Как свещеници посещават болни с коронавирус

Те не са странни „космонавти”, а хора, носещи утеха и молитва. В Москва свещениците посещават пациенти с Covid-19 по домовете и в болниците. Как се извършват тайнствата, могат ли свещенослужителите да отидат в болницата при заразени с коронавирус, работят ли болничните храмове. Разказва протойерей Йоан Кудрявцев, заместник председател на Комисията по болнично служение към Епархийския съвет на Москва.

Отец Йоан, защо свещеникът посещава заболелия?

Всеки болничен свещеник знае, че болните, които страдат, си задават въпроси. Защо на мен? Защо боледувам? Как да преживея това изпитание, защо точно на мен ми е изпратено?

Ние винаги ясно чувстваме и забелязваме, че именно в страданието Господ е особено близък до нас. По време на болести, особено по време на такава мащабна епидемия, обхванала целия свят и която е явно Божие посещение, е особено важно свещеникът да бъде със своето паство, със страдащите.

Най-важното за него е спасението на човешката душа, човекът да проумее Божия Промисъл за самия себе си. Да разбере защо Господ допуска това изпитание и да си направи съответните изводи, да промени своето отношение към Бога, към околните и към самия себе си. Най-отговорната задача на свещеника е да помогне на вярващия по този път, да го подкрепи с молитва и участие в тайнствата.

Именно затова, ние свещениците, които се грижим за болните настояваме да ни разрешат да посещаваме пациентите с коронавирус в стационарите. Сега те се нуждаят не само от лекарска помощ, но и от духовна утеха и поддръжка. Разбира се, лекарите вършат важни неща и ние не бива да им пречим; длъжни сме да се подчиняваме на всичките им изисквания и да спазваме инструкциите.

Господ говори в Евангелието «нам подобава да изпълним всяка правда» (Мат. 3:15). Тоест, ние сме длъжни да изпълняваме и медицинската правда, и човешката. Но ние сме длъжни да изпълняваме и Божията правда. А тя се състои в това, да помогнем на страдащия да се срещне с Христа, да му дадем утеха и поддръжка.

Често казваме,че болестта изцелява душата. Ако болестта протича в безверие, в отчаяние, в страх, то тя може да доведе единствено до състояние на униние и потиснатост. Човекът ще страда не само от вируса и епидемията, но и от депресия, от страшни мисли, че въобще не си струва да живееш, защото животът е ужасен и безсмислен. За да не се случи това, ние трябва да сме близо до страдащите.

Опитваме се да убедим всички, че сме готови да спазваме санитарните норми. Готови сме да облечем предпазните костюми, вече проведохме няколко семинара и тренинги.

А кой провежда тези тренинги?

Разбира се, ние се съветваме с професионалистите — с лекарите, за да правим всичко грамотно и правилно, без да подлагаме на опасност никого; нито себе си, нито своите енориаши, нито своите близки. Имаме много лекари -консултанти, спазваме всички техни препоръки. В нашата болнична комисия имаме и лекар свещеник.

Ходите ли при хора с коронавирус, които се лекуват в къщи?

Вече посетихме няколко такива миряни, спазвайки всички мерки за безопасност: обличаме предпазен гащеризон, маска, ръкавици – правим всичко, което правят лекарите.

Болните, които са в къщи са със средна и лека степен на протичане на болестта, но на тях също им е необходима пастирска поддръжка. След като се излекуват и след като бъде отменено извънредното положение, те могат да дойдат в храма.

Но в болниците има една група болни в тежко състояние, които могат да си отидат без да са се покаяли, без да са се примирили с Бога. Това е по-сериозният проблем. Затова ние молим да бъдем допускани до тях. Това е важно за тези хора, които днес страдат. Може би това е единственият шанс за вярващия да се примири с Бога.

Разкажете, моля, как посещавате болни с коронавирус?

Първо, имаме защитни комплекти – гащеризони. По лекарски съвет, когато пристигаме в дома на човек с COVID-19, обличаме тези гащеризони още на улицата, във входа също може да има инфекция. Обличаме костюма, обуваме калцуни, слагаме ръкавици, шапка, респиратор или маска, очила, които закриват цялото лице. Така екипирани облечени влизаме вътре.

Носим разпечатан чина за изповед и причастие и накрая го оставяме при болния, спазвайки инструкцията да не изнасяме нищо навън. Преди да дойдем, молим хората да бъдат подготвени за молитва, изповед, за причастие. Служим чина и причастяваме болния.

Важно е да не изплашим болния с това неестествено за свещеника облекло. Той трябва да разбира, че в дома му не е дошъл космонавт или робот, а жив човек, носещ молитва и утеха. Затова и аз се старая, въпреки маската и очилата да позволя на човека да почувства топлина, съчувствие, състрадание. Едно от изискванията е да не се задържаме дълго при болния. Обикновено оставаме при него 20–25 минути, не повече.

Често отработваме умението си правилно да обличаме и събличаме защитното облекло. Да го съблечем правилно е още по-сложно. Когато свещеникът излиза от дома, навън го чака помощник, също със защитно облекло, който му помага да свали всичко правилно, така че никой да не се зарази. Сваляме гащеризона, обръщайки го наопаки, както правят лекарите, постепенно сваляме и останалите средства в строга последователност. Дезинфекцираме всичко с дезинфекциращи разтвори. Няколко пъти дезинфекцираме ръкавиците. След това поставямевсичко в специални жълти пакети, които отправяме в Алексеевската болница. Там работи пункт за събиране на особено опасни отпадъци клас «Б», в който те се унищожават.

Ние даже използваме специален подрасник, само с него посещаваме болните. След това го перем при 60 градуса, подлагаме го на санитарна обработка и се стараем да не го използваме за други цели. Тоест, стараем се да спазваме всички мерки за санитарна безопасност.

Към нас се обръщат свещеници и от други региони с молба да ги научим да правят същото. Смятам, че потребностите в това ще нарастват, защото все повече и повече миряни с коронавирус ще канят свещениците в домовете си. Предстои много работа, не само ние да посещаваме болните, но и да обучаваме свещеници, които ще го правят занапред.

Важно е да защитим свещениците, за да не се разболеят.

А как причастявате болните?

Ние имаме благословение от Светейшия Патриарх как да причастяваме в такива условия. Не ми се иска да влизам в подробности, това е специален въпрос, който не е съвсем понятен на широката аудитория. Стараем се да минимизираме контакта. Стараем се да го правим така, че нищо да не изнасяме навън — нито Чаша, нито лъжичка. Причастяваме по начина, приет в древната Църква — частицата слагаме направо в устата на вярващите. Така сме минимизирали риска от заразяване.

Когато посещавате болни в тези непривични одежди, как реагират те?

Достатъчно благодушно. Когато пристигам се извинявам: «Простете, че съм в този вид, но инструкциите са такива». И хората разбират. Не се плашат, не се обиждат.

Даже едно тригодишно дете, което причастих, не се уплаши, но ме гледаше удивено.

Стараем се да говорим внимателно, да се шегуваме за да успокоим обстановката. Всички прекрасно разбират ситуацията и ни казват: «Да, вече идваха лекари със същите костюми».

При хората с диагностициран коронавирус, определени свещеници ли се изпращат?

Да, с благословението на Светейшия Патриарх създадохме специална група болнични свещеници за Москва, преминали съответната подготовка. Имаме и група доброволци – помощници на тези свещеници. Както казах, на свещеника е необходима помощ, той сам не може да се справи със събличането на защитното облекло. Работят специални координатори, които направляват свещениците по адреси. За съжаление, тази група е съвсем малка за Москва. Ако числото на повикванията нарасне, може и да не се справим. Затова молим всички свещенослужители, в това число и монасите, да се присъединят към нас.

Предаването на Светите Дарове в болницата на желаещия да се причасти не е ли възможно посредством някой от медицинския персонал?

Все още такъв начин на причастяване не е благословен от Свещеноначалието. Исторически са известни случаи, когато, например, в периоди на гонения, Светите Дарове са се предавали в просфори, даже в хляб. Но това са изключителни случаи.

При тази ситуация съществува риск от изкушения. Ако човек, далечен на Църквата – медицинска сестра или лекар, вземе тази просфора, в която са вложени Светите Дарове и поради неразбиране я изхвърли, забрави, изпусне, какво ще се случи? Това би бил голям грях и поругание на Тялото и Кръвта Христови.

Черпите ли опит от свещеници, служещи зад граница в тези страни, където епидемията започна по-рано?

Все още не. Навярно, такъв опит имат нашите събратя, които служат в Западна Европа — Италия, Германия, Франция. Ще търсим възможности да контактуваме с тях и да обменяме опит. Светът е много крехък, а ние сме немощни, затова трябва да се подкрепяме и да се сближаваме.

 На какъв стадий са преговорите по повод разрешаването на допуска на свещеници в болниците при болни с коронавирус?

Все още не можем да получим разрешение за посещение в повечето болници. И не само в болници, където са хоспитализирани хора с коронавирус. Сега, ако пациент на болница поиска да го посети свещеник, в повечето случаи получава отказ. Но за последните няколко дни има раздвижване и с разрешението на ръководството успяхме да влезем в няколко болници. За съжаление, това е изключение, а не правило.

В болниците свещениците отиват по искане на болните или на техните близки?

Като правило, обаждат ни се роднините, когато пациентите са в тежко състояние. Често срещана е ситуацията, когато хората преди да се разболеят не са се стремили към изповед и причастие. След като бедата се е случила, когато рискът човекът да си отиде от този живот е огромен, в последния момент роднините започват да молят: «Батюшка, моля Ви, елате бързо, защото краят е близо».

За свещеника това е най-сложната ситуация, защото му се налага да изповядва човек в тежко състояние. Може би той вече трудно говори, а трябва да се опита да се изповяда. Обикновено времето е малко, а силите на човека са на изчерпване и не всичко разбира правилно.

За съжаление, битува една не съвсем добра представа, че свещеник се вика само при умиращ. Ние идваме при болния не за да го напътстваме преди смъртта, а да му дадем възможност да се срещне с Христа, да получи духовна благодатна помощ. Ние не знаем каква е Божията воля, дали болният ще оздравее или в мир и покаяние ще отиде при Господа.

Имате ли препоръки към свещеника, който отива не при болен, а при вярващ в самоизолация?

Да, нашата комисия изготви такива препоръки и ги изпрати до всички храмове. Основната препоръка е свещеникът да е с маска и ръкавици, стараейки се да минимизира физическия контакт.

Допускат ли свещеници при болните в другите болници, които нямат коронавирус? Отворени ли са болничните храмове?

Много болнични храмове са отворени. Но, както вече казах, непосредствено до пациентите в повечето болници достъпът е или ограничен, или въобще забранен. Като цяло ситуацията с посещението на болниците е много сложна.

 

Превод: презвитера Жанета Дилкова-Дановска

Източник: pravmir.ru