Книга за Бистрешкия манастир „Св. Иван Рилски – Пусти (Касинец)”

В навечерието на храмовия празник на Бистрешкия манастир излиза от печат първата книга за светата обител. Автори на сборника са Пламен Иванов – Регионален инспектор към Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство”, Калина Тодорова – Завеждащ отдел „Краезнание” Регионална библиотека „Христо Ботев” и Весела Пелова – Главен експерт Държавен архив – Враца. Фотографиите са на Петър Петров, Васко Врачовски и Боян Пищиков. Редактори – Блага Атанасова и Бойка Лозанска. Съдържа и анотации на английски, френски и испански език.

Идеята е да се популяризира възстановената светиня. За първи път специалисти археолози, историци и краеведи обединяват своите усилия в името на един от най-интересните и в същото време най-малко изследван културно-исторически паметник с национално значение от Врачанския край – манастира „Св. Иван Рилски – Пусти (Касинец)”. В изданието са включени нови разработки и непубликувани материали от теренни проучвания в последните години, свързани с историята, археологията, архитектурата, стенната живопис, етнографията и фолклора. Това е първото самостоятелно издание, посветено на манастира в неговата многовековна история и е реализирано с финансовата подкрепа на Община Враца и "Холсим (България) АД – Бели Извор". „Бистрешки манастир „Св. Иван Рилски – Пусти (Касинец)” е петата книга от поредицата „От Дунав до Балкана” на Регионално краеведско дружество – Враца и е съвместно издание на дружеството и Регионалната библиотека.

Бистрешкият манастир „Св. Иван Рилски (Пусти) – Касинец” се намира на около 12 км. северозападно от град Враца недалеч от местността Касината. Разположен е на малка поляна в горния край на един от стръмните долове, спускащи се от Балкана към Врачанското поле. От юг и от запад поляната е оградена от отвесни, високи около 50 м. варовикови скали. В основата им се образува плитка, но висока и широка пещера с карстов извор. На северната й стена неизвестен зограф изписал пет сцени от житието на свети Димитър и свети Нестор. Стенописът се намира на 12 м. височина и обхваща площ от 15 кв. м., а в надписът под сцените се сочи годината – 1544. Върху западната стена на пещерата са запазени следи от скални икони с образите на св. Иван Рилски и св. Йоан Богослов. Под тях е свещеният извор с езерото – за водата му се вярва, че е лековита. Тя минава покрай църковната сграда и пада от скалите, като образува малък водопад. В близост до него има скална ниша, където с традиционни водолечебни и климатолечебни способи в миналото се лекували душевно болни. Фреските в пещерата и някои от стенописите в църквата показват, че тя е възстановена през ХVI в., но създаването на манастира се отнася в епохата на Второто българско царство и се свързва с крепостта, намираща се на рида югоизточно от него. Откритата в и около пещерата тракийска керамика свидетелства, че тук вероятно е имало светилище в предримската епоха (IV-I в. пр. Хр.), а може би и по-рано. Предполага се, че манастирът е основан като скален и монасите първоначално обитавали тази и околните пещери.

Сегашната църква е построена върху останките на по-стара, като част от нея е вградена в новата сграда. Тази по-стара църква може би е принадлежала на селище към крепостта. Върху варовата мазилка на църковния храм личат следи от три стенописни слоя – от ХІІ в., от ХVІ в. и 1867 г. През XVII в. в манастира процъфтява занаятчийството – известната златарска работилница, която е във връзка с прочутата Чипровска школа. Най-популярното произведение на майсторите от школата, изработено в Бистрешкия манастир, е сребърен кръст с позлата и цветни камъни от 1611 г. Запазени са също и художествено украсен сребърен жезъл и сребърно-позлатената обковка на Черепишкото четвероевангелие – истински шедьовър на българското средновековно калиграфско и приложно изкуство. В манастира „Св. Иван Касинец” се е намирала и една от първите по нашите земи меднощампарски работилници. Образци от изработена в светата обител църковна утвар, щампи и икони се съхраняват в историческия музей във Враца.

Въпреки че е един от най-малките манастири във Врачанската епархия, зиме и лете той е обект за посещение от стотици поклонници през всички времена, откакто го има. Значителен принос за все по-голямата му популярност в началото на ХХ в. имат врачанските туристи. След учредяване на туристическото дружество през 1900 г., пътят до Касината става един от любимите маршрути за членовете му и за техните гости. При възобновяването на манастирския комплекс на 16 септември 1928 г. той е осветен с името „Св. Иван Рилски”. Над манастира е пещерата Постницата, разположена върху отвесна скала и до там се стига изключително трудно без помощта на стълба. В нея на височина пет-шест метра в малка скална ниша е изградена (вероятно по-късно) миниатюрна църквичка със свод от преплетени лозови пръчки, измазан с вар, на който все още може да се разпознае фигурата на Христос Вседържател. Според легендите това е най-старата част на манастира – тук живял четирийсет дни в пост и молитви най-почитания и най-обичания български светец Иван Рилски и скалата сама се отворила, когато той тръгнал към Рила планина. Постницата е уникална за нашите земи.