Първият случай е свързан с дървото на познанието, а вторият – с дървото на живота. В първия случай Бог предупредил райските хора за смъртната опасност от Сатаната, а във втория показал на смъртния Адамов род безсмъртния живот във възкръсналия Христос. Когато Бог казал на хората да не отиват към смъртта, те тръгнали към смъртта. Когато Бог призовал хората да пристъпят към Живота, много от тях не пожелали да дойдат.

Всички хора обичат живота, обичат радостта, желаят безсмъртие, копнеят за богатството на щастието. Но когато Бог им открива и предлага всичко това, някои се отказват и се усъмняват. Усъмняват се жителите на тази плачевна долина, че има някакво царство, което е по-добро от това! Усъмняват се робите на смъртта, че може да има някаква Божия държава без смърт! Усъмняват се приятелите на червеите и гъсениците, че Бог може да ги превърне в безсмъртни царе, в приятели на светлите ангели!

Съмнението на хората в Христовото откровение е последната човешка болест в голямата болница на света: за тази болест светът няма лекарство. Защото възкръсналият Христос е единственото лекарство; а този, който не приеме това лекарство, как ще оздравее?

Своето откровение на истината Господ Иисус е потвърдил чрез Своята възкресна победа над смъртта. Който не вярва в Неговото Възкресение от мъртвите, как може да вярва във всичко останало, казано и направено от Него? Защото кой ум би могъл да вярва, че Той наистина е възкресявал мъртви, а Сам е останал в гроба и изгнил? Кой език би могъл да изповяда, че Неговите думи са думи на живот, ако Неговият живот завинаги е угаснал на Голготския Кръст? О, братя мои, Господ е възкръснал и живее! Какво доказателство още може да иска някой, когато Възкресението е най-доказаният факт в историята на света? Божият промисъл човеколюбиво е устроил така, че това е най-доказаният факт в историята на света.

От всички събития в целокупното минало на човечеството нито едно не е така ясно доказано, както Възкресението на Господа. Господ Иисус е дошъл сред хората, когато вярата у тях била най-слаба; затова Божият Промисъл устроил така, че Възкресението на Господа да бъде достъпно и за хората с най-слаба вяра. Защо Бог не казал на Адам и Ева нещо повече за опасността от яденето от забраненото дърво в Рая? Защо не им предложил нито едно доказателство за това, а само изрекъл кратка забрана? Действително, поради това, че тогава Адам и Ева били безгрешни, и като безгрешни, били силни във вярата. А Христовото Възкресение Бог доказва чрез множество доказателства, нещо повече: именно чрез явни събития и чудеса. Защото по времето на Христовото Възкресение човешкият род бил грешен, крайно грешен, и слаб, преслаб във вярата.

Днешното Евангелие предлага едно изключително доказателство за Христовото Възкресение, доказателство, което утвърдило във вярата апостол Тома, а заедно с Тома и хиляди други християни от началото на историята на спасението до ден-днешен.

А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! Първият ден от седмицата бил денят след събота, както става ясно от Марковото Евангелие, в което се казва: След като мина събота в първия ден на седмицата (Марк. 16:1:2). Това е неделя, същият ден, в който рано сутринта Господ възкръснал. И така, късно вечерта на този ден Неговите ученици, с изключение на Тома, били събрани в една къща в Йерусалим. Сбъднало се всичко, както било предсказано: Пастирът бил поразен и овците се разбягали (Марк. 14:27). Но апостолите все пак не били като безсловесните овце, за да се разбягат кой накъдето види, но бързо се събрали на едно място, за да чакат всички заедно по-нататъшното развитие на събитията, всички заедно да се молят на Бога и взаимно да се окуражават и подкрепят. Поради страх от юдеите те държали вратата заключена. Защото, без съмнение, трябвало да си спомнят пророчеството на техния Учител, Който предварително им предсказал гонението по съдилища и биенето по синагоги (Мат. 10:17). Нима са могли да забравят такива страшни думи като тези: Настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба (Йоан. 16:2)? Между другото, страхът на апостолите в онези дни, когато пред очите им се извършило безумното и кърваво престъпление над техния Учител, е повече от разбираем. Какво са могли те, слабите хора, да очакват за себе си от кръвожадните юдейски старейшини, след като вече били познали тяхната въпиеща безсъвестност в процеса срещу безгрешния и всемогъщ Чудотворец Христос? Но Христос, и докато бил в гроба, промислял за тях да не им се случи никакво зло, да не се предадат едни други и да не се разбягат в четирите посоки на света, преди да Го видят жив и прославен.

И ето, това била четвърта вечер, откакто учениците се били разделили със заловения и отведен на съд Господ, и първия ден след Неговото Възкресение Господ им се явява жив и прославен. Той влиза при тях и застава в средата, а вратата остават неотворени и заключени. Както всички чудеса на Господ Иисус, така и това чудо остава целесъобразно и за полза на хората. А че Господ по чудесен начин е влязъл в заключена стая, нашият евангелист не оставя и място за съмнение в това. По такъв начин Господ се появил между Своите ученици първо за да не ги изплаши с чукане на вратата. Те вече били достатъчно уплашени от юдеите и човеколюбивият Господ не искал нито за миг да увеличава техния страх. И второ – което е много по-важно – и за да покаже Своето възвърнато всемогъщество след привидната немощ и привидното поражение през последните три дни. Не след дълго Той ще изрази това с думите: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята (Мат. 28:18). Как Господ без такова велико чудо би върнал у учениците разколебаната вяра в Него? Как Победеният би се показал като Победител? По какъв друг начин Той – унизеният, заплюван, смазан, убит и погребан, би се показал като прославен? Как иначе би могъл да увери Своите приятели, че мъките и смъртта не са отнели нищо от Неговата сила, а напротив, много са добавили към Неговата сила като човек? Накрая, коя твар би могла да се противи на волята на Пресветия и Пречистия? Цялата природа е покорна на светостта и чистотата. И докато Той бил в смъртно тяло, на Неговата воля се покорявали моретата и ветровете. Как сега на Него, във вече прославено тяло, биха могли да се възпротивят дървените врати и каменните стени? Само когато Той иска – а Той иска тогава, когато това е целесъобразно, както е в този случай, – цялото творение става като несъществуващо: пространство и време, твърдост и течност на предметите, височина и дълбочина, вътрешно и външно – всичко става безразлично, слабо, отворено, покорно и свободно от каквато и да било съпротивителна сила.

Мир вам! С тези думи Победителят на смъртта поздравява Своето малко воинство. Господ ще благослови с мир Своя народ – така пророк Давид предвижда през тъмнината на вековете този светъл миг (Пс. 28:11). Мир вам – действително, това е обичаен поздрав на изток, но в Христовите уста този поздрав има особен смисъл и значение. Преди, на раздяла със Своите ученици, Господ казва: Мир ви оставям; Моя мир ви давам (Йоан. 14:27). В празния световен съд Той налял Своето вино; на обикновения светски поздрав Той придал райска сочност и сладост. Когато хората без вътрешен мир, измъчвани от светски грижи, казват: мир вам, те предлагат нещо, което и сами нямат. Затова от този техен поздрав не се увеличава нито техният мир, нито мирът на онези, които поздравяват. Когато казват това, те го казват според обичая и от учтивост, безсмислено, празно: казват го и когато се събират да се веселят, и когато се събират, за да се съдят и да се лъжат. А Христос дава нещо друго и различно. Той дава онова, което действително има. Неговият мир е мир на Победител, Който е победил всичко. Оттук Неговият мир е радост, смелост, здраве, тишина и сила. И Той не го дава така, както светът дава, тоест: не го дава само с език, но и с цялата Си душа, с цялото Си сърце и с целия Си ум, както се дава любов на любовта. Давайки им Своя мир, Той по чудотворен начин пренася, така да се каже, Своето битие в тях. Това е Божият мир, който надвишава всеки ум (Фил. 4:7); такъв мир означава царуване на Бога в човешката душа. Такъв мир е връх, плод и венец на духовния живот на истинския християнин.

След като поздравил Своите ученици, Господ започва да ги уверява, че Той не е дух, както някои от тях биха могли да си помислят в този момент (Лук. 24:37), а истински и жив техен Учител и Господ: И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа. Защо Господ показал ръцете и ребрата Си? Ясно е, че заради раните, нанесени Му на Кръста от гвоздеите и копието. Показвайки им Своите рани, Господ иска и да ги увери, и да им напомни; да ги увери, че това е Той, защото кой друг би имал тези рани на ръцете и под ребрата, освен Него? И да им напомни, че Той носи белезите от тези рани и в Своята безсмъртна слава, като вечно свидетелство за Неговата любов и Неговото страдание за човешкия род.

Тогава учениците се зарадвали, защото видели и познали своя Господ. Проницателният Спасител предварително е предсказал дори и този радостен миг на Своята повторна среща с учениците. Това било преди самото Му страдание, когато учениците били много натъжени. Той, Който, като човек, се нуждаел от утеха в навечерието на кръстните мъки, забравил за Себе Си и се стараел да утеши скръбните ученици: И вие сега сте наскърбени; но Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви (Йоан. 16:22). Ето момента, в който се изпълнява това дивно пророчество! Ето внезапното преобразяване на скръбните сърца в радостни!

А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. Защо Господ пак им казва: мир вам? Защото иска да ги въоръжи с двоен мир за борбата, която им предстои и в която Той ги изпраща: първо, с вътрешен, и второ, с външен мир. С други думи: с мир със самите себе си и мир със света. Когато за пръв път им казва мир вам!, Той им показва, че е сред тях и е техният истинен Господ, тялом и духом. С това е искал да каже: когато имате вътрешна борба със страстите, помислите и желанията на този свят, и Аз съм във вас, тоест в сърцето ви, не се бойте от нищо. Аз съм мир и Творец на света във вашите сърца. А сега, когато ги праща в света, тоест във външна борба със света, Той повторно ги поздравява и ги изпраща с мир, за да не се страхуват от света, да издържат в борбата и да бъдат сеячи на мир в човешките сърца. Това е излишъкът от мир, който Той им дава, защото те трябва не само да имат мир в себе си, но и да го дават на другите, както и преди им е заповядал: А кога влизате в някоя къща, поздравявайте я, казвайки: мир на тая къща (Мат. 10:12)! Това двойно даване на мир може да се разтълкува и като даване на мир на душата и тялото, както го тълкуват някои Свети Отци. Впрочем, мирът в тялото и мирът в света накрая представляват един и същи мир, защото какво друго е светът, ако не похот на плътта и похот на очите (1 Йоан. 2:16)?

След като ги е въоръжил с двоен мир, с преизобилен мир, Господ ги изпраща в света. Как ги изпраща? Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. А Отец изпрати Сина от любов към онези, при които Го изпраща. Той ни възлюби и проводи Сина Си (1 Йоан. 4:10; Йоан. 3:16). От любов към човешкия род, ето, и Господ Христос изпраща Своите ученици. И още, Отец изпраща Сина в света със сила и власт: всичко Ми е предадено от Моя Отец (Мат. 11:27), всичко, що има Отец, е Мое (Йоан. 16:15). И ето, възкръсналият Господ дава на Своите ученици сила и власт да връзват и развързват, както ще видим малко по-късно. По-нататък, Сам Господ е казал, че е пратен от Отца, за да изпълнява не Своята воля, а волята на Отца (Йоан. 6:38). Така и Той изпраща Своите ученици да вършат не своята воля, а Неговата. И още, макар и да е изпратен от Отца, Господ нито за миг не се е отделял от Отца: Сам не съм, но Аз и Отец, Който Ме е пратил (Йоан. 8:16). Така и Той изпраща учениците в света, обещавайки им, че и Той ще бъде с тях през всички дни до свършека на света (Мат. 28:20). По-нататък, за да научи на смирение безумно гордия човешки род, Господ приписва на Своя Отец и всички Свои дела (Йоан. 5:19) и цялото Свое учение (Йоан. 7:16).

И Той учи учениците на смирение, като им казва: без Мене не можете да вършите нищо (Йоан. 15:5). Накрая, Той ги изпраща като овци сред вълци, защото и Сам е бил пратен така. Самите те са били свидетели как грешниците като вълци са виели около Него през последните дни и как с вълча кръвожандност са Го уморили с мъки. Но Той и сега им е жив свидетел, че грешниците, убивайки себе си и убивайки другите, винаги убиват само себе си, а не другите. Неговата победа е гаранция и за тяхната победа в бъдеще.

И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат. И така, ние видяхме как Господ първо въоръжава Своите ученици с изобилен мир, а после издига достойнството им, сравнявайки тяхното апостолство със Своето и пращайки ги така, както и Той е бил пратен от Отца. А сега, ето, виждаме как Той им дава сила и власт. Дава им сила, духвайки в лицето им, и власт чрез думите, които им казва. Обновителят на света постъпва както и Създателят на света. Оформяйки човека от земна пръст, Създателят вдъхнал в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа (Бит. 2:7). Така постъпва и сега Обновителят на света. Той вдъхва дух за живот в хората, изнемощели от греха. Със Своя животворен дъх Той оживява, обновява, и всъщност възкресява приземените и унили човешки души. Като духва в лицето на учениците, Господ им казва: приемете Духа Светаго! Това е първото даване на Дух Свети. Второто ще бъде в петдесетия ден след тази знаменита вечер. Това първо даване е за оживяване и укрепяване на самите ученици, а второто – заради тяхната апостолска служба в света – да, именно за оживяването на света. Давайки им такава сила, сега Господ им дава и власт да прощават и да задържат греховете. О, колко много страда светът от хората, които се хващат за властта, нямайки в себе си Божията сила, нямайки Дух Свети! Бич за хората е безсилният човек, който се домогва до властта на съдия и началник. Това е труп, завързан за седлото на необязден кон. Така става между езичниците, където властта се отнема; но не бива да бъде така между християните, където властта се дава от Бога на онези, на които първо е дадена сила от Дух Свети. Погледнете колко стройно, смислено и премъдро е всичко в Царството, което Христос създава! Властта за прощаване и задържане на греховете, властта за връзване и развързване Господ и преди е обещал първо на апостол Петър (Мат. 16:19), а след това и на останалите апостоли (Мат. 18:18). Ето, Господ изпълнява Своето обещание на самия ден на Своето преславно Възкресение. Сега Той не отделя Петър от останалите, а на всички дава еднаква сила и власт. Господ никога не е давал на Петър отделна сила и власт, дал му е само отделно обещание, и то само в един светъл миг на вдъхновение, когато Петър изповядва Христос като Син на живия Бог. В знак на одобрение на това изповядване, а и за утвърждаването на всички ученици в тази вяра, Господ дал на Петър същото обещание, каквото малко по-късно е дал на всички Свои ученици, и което е еднакво за всички, и ето, сега, в деня на Своето Възкресение, го изпълнява. Тази сила и власт апостолите по-късно предавали на своите последователи, епископите, а чрез тях и на свещениците, така че тази сила и власт и до ден-днешен действат и властват в Църквата Божия.

А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам. Тома не е носел прозвището Близнак, но на еврейски език неговото име означава „близнак”. Може би това име му е дадено по тайнствен и непостижим промисъл, за да означи двойствеността на неговата душа, двойственост, съставена от съмнение и вяра. През цялото време на неговото следване на Господа никъде не се изтъква нито неговата вяра, нито неговото съмнение. Само веднъж той проявил своята лична смелост и преданост към Господа, и то по недоразумение. Това било по онзи повод, когато дошла вестта са смъртта на Лазар и когато Господ повикал Своите ученици: да идем при него! Тома разбрал, че Господ ги призовава на смърт, защото още не разбирал, че за живия Господ няма мъртви, нито можел да прозре с духа си намерението на Христос да възкреси Лазар. Евангелистът пише следното: да идем и ние да умрем с Него (Йоан. 11:16)! Макар и тези думи да са казани по недоразумение, те все пак разкриват едно храбро и предано сърце. В този случай Тома бил свидетел на Лазаровото възкресяване, както в друг случай бил свидетел на възкресяването на сина на Наинската вдовица. При възкресяването на дъщерята на Иаир, той действително не е присъствал лично в стаята на мъртвото момиче, където били поканени само тримата върховни апостоли, но затова пък никъде не се казва да се е усъмнил в това чудесно дело на Господа. Накрая, той бил свидетел на всички най-големи Христови чудеса в продължение на няколко години. Той знаел за Христовото предсказание, че на третия ден ще възкръсне. Сега узнал от десетимата свои приятели, че Господ им се е явил жив и им показал раните Си. Чул, че Петър и Йоан са намерили гроба празен. Същото успял да чуе и от жените-мироносици. Чул, че Мария Магдалина е видяла възкръсналия Господ и е говорила с Него. Чул е още, че двама от учениците в онзи ден са пътували с Него жив за Емаус. Всичко това Тома чул и научил, но не му повярвал. А не вярвал на всичко това, защото лично не бил видял Възкръсналия. Неговото неверие дори стига дотам, че той дава да се разбере, че няма да вярва и на очите си, когато Го види, докато не се докосне с ръце до раните Му. Наистина, погледнато по човешки: каква необикновена и необяснима закоравялост и упорство в неверието! Но кой може да разбере как стоят нещата, погледнати от ъгъла на божественото домостроителство? Защото и силата на вярата зависи от Божията благодат. Кой може да прозре в тайнствените дълбини на Божия Промисъл? Кой може да каже, че Промислителят Бог тук не е искал да използва неверието на Тома за вярата на мнозина? Във всеки случай тук ясно се разкриват две неща: страшната заболялост на човешката природа, проявена в упоритото неверие на един апостол, които е имал безброй причини да вярва, и преизобилието на Божията мъдрост и Божията любов. Поради Своята чистота и святост Бог не си служи със злото за добро, нито си служи с лоши средства, за да постигне добри цели, но поради Своята мъдрост и любов към хората Той изправя нашите лоши пътища и ги обръща към добро.

Тома се зарича, че няма да повярва, докато не сложи ръцете си и пръстите си в раните на Христос. Няма съмнение, че той казва това, защото неговите приятели са му говорили, че Сам Господ му е показал Своите рани на ръцете и под ребрата. Но ето как преблажият Господ уверява неверния Тома: След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! Пак в неделния ден, пак учениците били събрани заедно, пак вратата били затворени, и пак Иисус застава между тях и казва: Мир вам! Всичко е както и при първото явяване, с тази разлика, че сега и Тома бил в компанията на останалите ученици. Като че Сам Господ искал да се яви на Тома при съвсем същите обстоятелства и така да оправдае пред него казаното от десетимата ученици за Неговото първо явяване. Но защо Господ се явил втори път едва осем дни по-късно, а не по-скоро? Първо, за да бъдат обстоятелствата абсолютно същите, защото и първия път се явил в неделния ден, и сега пак се явява в неделния ден. И второ, за да се открие неверието на Тома и още да се усили от дългото очакване. Трето, за да научи Своите ученици да бъдат търпеливи и постоянни в молитвата за утвърждаване на своя ближен във вярата. Защото, без съмнение, учениците се молели на Господа да се яви отново заради Тома. И четвърто, за да видят учениците цялата си немощ и цялата напразност на своите усилия в оповестяването на възкръсналия Господ без Негова помощ. И накрая, може би и защото числото осем означава последното време, навечерието на Второто Христово пришествие, когато хората, подобно на Тома, ще бъдат много слаби във вярата, защото ще вървят само след своите сетива, и ще вярват само на това, което е достъпно за сетивните възприятия. Защото и тогава ще казват подобно на Тома: докато не видим, няма да повярваме. И ще им се даде да видят. И тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина Човечески да иде на небесните облаци със сила и слава голяма (Мат. 24:30).

После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ. Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой! Затова Господ се явява и втори път, заради един човек, заради един грешник. Този, Когото обкръжаваха ангелски хорове, с радостни възкликация, като Победител на смъртта, оставя Своето небесно стадо и бърза да спаси една заблудена овца. Да се засрамят от Неговия пример всички онези хора, които, достигнали до голяма слава и сила в този свят, забравят своите немощни и бедни приятели и дори ги избягват със срам и презрение. Поради Своето човеколюбие Господ не се спира пред никакви унижения, пред никакви трудове. Поради Своето човеколюбие Той за втори път слиза в една скромна стая в Йерусалим, като прославен и всесилен. О, благословена стая, от която са се излели повече благословения на човешкия род, отколкото от всички царски дворци!

Когато Господ се показал на Тома, той радостно извикал: Господ мой и Бог мой! С тези думи Тома признал Христос като човек и Бог, като двама в една жива Личност. А сега допирът на прославения Господ бил достатъчен, за да даде на Тома онази благодат на Духа, онова обновление на живота, и онази власт да прощава и да задържа грехове, която Господ осем дни по-рано е дал на останалите апостоли със слово и духване. Защото когато Господ, още като непрославен, в смъртно тяло, можел чрез допира на това тяло да изцели кръвоточивата жена и да я изпълни със сила и здраве, още повече можел, в Своето възкръснало и прославено тяло, да подари на Тома чрез допир цялата онази сила и власт, която вече е подарил на останалите апостоли по друг начин. Естествено, не е изключено Господ да е подарил сила и власт на Тома и по същия начин, по който и на останалите ученици, въпреки че това не се споменава в Евангелието. Защото нито отдалече е записано всичко, което Господ е казал и извършил след Своето славно Възкресение, както малко по-късно евангелистът сам изрично потвърждава. Главното е, че и Тома, по един или друг начин, е получил от Господа същата сила и власт, каквито и останалите ученици, което, между другото, по-късно ясно се разкрива в неговата апостолска служба, в чудотворните дела и героичната смърт. (От житието на св. апостол Тома се вижда, че той, заради своята неустрашима проповед за възкръсналия Господ Христос, е бил осъден на смърт. Петима воини проболи с пет копия този храбър Христов воин.).

След като възвръща и утвърждава вярата у Тома, Господ благо го укорява: ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали. Господ иска да каже: ти, Тома, повярва повече на сетивата си, отколкото на духа. Искаше да се увериш със сетивата си, и ето, Аз ти дадох повод за това; и ти една сега повярва, понеже Ме видя и докосна. Но блажени, които не са видели, и са повярвали, тоест, които не са видели с очите си, а само са прозрели духом и са приели вярата със сърцето си. Блажени онези, които са повярвали в Христос и Неговото Евангелие, а не са видели Христос с телесните си очи, нито са Го докоснали с ръце. Блажено е детето, което повярва на всичко, което му говори майката, а не ходи със съмнение да изпитва всичко със своите очи и ръце. Думата ви да бъде: да, да; не, не (Мат. 5:37). Господ вече толкова пъти е казвал, че ще възкръсне, и трябвало да Му се вярва. Но, за да увери неверните и разколебаните, Господ не спрял само до пророчеството за Своето Възкресение, но много пъти се явявал и след Възкресението. Той повече от всичко държал на това апостолите, а чрез тях и всички верни, непоколебимо да повярват в Неговото Възкресение от мъртвите. Това е основа на вярата и венец на радостта за един християнин. Затова премъдрият Господ направил всичко, за да удовлетвори духа и сетивата на Своите апостоли, та никой никога да не се разколебае във вярата, че Той, Господ, е жив и прославен. Въпреки че духът е, който животвори; плътта нищо не ползува (Йоан. 6:63), и въпреки че сетивата могат да измамят хората по-бързо, отколкото духът, снизходителният Господ снизходил към човешката немощ и направил всичко, за да удовлетвори и плътския разум и плътската логика на хората. Оттук Възкресението на Господа наистина е останало и до ден-днешен като най-доказаният факт в човешката история. Защото кой друг факт от далечното минало е така всестранно и внимателно доказан, както този?

И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име. Най-вероятно тук евангелист Йоан мисли за чудесата, които Господ извършил след Възкресението. Това се вижда първо от връзката с предходното описание на явяването на възкръсналия Господ. После то се вижда, по-нататък, от Деяния Апостолски, където се казва, че Господ след Своето страдание представи Себе Си жив с много верни доказателства (чудеса), като им се явяваше през четирийсет дена и говореше за царството Божие (Деян. 1:3). Къде са описани всички тези много и истинни чудеса, извършвани в продължение на четиридесет дни? И сам Йоан признава, че те не са писани в тая книга, тоест в Евангелието. Накрая, това, че нашият Евангелист тук мисли само за чудесата след Възкресението на Господа, а не за всички чудеса през целия Негов живот, се вижда от думите, с които същият Евангелист завършва своето Евангелие: Има и много други работи, които извърши Иисус и за които, ако би се писало подробно, чини ми се, и цял свят не би побрал написаните книги (Йоан. 21:25). Тези думи се отнасят за всички чудеса, които Господ извършил през целия Си живот на земята, и преди Възкресението, и след него. Между другото, тези думи от днешното Евангелие не могат да имат същото значение, каквото и онези, с които Свети Йоан завършва своето Евангелие. Защото каква е причината да се повтарят?

А това, което било написано в Евангелието, е написано с една-единствена цел, именно: да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий. Тоест, да не чакате друг Месия и Спасител на света, защото Този, Който е трябвало да дойде, вече е дошъл. Този, за Когото са пророкували пророците в Израил и сибилите между езичниците, наистина се е появил. Това, което е написано, е написано и по тази причина: като вярвате, да имате живот в Неговото име. Именно, чрез тази вяра, която е и сетивно потвърдена от Тома, да имате вечен живот. И от това се вижда как тези заключителни думи в днешното Евангелие са свързани с предходното събитие, с Тома и неговото неверие. Следователно, Господ не се е явил на Тома само заради него, но и заради всички нас, които търсим истината и живота. Със Своето явяване на Тома преблагият Господ е помогнал и на всички нас по-лесно да повярваме в Него, Възкръсналия и Живия, и чрез тази вяра да имаме дял във вечната истина и вечния живот. В Неговото име, добавя Евангелистът. Защо в Неговото име? Защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим (Деян. 4:12). Защото всякой, който призове името Господне, ще се спаси (Рим. 10:13). Истински живот е само това, което се търси и получава в името на Господ Иисус. Всичко друго е смърт и тление. В жарката пустиня на човешката история възкръсналият Христос е единственият отворен и непресъхващ извор, който напоява, освежава и оживява. Всичко останало, което може да изглежда като извор на изнурения и жаден пътник, не е извор, а блясък на горещия пясък, подобен на блясъка на водата, или дяволско привидение.

Дълбокият смисъл на днешното Евангелие засяга вътрешната драма на човешката душа. Който иска възкръсналият и жив Господ да се яви чрез Божия Дух в неговата душа, той трябва да затвори и заключи стоята на душата си, да я запази от нашествието на външния, материалния свят. („Подражавай на мъдростта на пчелите: те, когато видят рой оси да лети около тях, остават вътре в кошера, и така избягват увреждането от нападателите”. Митрополит Теолипт, Добротолюбие). Също както апостолите се заключили, за да се запазят от кръвожадните и материалистични юдеи. Юдеите, в духовен смисъл, означават сетивност и материализъм. На така ревностно пазената под ключ душа ще се яви Господ в слава. Ще се яви прекрасният Жених на Своята мъдра невеста. А когато Господ се яви, страхът от външния свят ще изчезне и душата ще се изпълни с мир. И не само с мир. Господ винаги донася много дарове наведнъж: дарявайки мир, Той в същото време дарява и радост, и сила, и храброст; Той утвърждава вярата, усилва живота. Но и когато ни се яви Господ и ни донесе всички тези драгоценни дарове, все пак остава съмнение в някой ъгъл на нашата душа. Този ъгъл представлява неверният Тома. За да осветлим този ъгъл и да го сгреем с благодатта на Господния Дух, ние трябва да бъдем търпеливи в молитвата към Господа, и търпеливи в очакването, не преставайки да бъдем в душата си затворени и заключени за външния свят, за телесните желания и прищевки. Тогава човеколюбивият Господ ще се смили над нас и ще ни стори по нашата молитва. И отново ще се яви и със Своето благодатно присъствие ще осветли и последния мрачен ъгъл на нашата душа. Тогава, и само тогава, ние ще можем да се наречем живи души и синове Божии по благодат. И всичко това ще бъде по заслугите на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, на Когото да бъде слава и хвала, с Отца и Светия Дух – Единосъщната и неразделна Троица, сега и винаги, и през цялото време и цялата вечност. Амин. | www.svetosavlje.org

 

Превод: Татяна Филева