Завърши Третата международна конференция „Ислямът и политиката в пространството на широка Европа“


В Западна Европа става въпрос за друг тип мюсюлмани – имигранти от Близкия Изток. Нашите мюсюлмани са по-близо до нашата собствена култура, тъй като съжителството е дълго, докато мюсюлманите на Запад идват с различна и друга, близкоизточна култура. Вече в рамките на ЕС България може да има уникален принос като първа славянска православна страна с такова голямо мюсюлманско малцинство…

Третата международна конференция "Ислямът и политиката в пространството на широка Европа" завърши на 22 октомври, неделя, в София. Неин организатор е Центърът за интеркултурни изследвания. Участниците дискутират върху теми, свързани с религия, политика и публичност, плурализъм и демокрация, реформи и модернизация. Във форума с доклади се представят участници от САЩ, Франция, Великобритания, Иран, Ирак, Норвегия, Сърбия и България.

Трима от участниците са световноизвестните професори Дейл Айкелман и Робърт М. Хайдън от САЩ и Оливие Роа от Франция.

Заплахата идва не толкова от религията на исляма, колкото от нейната употреба за политически цели. Това заяви Цветан Теофанов, заместник-декан на факултета по класически и нови филологии в СУ "Климент Охридски", ръководител на катедра арабистика.

Двудневният работен семинар на тема: "Ислямът и политиката в Европа и съседните й региони", беше разделен на няколко подтеми. Първата от тях беше свързана с Исляма и Западна Европа. Неин модератор беше проф. Оливие Роа, а докладите засегнаха проблемите на ислямизма в Европа, радикалния ислям, дискриминацията и ислямофобията.

Втората подтема в работния семинар на първия ден акцентира върху политическия ислям в Близкия Изток. Модераторът проф. Дейл Айкелман и участници от Иран, Пакистан и Азърбайджан дискутираха върху управлението на шиитския режим в Иран, пакистанските религиозни училища, правата на работниците-емигранти в страните от Залива и ислямските религиозно политически течения в Централна Азия.

Вторият ден на семинара беше посветен на Исляма и политиката в Югоизточна Европа. Професор Робърт Хайдън, който беше модератор в този ден покани лектори от Турция, Босна и Херцеговина, Норвегия и България. Проблемите, които докладите на участниците засегнаха, бяха свързани с еволюцията на ислямските партии в Турция, панислямизма в Босна и Херцеговина, исляма и политиката в Западните балкани и религиозната толерантност в проявите на мюсюлманските общности в нашия регион.

Едно от обобщенията направи ръководителят на катедра арабистика в СУ " Св. Климент Охридски" проф. Цветан Теофанов: Заплахата не идва толкова от религията на исляма, колкото от нейната употреба за политически цели.

Д-р Симеон Евстатиев, един от организаторите на конференцията и преподавател по история на арабския свят и исляма в Софийския университет, смята, че ислямът вече е важен не само за обществата на Близкия Изток, но и за страните с мюсюлманско малцинство. Ислямът, от гледна точка на неговото участие в публичната сфера и в политиката, е важен за обществата на Европа и Америка, подчерта той. Затова предизвикателство е отправено към Европа, пред чиито институции в лицето на ЕС и отделните национални правителства тепърва ще стоят въпросите дали, доколко и как точно ислямът да бъде отчитан като фактор в политическия живот и функционирането на обществото. Другият извод, който направи Евстатиев, е, че няма информационна обмяна в Източна и Западна Европа за това каква е комуникацията между мюсюлманите и тези, които вземат решения, свързани с тяхното присъствие на Стария континент. Няма хора от голямата политика, които да отчетат техните нужди и претенции, каза Евстатиев. Това има своите исторически основания, защото на Балканите ние живеем с мюсюлманите от столетия, докато в Западна Европа става въпрос за друг тип мюсюлмани – имигранти от Близкия Изток. Нашите мюсюлмани са по-близо до нашата собствена култура, тъй като съжителството е дълго, докато мюсюлманите на Запад идват с различна и друга, близкоизточна култура. Вече в рамките на ЕС България може да има уникален принос като първа славянска православна страна с такова голямо мюсюлманско малцинство, каза Симеон Евстатиев.

Проектът на д-р Симеон Евстатиев тази година събра някои от най-големите специалисти в областта на исляма и политиката.

Тазгодишната конференция прерасна в международен форум по проблемите на исляма благодарение на присъствието на десетки специалисти от водещи европейски и американски университети. Тяхното присъствие и участието на докладчици от Близкия Изток и Централна Азия са допълнителен гарант за обективността на направените изводи и значимостта на изложените от тях тези.

Амбицията на организаторите е форумът да се разраства.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. Владислав каза:

    „Участниците дискутират върху теми, свързани с религия, политика и публичност, плурализъм и демокрация, реформи и модернизация.“
    Не е ли ясно, че това е „манджа с грозде“?! Тоест, религията – барабар с „плурализма“… („една гаща плява“). И кои са тези участници?… Професори… доктори… Историци, филолози… какви още?… Уморих се да слушам такива светски „мъдреци“! Не техния „компетентен“ и „научен“ глас искам да чуя! Наслушал съм се на философи и разни други „учени“. Слушал съм и комунисти, и атеисти, и всякакви „-исти“. Най-различни „авторитети“, и всичките – „научни“. Всъщност – ПСЕВДО-научни! И аз съм убеден, че подобни на тези хора унищожиха християнския свят – и Европа. Или поне „мъдруваха“ все така – век след век, а в същото време робуваха на греха. И ето докъде я докараха.
    И ето, в заключение, какво „родиха“:
    „Заплахата не идва толкова от религията на исляма, колкото от нейната употреба за политически цели.“ Дрън-дрън. Всеки атеист, комунист, материалист и изобщо – безбожник, с присъщия му начин на мислене би казал точно същото. И то, без специални конференции.
    Не тях, а Църквата искам да чуя! И не само мнението на светите отци – от малкото книги, които са преведени, намират се и се четат. (Тяхното мнение го знам.) Но къде е то, в съзвучие с гласа на съвременните ни епископи – живият глас на Църквата? Или и Църквата вече не е в състояние да роди нищо повече от поредния „интеркултурен“, „плуралистичен“ и „реформиран“ тюрлю-гювеч?