Митрополит Антоний излезе с призив по повод събитията в бежанския лагер в Харманли

На страницата си във фейсбук Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний публикува изявление по повод събитията в бежанския лагер в Харманли. Градът е част от Старозагорската епархия, на която митрополитът е временно управляващ. Ето и пълния текст на своеобразния призив…

„Събитията, случили се в бежанския лагер в Харманли вчера, внесоха смут в цялата страна и не оставиха никого безразличен. Сблъсъците между мигрантите, местните хора и полицията не са неочаквано събитие, а напротив, те са очаквана последица от ескалацията на напрежението в нашето общество, от звучащите все по-силно думи на страх и отхвърляне към чужденците. Като християни обаче трябва да знаем, че каквито и проблеми да изживява нашата държава, тяхното решение не може и не бива да се търси в омразата. Като общество ние познаваме грозното лице на насилието и омразата от конфликтите на пътя, в семейството, дори на работното място, но св. апостол Иаков е категоричен, че „човешкият гняв не върши Божията правда” (Иаков 1:29). Затова нека бъдем „бавни на гняв“, нека не допускаме агресията да се представя като добродетел, защото от това няма да се роди нищо добро нито за нашето общество, нито за душите ни.

Ние сме носители на Божия образ и като такива сме длъжни винаги да постъпваме по Божиите повели. Насилието над слаби, презрението към немощни, ненавистта към чужденците, не могат да бъдат наши дела. Така ние потъпкваме Божия образ и ставаме безобразни, недостойни да се наричаме християни.

В такива трудни ситуации Христос изисква от нас да надмогнем страховете си, да преодолеем предразсъдъците и да състрадаваме на всеки човек, който е в нужда, независимо от неговия произход или религия. Моят призив към жителите на Харманли, на Старозагорска епархия, а и в цялата страна, е да се опитаме да погледнем на мигрантите като на хора, изпаднали в беда, които сега са изпоранени и захвърлени край пътя на живота (ср. Лук. 10:25:37). Това е много трудно, когато сме изпълнени със страхове, някои от които може би основателни, но това е наш дълг като християни. „Защото Бог не ни е дал дух на боязливост, а дух на сила и любов“ (2 Тим. 1:7).

Като носители на реални духовни сили, да се стараем да благовестим и творим Божия мир навсякъде около нас. Да не забравяме, че всичко в света става по Божи промисъл и всяка криза служи, за да се „открият помислите на много сърца” (Лука 2:35). От нашето сърце нека извадим не омраза, не желание за мъст и отхвърляне на немощните, а великодушие, трезвост, милост и любов, „за да вникнем в съвършения закон на свободата и да пребъдем в него” (Иаков 1:25).“