Епископите ще бъдат проверявани за връзки с Държавна сигурност

Миналата седмцица българският парламент прие на второ четене отделни текстове от "закона за досиетата", чието пълно заглавие е "Закон за достъп и разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА".

По силата на подготвяния закон, ще бъдат отворени за публичен достъп части от архивите на бившата Държавна сигурност за лица, които са заемали публични длъжности или са извършвали публична дейност. Макар че дебатите в Парламента продължават, вече са приети на второ четене някои основни текстове от закона, според които на проверка за агентурно минало подлежат и "ръководители, членове на управителни или ръководни органи на религиозните общности" (чл. 3, ал. 2, т. 6 от законопроекта). Този текст визира пряко членовете на Светия Синод на БПЦ, както и членовете на управителните органи на нетрадиционните вероизповедания, в това число и на мюсюлманите.

Засега няма официална позиция на Светия Синод по въпроса за отварянето на архивите на ДС; не са били и публично оповестявани достоверни данни за евентуални агентурни досиета на представители на висшия клир. Преди няколко месеца, в отговор на отворено писмо на журналиста Николай Бареков, вътрешният министър Румен Петков заяви, че в архивите на ДС няма данни патриарх Максим да е сътрудничил на службите. Макар че Н. Бареков постави въпроса си по-широко – за "висшия клир", отговорът на министъра включваше единствено личността на Патриарха. При приемане на закона и заработване на специалната комисия, осигуряваща публичния достъп до досиетата, архивите ще излязат на бял свят в началото на следващата година.