Икони на самоуки зографи са подредени в Археологическия музей на Варна


Източник:  Darik News

Експозиция с икони на самоуки зографи е подредена в залата за временни изложби на Археологическия музей. Свещените предмети са от Североизточна България и са правени през 17 и 19 век.

Художникът – реставратор Константин Угринов разказва, че успоредно с творбите на школувани майстори, в края на ХVII век се появяват и кони на самоуки зографи, предназначени за продан. Те имат своята неподправеност, прави впечатление искреното чувство, което направо е излято върху иконата, добавя Угринов.

Повечето от иконите са рисувани без предварителна поръчка – бързо, с много опростена технология и конография. Драстичните съчетания на цветовете, понякога придават на иконата вид на оцветена рисунка, а увлечението в изписването на занимателни детайли я приближава до народното изкуство, това дава правото на специалистите да наричат тези икони примитиви.

„Много е важно да се каже, че в направата на тези икони не се влагат големи средства – в тях няма богата позлата, богата орнаментна украса, няма дърворезбена украса, но това не омаловажава тяхната художествена стойност, те имат свои уникални художествени качества, понеже тези зографи са били абсолютно независими, като школовка и от страна на Църквата. Затова от тези произведения струи чистота, наивност, някои неща са направени наистина по детски” – разсъждава Константин Угринов.

В началото на XIX век започва масовото рисуване на примитивни икони, като най-често се правят домашни иконостаси, така наречените „триптихи”. Те обикновено са били създавани в ателиетата при манастирите или от челядта на майсторите – зографи. Такива икони започват да се купуват по селските панаири. Във всяка селска къща е имало такъв домашен иконостас. Христос и Света Богородица са в централната част на триптиха, на който има вратички, с които иконите се затварят. Отпред има място за кандилото. Този тип икони и иконостаси са правени почти серийно. Стойността на всяка една от тях е била съизмерима с три – четири килограма захар, олио, жито и подобни продукти. Сега стойността на една такава икона не е съизмерима със същите продукти. Една такава икона има повече историческа, отколкото художествена стойност. Но тя е ценна и като семейна реликва и не бива да подценяваме нейната роля.

В началото на ХХ век българските художници – модернисти, под влиянието на западно-европейското и руското изкуство, преоткриват естетиката на класическата и примитивната икона и ги обявяват за наша специфична художествена проява. Експозицията на иконите на самоуките зографи ще бъде отворена за посетители до есента.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...