Йеромонах Ириней (Пиковски): Почитаме св. Киприян Българин като основател на нашата обител

Йеромонах Ириней на молебена пред мощите на свети Серафим Софийски

Тази седмица София посети йеромонах Ириней (Пиковски), богослов и библеист, монах от Сретенския манастир в Москва и преподавател в Сретенската духовна академия. На 16 май отец Ириней взе участие в традиционния молебен пред мощите на св. Серафим, Софийски Чудотворец, в Руската църква в София. След края на молебена представителят на Старозагорската митрополия свещеноиконом Живко Желев и членовете на старозагорското отделение на патриотичното движение “Иван Вазов” подариха на йеромонах Ириней икона на св. Киприян Българин, митрополит Московски и на цяла Русия. Както се знае, именно св. Киприян е основател на московския Сретенски манастир.  Андрей Романов разговаря с отец Ириней за св. Серафим и св. Киприян, за впечатленията му от България и за Сретенската духовна академия, в която той преподава.

Отец Ириней, за пръв път ли посещавате България? С кои светини на Българската православна църква успяхте да се запознаете?

В България съм за първи път, въпреки че мечтая да посетя светите места на тази благословена земя от много години. Роден съм в деня, когато се празнува паметта на най-почитания светец и покровител на българския народ – преподобния Йоан Рилски, и от момента на свето кръщение носех неговото име като мой небесен застъпник. Ето защо първото ми желание беше да посетя местата на подвига на светеца и манастира, където почиват неговите свети мощи. Знаем, че между Рилския манастир и манастира Пантелеймон на Света Гора винаги е имало тесни връзки. А за мнозина в Русия Пантелеймоновият манастир е символ на руското светогорско монашество. И до днес Рилският манастир пази светогорския дух в своята архитектура и живопис. Изграденият по византийски образец католикон и вътрешният двор на манастира напомнят обителта Зограф в Света Гора. Между другото, стенописите в главния храм на Рилския манастир са дело на най-големите  български художници-иконописци от XIX в. – Захари и Димитър Зограф. Когато влязох в католикона на Рилския манастир, аз видях характерните за Света Гора стасидии (тронове), а в това време румънски свещеник и неговата поклонническа група извършваха молебен, пеейки химни по византийски образец.

Духът на Атон се усеща и когато посещавате пещерата, където се е подвизавал преподобният Йоан. Натам води лъкатушна камениста пътечка, от която се разкриват гледки към покритите с ярка зеленина склонове на Рилските планини. Наоколо растат огромни чинари и сякаш попадате в ботаническа градина. Поклонникът започва своя път от течението на планински поток, образуващ на места същински водопади, и стига накрая до малък византийски храм и калива в чест на св. Лука, племенник на преподобния Йоан. Посещавайки мястото на подвизите на преподобния Йоан и самия Рилски манастир, аз сякаш се оказах на Света Гора – където всичко диша с тайната на Богообщението, тайната на аскетическия подвиг и вътрешното трудене, духовното трезвение и пречистването на сърцето от греха.

Много ме впечатли и посещението на Казанлъшкия манастир “Въведение Богородично” и Чирпанския манастир “Св. Атанасий Велики”. Духът на монашеското гостоприемство в България и Русия е един и същ. Трудно бих могъл да забравя и Шипченския храм-паметник “Рождество Христово”. Някои елементи на декора, а и самото значение на този огромен храм за историята, ми напомниха за московския параклис-паметник в чест на руските гренадири, загинали в битката край Плевен по време на Руско-турската война. Тъй като Сретенският манастир, в който живея, е разположен близо до Илинския площад в Москва, аз често минавам край параклиса в чест на героите от Плевен. Този параклис, както и храмът “Рождество Христово” на Шипка, съдържа символите на съвместната борба на руския и българския народ против османското робство. В храма са поставени мраморни плочи с имената на армейските части, воювали за Шипка, а на гробището до него са погребани офицери и войници от руската царска армия, оказали се след революцията от 1917 г. в България и живели в Шипченския манастир в приют за болни и престарели воини. Ето как не само древните светци, но и героите от по-ново време прехвърлят мост между нашите народи.

Бихте ли споделили впечатленията си от храма-подворие на Руската православна църква в София?

Както е известно, подворие на Руската православна църква в София е осветената през 1914 г. църква “Св. Николай Чудотворец”. Първото, което ми направи силно впечатление, бяха многото софиянци, дошли в делничен ден в храма, за да се помолят пред мощите на светителя Серафим, Софийски чудотворец. Този угодник Божи е завършил духовна семинария в Рязан, а след това е бил инспектор на семинарията в Кострома и ректор на Воронежката духовна семинария. В скита “Св. Серафим” на Сретенския манастир в Рязанска област също се обучават семинаристи, а при нас, в Москва, бъдещите пастири се подготвят в Сретенската духовна академия. Полето на духовната просвета по един незрим начин обединява светителя Серафим (Соболев) с нашата Сретенска обител.

За молебена пред мощите на св. Серафим на 16 май се събраха много хора – и руси, и българи. И едните, и другите свидетелстваха за чудеса и изцеления след молитва към светеца. Към храма работи неделно училище, курсове за изучаване на руски език. Енориашите, с които се запознах в църквата, са много дружелюбни, благочестиви и говорят добре руски. Осветеният от молитвите на много поколения храм с прекрасни стенописи, великолепният хор, който пя на молебена, руските и българските свещеници, които образуват задружния колектив на храмовия клир, и гостоприемният предстоятел архимандрит Васиан – всичко това  оставя неизгладимо и твърде приятно впечатление…

Вие сте йеромонах от Сретенския манастир. Разкажете на нашите читатели как Вашият манастир е свързан със свети Киприян Българин?

Св. Киприян е роден около 1330 г. в Търново, столица на Второто българско царство. От 1389 до 1406 г. с титлата “митрополит Киевски и Всерусийски” той служи в Москва и стои в основата на създаването на московския Сретенски манастир. Според летописите, на 26 август 1395 г. всенародно литийно шествие начело с митрополит Киприян посреща чудотворната икона на Божията Майка, донесена от град Владимир по времето, когато в Русия нахлуват поредните азиатски завоеватели. В момента, когато чудотворната икона пътува към Москва, монголският завоевател Тимур (Темир-Аксак) вижда насън Божията Майка, която му забранява влизането на руска земя, и на следващия ден нарежда на своите войски да напуснат Русия. Посрещането на Владимирската икона, съпроводено от внезапно чудесно спасение на страната, става на Кочковото поле, където впоследствие е построен храм в чест на Владимирската икона на Пресвета Богородица – главният храм на Сретенския манастир.

И до днес в нашия Сретенски манастир св. Киприян Българин се почита молитвено като основател на нашата света обител. Така го споменаваме по време на всяка лития на всенощните бдения. Разказваме за него на посетителите, когато ги водим из манастира. Преподавателите от семинарията често изнасят доклади на научни конференции за онзи период на руската история (XIV-XV в.), когато московската катедра е била заемана от св. Киприян.

През май 2014 г. Българският патриарх Неофит посети Сретенската духовна академия. Какви впечатления имате от неговото посещение?

Цялото братство на манастира и студентите от семинарията се радваха много на това, че Светейшият патриарх Неофит ни почете с посещение, когато беше начело на официалната делегация на Българската православна църква в Москва през 2014 г. Имах щастието да бъда наблизо, когато му показвахме помещенията на семинарията. В един момент дори се оказах насаме с Негово светейшество, когато двамата с него вървяхме по коридора покрай учебните аудитории и библиотеката. Той приключваше с огледа на духовното учебно заведение и живо се интересуваше от това как учат и към какво се стремят семинаристите. Порази ме неговото лице в този момент – то излъчваше невероятна доброта. И в същото време погледът му беше внимателен и дълбок. Ясно беше, че от този човек не можеш да скриеш нищо: въз основа на богатия си житейски опит той веднага ще разбере за какво става въпрос.

Няколко години след посещението на Светейшия патриарх Неофит нашата света обител посети и Старозагорският митрополит Киприян. С него дойдоха и свещеници от Старозагорската епархия, които и до днес са запазили спомен от храма “Св. руски новомъченици и изповедници” в Сретенския манастир. Разказвали са ми лично колко впечатлени са били от благолепието на духовната школа и от това колко много млади хора учат в нея, за да станат свещеници.

Има ли в Сретенската духовна академия студенти от България?

Традиционно в Сретенската духовна академия учат студенти от различни страни. От самия ден на основаването на нашата духовна школа вратите ѝ са отворени за всички, независимо от тяхната народност. Тъй като при нас преподават известни пастири и специалисти от водещите университети на Русия,  академията привлича много млади хора, включително и от чужбина: до 30% от студентите са чужденци. Най-много чуждестранни студенти сме имали от Беларус, Украйна и Молдова, но също така и от много други страни от Европа и Азия.

След посещението на Негово светейшество патриарх Неофит при нас постъпи и един студент от България. До пандемията той учеше присъствено, а завърши обучението си вече дистанционно. С него, както и с другите випускници на Сретенската духовна академия,  се стараем да  поддържаме постоянна връзка и приятелски отношения. Този студент не беше първият българин, който се обучава в нашата академия, и се надявам, че няма да бъде последният. Надявам се, че и в бъдеще при нас ще постъпват абитуриенти от България. Ученето им при нас се облекчава от близостта на нашите езици и особено на общия за нашите народи език на богослужението.

Кои други български светци се почитат в Сретенския манастир, освен св. Киприян?

Сретенският манастир е тясно свързан не само със св. Киприян Българин и преп. Йоан  Рилски, но и с един друг велик български светец – св. Климент Охридски. Св. Климент е един от най-близките ученици на светите равноапостолни братя Кирил и Методий. Той основава школи в Девол и Главиница, а също и Охридската книжовна школа, станала един от най-големите духовни и културни центрове на Първото българско царство и на целия славянски свят. На Всенародния събор през 893 г. той единодушно е избран за първи “епископ, служещ на български език”. Според някои учени именно св. Климент Охридски е създател на кирилицата. Смятат го за олицетворение на цялата древна славянска и преди всичко на старобългарската химнография.

Тъй като Сретенската духовна академия поддържа магистърска програма, предназначена за подготовка на пастири със задълбочено познаване на църковнославянския език, животът на св. Климент, неговото творчество, както и книжовното наследство на неговите ученици и продължители на делото му, донесли старобългарския език и култура в Киевска Рус, са обект на нашата научна работа и изследвания. Научните интереси на нашите преподаватели и учащи се са свързани с древните български ръкописи, техния езиков характер и динамиката на славянските текстове в течение на вековете.

Освен св. Климент Охридски, обект на особено почитание у нас е и светителят Серафим (Соболев). Последният живее по време на трагичните изпитания, сполетели Русия и България през първата половина на ХХ в. Характерът на неговото архипастирско служение и предизвикателствата на времето, с които се сблъсква той, го сближават с почитаните в Сретенския манастир новомъченици и изповедници на Руската църква.

Споделете, ако обичате, какво е да си монах в самия център на един съвременен мегаполис?

Сретенски манастир

Да, характерна особеност на Сретенския манастир е в това, че той е разположен в самия център на Москва. Наистина да водиш монашески живот сред шумните булеварди на столицата съвсем не е лесна работа. Но още от повторното си отваряне през 90-те години на ХХ в. нашият манастир е  ориентиран към проповед на Евангелието в света, развитие на издателски проекти, просветни програми, катехизични курсове и неделни училища. Затова нашата обител започна да привлича най-вече онези випускници на духовните учебни заведения, които се усещат призвани за пастирско и мисионерско служение.

Всеки от нашите монаси си има своя индивидуална килия, има време и за тишина. Но нашите послушания са свързани не със садене на картофи и домати, а с грижа за живи човешки души, жадуващи за утешително слово и вяра в Бога посред хаоса на един горделив и развратен свят. Ние не сме исихасти, тъй като прекарваме най-много време в общуване с хората, пишем статии за интернет-сайтове или просто приемаме изповедите на нашите енориаши.

С цел възстановяване на духовните сили ние сме си изработили правило, че всеки от монасите на манастира може да се отправи на поклонение по светите места. Някои отиват в Гърция, на Света Гора, а други – като мен – предпочитат светините на такава древна православна страна като България. За съжаление, това е възможно само за кратко време, тъй като работата както винаги е много, а и финансовите ни възможности са ограничени.

Какво друго е характерно за Вашата обител? С какво се различава  Сретенската духовна академия от другите духовни учебни заведения в Русия?

Академията

Преди всичко ние като монаси се грижим за извършването на уставното богослужение на денонощния кръг. Важни за нас са благоговейното изпълнение на службите и образцовото пеене на хора и дяконското служение. Нашите служби не са продължителни, но винаги започват и завършват в съответствие с точно установения ред. В храма е топло, светло, не се чува звънтене на монети или празни приказки на клисарки. В извънбогослужебно време цари тишина. За удобството на поклонниците служи най-голямата книжарница в Москва и уютно кафе. За младежите и децата са създадени светли аудитории с мултимедийни проектори и уютна обстановка.

Това, по което Сретенската духовна академия се различава съществено  от другите духовни учебни заведения в Русия, е тясната ѝ връзка с манастира. Нашите студенти участват в послушанията на манастирското братство, а братството в прекия смисъл на думата храни студентите. Създава се тясна  дружба, което води до това, че обикновено поне един студент на година решава да остане в манастира. Онези пък, които биват разпределени по енории, се ориентират много добре в монашеския живот. Поради това, че духовници на студентите са йеромонасите от Сретенския манастир, всеки един от випускниците знае, че има човек, който продължава да се моли за него, чака го на литургия, и че ако се върне след много години в своята алма матер, ще бъде посрещнат сърдечно от своя пастир, приятел и събрат по служение на Църквата Христова.

Снимки: Интернет; Подворие София