Манастири от Ловчанско на изложба в НИМ

Манастири от Ловчанска епархия могат да се видят на изложба-живопис в Националния исторически музей в момента. Експозицията бе открита на 29 ноември от 15 ч. Тя е с идеална цел и платната няма да бъдат продавани. Идеята е тази колекция да представи духовни ценности у нас и в чужбина. Автор на изложбата е живописецът Румен Йовов. Тя представя над 46 родни манастира.

Сред тях от Ловчанското църковно землище са Троянският, Гложенският и Черепишкият. Крайната цел на Йовов е да обезсмърти с четка и платно всичките над 170 манастира в България. По тази причина за 6 лета той обиколил над 100 манастира от двете страни на Балкана. Според него българските монашески братства били с основна роля за запазването на българщината през вековете, а отечеството ни било с най-голям брой манастири в Европа. Експозицията е вдъхновена от ролята, която християнските манастири са изиграли за запазването на българщината през вековете.

Изложбата е добър повод да упоменем, че Ловешко пази спомен и за безследно изчезнали манастири, които днес по долината на р. Осъм са в устата най-вече на иманяри от близо и далеч. За повечето от тях се знае малко, други пък са покрити с поверия и легенди. Градежът на тези манастири се губи в годините преди разделната 1393-а, а разрушаването им се свързва най-вече с турските безчинства между 14 и 17 век.

Сред манастирите призраци спомен за себе си в региона са оставили "Рождество Богородично" (Ястреб) над Ловеч; "Свети Георги Победоносец" в местността Бяла река при с. Деветаки; "Св. Спас" до с. Смочан, "Св. Богородица" до с. Сливек, "Св. Троица" край с. Хлевене и ред безименни скитове или манастири край селата Градежница, Крушуна, и в местността Калугерица до с. Слатина.

Сюжети с драматизма на шекспирова пиеса съпътстват някои от тях. Разказва се как поп Богомил бил убит с камъни северно от матастира Ястреб, в близкото с. Горно Павликени. Други пък пазят знанието, че манифестът на средновековното ни църковно воинство "Беседа против богомилите" от презвитер Козма бил написан в обителта "Света Троица" до днешно Хлевене, по причина че богомилство се ширило надлъж и нашир по поречието на Осъм.

Днес от манастирите-видения единствен Ястреб е с доказана слава на книжовно и духовно средище. Той е записан под името "Рождество Богородично" в хрониките на Ловчанската митрополия. За него се знае, че извишавал ръст югоизточно от Ловеч, в днешната местност Сливешките ливади. Бил сред любимите манастири на местния деспот, а по-късно и цар Иван Александър. Бил опалван няколко пъти. Веднъж завинаги бил изоставен около 1698 г. Тогава регионът бива ударен от връщащи се от войната с Австрия османски военни подразделения. Пак тогава става и силовото похамеданчване на българи по поречията на Вит и Осъм. После запустяването му негови монаси бежанци основават най-вероятно Троянския манастир.

До смъртта си в началото на 90-те години на 20 в. ловешкият поп Димитър твърди за "Рождество Богородично", че се сдобил с името Ястреб, след като при всяко негово поредно опожаряване, иконата на Св. Богородица излитала от иконостаса и във въздуха се преобразявала на ястреб. След като агарянците отминели, калугерите се връщали в манастира, а с тях и птицата, която пак ставала на икона.

Пак за Ястреб се говори още, че в него биват укрити архивът и библиотеката на патриах Евтимий. Между стените му са написани Ловчанският сборник, който днес е в Академията на науките в Санкт Петербург, Требникът на Граматик Душко (1686), преписът от Стефан Ловечки на "Славянска граматика" (1619), Дриновският сборник (1700) на Ангелак и преписът на Синодика на цар Борил. От Ястреб към православното славянство са тръгнали ръкописи от книжовниците монаси Пахомий, Петър, Душко, Ангелак или йеромонах Стефан Ловечки, прописал първи мерена реч у нас през 1655 г.

Участта на Ястреб е пряко свързана със съдбата на Ловеч, последният български град, паднал под турско робство около 1474 г. За превземането му са писали мнозина изследователи. Повечето от тях се обединяват около становището, че след 1393 г. градът си спечелва правото на автономност. Тази теза се защитава в пълнота от Борис Караконовски в ст. "Превземането на гр. Ловеч от турците в 1474 година", поместена в том 2 от поредицата с енциклопедичен характер "Ловеч и Ловчанско": "В 1393 г., когато Търново окончателно било превзето от турците, ограбено и разорено, синът на султан Баязид – Челеби с всичката си сила се насочил към Ловеч, но напусто той обсаждал крепостта; трудовете му да я разбие от страната, където на Аспаруха се отдало да я завладее, отишли напразно, затова той започнал мирни преговори с тогавашния войвода Станко, който носил още прякор Кусам, като му предлагал всевъзможни условия, с които се запазва животът, имотът и вярата на българите. Станко се съгласил и пожелал, щото мирът да се сключи лично от баща му Баязида. Наскоро сам Баязид се явил и тук…, където цар Асен сключил мир с император Исак, на същото място Станко признал сюзеренството на султана и бил снабден с ферман, в който гласяло, че Станко се обвързвал да плаща на султана ежегоден данък, известен доскоро с името харач – от всяко венчило по 1 лев и да дава спомагателна войска на султана в случай на война…"

Че Ловеч е със статут на собствено управление и независимост в момент, когато на юг от Дунав шетат и безчинстват турски военни части, твърди и проф. д-р Анастас Тодоров Иширков: "Ловеч е превземан два пъти – един път чрез капитулация в годината, когато бил превзет град Търново от баязидовия син Челеби, а втори път много по-късно…"

По думите на турския историк и библиограф от първавата половина на 17 в. хаджи Калфа, Ловеч бил превзет от Мухамед Завоевателя в 1462-о лято. Според Караконовски, пък около 1474 г., който се позовава на турската история от Едем Емин Сади. Пак по разказа на българина, тогава в битката за Ловеч загинал върху могила самият предводител на турците Синан паша.

Йонко Стефанов пък оглася от съкратената османска история: "За Баязидови (Баязид II Ел-Софу, 1481-1512) завоевания се броят: Акерман, Адана, Тарсус… останалите непокорени крепости в Мореа и най-после Ловеч – град, най-късно превзет от Болгария." Лука Н. Осленов добре се досеща, че "Ловеч е превзет преди 1503 г., защото след тая дата Баязид не е водил война в Европа, за да завладее изброените по-горе земи. Но не може да бъде и по-рано от 1481 г., защото от тогава започва неговото царуване."

Най-вероятно Ястреб бил от днешните манастири призраци онзи, пазил писмовно последен истината за превземането на древната ловешка цитадела. С опожаряването му, тя била затрита во веки веков.

В началото на третото хилядолетие за славата на Ястреб се отваря реч най-вече покрай иконата "Св. Троица" и т.нар. двойна икона с ликовете на Патриарх Евтимий и Теодосий Търновски. От тях първата е изографисана от някой си Недялко от Ловеч през 1598 г. През 1960 г. тя прославя иконописната школа на Ястреб в Париж. Във френската столица тя е показана в изложба. Днес тя се пази в София.

Ястреб има и своята апокрифна, тъмна история. Гореупоменатият поп Димитър настоявал, че руини от манастира можело да се видят на височина един човешки ръст и до 60-70-те години на 20 в. По-късно обаче ловчанлии разграбили камъните им, луднали да строят вили в близкото курортно селище Сливек.