Енориашите проявяват „героизъм”, но можем да останем без Евхаристия

Вече трима свещеници от Московска епархия са с положителен тест на COVID-19. Свещеник Максим Первозвански споделя своите мисли защо е редно вярващите да си останат в къщи, дори когато не се боят от коронавируса. И защо можем да се лишим от пасхалните богослужения, ако се наложи карантина на всички свещеници.

Протойерей Максим Первозвански

Постоянно ме питат: «Нима храмовете са най-опасното място за зараза? Защо трябва да се въздържаме от посещение на храмовете? Ходим по магазините, много от нас пътуват за работа с градския транспорт. Нима сме такива маловерни страхливци, че да се боим да отидем в храма?» Аз зная какво да отговоря на тези хора. Да, главното в Църквата е богослужението, чийто естествен център е Евхаристията, която се служи от свещениците. Тя е нашето благодарение към Бога.

Днес на първо място свещениците са подложени на опасност от заразяване. Даже ако само един от дошлите на служба се окаже заразен, то при всички случаи свещеникът е длъжен да спазва карантина поне две – три седмици, дори и да не се разболее. Вече има няколко случая, когато свещеници, общували с хора, у които е открит Covid-19, са принудени да спазват карантина. Все още няма информация дали вирусът е открит и при тях.

Представете си, че такава ситуация възникне в един храм, в два, в три. Ако Вие, вярващите продължавате да настоявате, че всички са длъжни да посещават службите днес, по време на Страстната седмица, на Пасха, ние просто през следващите две седмици ще поставим под карантина всички московски свещеници.

Не говорим, че свещениците са длъжни да проявят героизъм и да загинат геройски, без страх от противника. Ние не се страхуваме. Страшното е че Църквата ще остане без служение на Евхаристия, най-важната служба.

Да, главното в Църквата не е нашето лично причастяване, а самото тайнство Евхаристия, отслужването на Божествена литургия, нашето благодарение към Бог. Ние благодарим на Бога, носим Му хляб и вино и ги получаваме от Него като Негови Тяло и Кръв. Да, не се страхувам да повторя, главното сега не е нашето лично причастяване, защото вече не едно десетилетие говоря колко е важно да се причастяваме по-често…

В тази сложна ситуация трябва ясно да проумеем, че не нашето причастяване е главното, а главното е самото извършване на Евхаристията, даже практически на затворени врати. Ако извадим от строя цялото духовенство, то ще оставим Църквата без Евхаристия — центъра и живота на православието. Затова излишният героизъм е пагубен. Не бива да кроим някакви катакомбни, нелегални планове: «А ние ще влезем тайно, нали не е забранено, хайде всички дружно напред».

С огромно учудване чувам от някои свещеници, че Патриархът е бил принуден да призове вярващите да не посещават храмовете. Че го е казал просто така, между редовете, а е искал да каже идвайте и се причастявайте. Не бива да мислим вместо него! Патриархът го каза в прав текст: «Нека се въздържаме от посещение на храмовете».

Ако свещеникът на слуша свещеноначалието, Патриарха, то у енориаша трябва веднага да възникне въпроса: а защо аз съм длъжен да слушам този свещеник?

Отци, не изпълнявайки това, което казва свещеноначалието, уронвайки неговия авторитет, вие на първо място уронвате авторитета на Църквата като едно Тяло. Хората просто ще започнат да възприемат Църквата като административен организъм, където има началник, който може и да не бъде слушан.

Ако се наложи ще служим на Пасха спокойно, на затворени врати. Такава ситуация не се случва за първи път. Но нима поради това не настъпва Пасха? Моята жена двадесет години беше или бременна или с бебе на ръце и не е ходила на великденската служба. Нима това означава, че не е изпитала пасхалната радост и не е могла да възкликне «Христос воскресе!»

Въпреки всичко, въпреки нас, Пасха ще има. Нищо, че този път няма да е в храма. Навсякъде ще имаме възможност и да се помолим и да запалим свещи.

Но ако сега поставим свещениците в самоизолация, независимо дали са болни или не, съществува огромен риск в много енории и конкретно във Вашата да няма пасхално богослужение. А това вече е тъжно — Пасха без Евхаристия.

Ние не се страхуваме, че ще се заразим, а се страхуваме, че ще оставим Църквата без богослужение.

Превод: презвитера Жанета Дилкова – Дановска

Източник: pravmir.ru