„Когато ви стане трудно, напишете ми писмо…“

Интервю с настоятеля на Руската Православна църква в София в навечерието на дните на честването на Св. Серафим Софийски Чудотворец

Ваше Високопреподобие, наближава денят на възпоменанието на Св. Серафим, чудотворец Софийски. Как ще бъде отбелязан този празник в Руската църква в София?

Да, на 26 февруари честваме деня на паметта на св. Серафим, архиепископ Богучарски, Софийския Чудотворец. В нашата църква ще бъде отслужена празнична служба и молебен върху мощите на Св. Серафим. Тази година се навършват 5 години от канонизирането му, когато Архиерейският събор на Руската православна църква заедно със Светия синод на Българската православна църква, след като проучиха жизнения път и архипастирския подвиг на архиепископ Серафим – чудесата, извършени чрез неговите молитви и непрестанното всенародно почитане, се взе общо решение архиепископ Богучарски Серафим да бъде причислен към лика на светиите. Свети Серафим обединява Русия и България, нашите народи и църкви по специален начин. Той беше верен син на Руската православна църква, който стана духовен баща и наставник за руснаци и българи.

Как можете да характеризирате жизнения път на Св. Серафим?

Когато говорим за светец, говорим за живота му. Силно съветвам всички да се запознаят с него. Между другото, самият Владика много е обичал да чете житията на светците. Известно е, че приживе той е прочел изцяло 12-томния сборник „Житията на светиите” от Св. Димитър Ростовски 11 пъти и е казал, че „четейки живота им, сякаш се пренасял в рая“. Архиепископ Серафим е живял наситен със събития живот. Той е започнал своето служение през 1908 г., когато е решил да се отдаде на служене на Христос, видял катастрофата на Руската империя, заточението, живота на чужда земя, новата среща с Родината. Особенно тежко е приживявал вътрешните църковни конфликти и разногласия, които се проявяват в Руската православна задгранична църква през 20-те и 30-те години на 20 век. През 1945 г. архиепископ Серафим и седем руски енории в България се завръщат под омофора на Московската патриаршия на Руската православна църква. Той завършва земното си пътуване на 26 февруари 1950 г., в Деня на църковния празник „Тържество на Православието“, което е допълнително доказателство за това колко той е угоден на Бога.

Какво можете да кажете за духовното наследство на Св. Серафим?

Гробът на свети Серафим в криптата на Руската църква

Свети Серафим е притежавал богати духовни дарби. По време на пастирската си служба в България той свято е бранил и съхранил руската литургична традиция. А ние в Подворието на Руската православна църква в София се стремим усърдно да продължим неговото свято дело. Освен това той е известен като автор на богословски трудове: „Новото учение на София Божията премъдрост“, за което е удостоен със степента на магистър по богословие. Пише и трактати „Руската идеология“, „За истинския монархически мироглед“. На Всеправославната конференция в Москва през 1948 г. той изнася три доклада за актуалните и наболели проблеми в живота на Църквата. В своите възгледи архиепископ Серафим е бил църковно консервативен, но винаги се е опитвал да избягва крайностите и е бил привърженик на внимателно премисления и честен богословски диалог.Какво е известно за молитвената му помощ? Защо носи званието – Чудотворец Софийски?

В момента са регистрирани повече от сто случая на посмъртно съдействие от архиепископ Серафим. Най-вече това е изцеление на заболявания или значително облекчаване на страданието, обръщане към вярата, раждане на деца, сключване и запазване на брак. Има многобройни случаи на помощ при разрешаване на ежедневни проблеми, избавяне от несправедливо наказание и помощ при полагане на изпити. Свидетелствата за посмъртна помощ на архиепископ Серафим непрекъснато нарастват. Трябва обаче да се помни, че много зависи и от вярата на молещия: според вашата вяра, ще ви бъде дадено.

Как се развива до ден днешен традицията да се пишат и оставят бележки на гроба на Св. Серафим?

Редица хора, които са познавали Владиката, са считали и са вярвали, че той притежава дарбата на ясновидство и прозорливост. Малко преди да напусне този свят, архиепископ Серафим е съветвал хората да му пишат писма като на жив. „Когато ви стане трудно“, е казвал архиепископът, „напишете ми писмо … и го оставете до гроба ми. Ако получа милост от Господа, ще ви утеша и ще ви помогна“. Документирано е, че още през 1952 г., т.е. две години след смъртта му, енориаши оставяли бележки на гроба му в руската църква „Св.Николай Мерликийски“ в София. В православната традиция съществува такава форма на обръщение към светците, например, почитането на блажената Ксения Петербургска. Освен това тази форма на обръщение ви позволява спокойно да премислите и да формулирате правилно молбата си. Ние, духовенството и енорияшите от Руската църква в София, сме свидетели на това колко редовно хората се обръщат не само с бележки, но и с писма до Св. Серафим, които пристигат от различни страни на различни езици.

Свети Серафим Софийски Чудотворец снимка: Българска патриаршия

Свети Серафим винаги е бил много почитан в България, но как той самият се е отнасял към нашата страна?

Архиепископ Серафим искрено обикнал България, наричайки я „добрата страна“, която му бе обещана в навечерието на изгнанието му от далновидния старец Йеросхимонаха Аарон, служещ във Воронежския Задонски манастир. Свети Серафим се отнасял изключително  добре и сърдечно към добронамерения български народ, които са тачели с благодарност и признателност своите руски братя-освободители. Владиката много е почитал българския светия Йоан Рилски Чудотворец, наричал го „славата и красотата на Българската църква“ и пише акатист на този светец. Жителите на София много са уважавали и обичали Владиката приживе, а посмъртното му почитане само нараства с годините. Всеки ден можете да видите поток от вярващи в криптата на нашата църква, където почиват неговите свети мощи. Дори при трудните условия на пандемия, с необходимите противоепидемични мерки, този поток не спира.

Руска Православна църква, София

Източник: bta.bg

* Заглавието е от редакцията