Млади учени проучват църкви и манастири в Югозападна България

Източник: БНР

Недалеч от София се намират множество стари църкви и манастири, които крият безценни стенописи, създадени от зографите в периода XV- XVII век. За съжаление обаче за консервацията и реставрацията на повечето от тези културни паметници не се полагат грижи и времето слага своя негативен отпечатък върху тях. Въпроса за тяхната съдба повдигат младите учени Калина Минчева и Светозар Ангелов. И двамата са докторанти към Центъра за славяно-византийски изследвания „Проф. Иван Дуйчев” към Софийския университет.

Техен научен ръководител е проф. Аксиния Джурова и повече от година те работят по проект, свързан с изследването и популяризирането на църкви и манастири от XV- XVII век, намиращи се основно в Югозападна България. Калина работи върху историята на манастирите в този регион, а Светозар се занимава с монументалната живопис в Западните български земи през XVI в.

„Ние решихме да кандидатстваме по такъв проект, за да можем на място да видим всичките места, които сме включили в нашата дисертация и да може основно да проучим състоянието на църквите и манастирите в сегашния момент”- обяснява Калина първоначалния замисъл.

„Трябва да спомена, че повечето от местата, които разгледахме, са били посетени още около средата на XX в. от нашите професори Асен Василев и Иван Дуйчев. Те са правили научни експедиции до тези места и в Центъра за славяно-византийски изследвания се пази направения от тях фотоархив. Целта ни беше да сравним това, което те са видели тогава, с това, което ние ще видим. Така ние, образно казано, минахме по следите на нашите учители. Оказа се, че една година не е достатъчно време, за да се обиколят дори само църквите и манастирите в Югозападна България. Дълго време, в науката се смяташе, че XV – XVII в. са „тъмни” векове, за които няма много запазени паметници, на които могат да се опрат днешните изследователи. През този период обаче се разраства манастирската мрежа по българските земи. Развива се преписваческа дейност, има дори немалко книжовни произведения, които датират от този период, което пък означава, че това не са толкова неясни векове, поне от гледна точка на културата. За съжаление се оказа, че много от църквите и манастирите, които посетихме, вече са в доста лошо състояние, не се поддържат и много от стенописите, които преди 20-30 години са публикувани в различни монографии, днес вече не съществуват или са много силно разрушени. Така е например в Карлуковския манастир „Успение на Св. Богородица”. Той се намира в границите на психиатрична клиника и това е причината дълго време църквата да остане неподдържана. От една година насам там има един свещеник, който се опитва да възстанови тази църква, но за съжаление се налага сериозна реставрация. Църквата в този манастир е интересна със стенописите. Предполага се, че Пимен Зографски е работил там или пък художници от създадената от него школа. Но за съжаление не разполагаме с много данни от този период. Майсторите-зографи са били прекалено скромни, за да оставят имената си върху стените на църквите, затова днес можем само да предполагаме кои са тези зографи, като сравняваме запазените стенописи. Някои от църквите и манастирите, които включихме в проекта, са действащи и в наше време. Общините и църковните настоятелства по места се опитват да ги възстановят и отново да върнат хората в тях. Например кметът на столичния квартал Сеславци се опитва да привлече туристи като осигурява информация и достъп до Сеславския манастир. Освен това по места хората се опитват да възстановяват патронните празници на своите манастири. Но например в гр. Бобошево, който е в Западна България, открихме в окаяно състояние църквата „Св. Атанасий”, която е от края на XVI и началото на XVII в. Тя е гробищна църква и там не е правена никаква реставрация. Стенописите са опушени от свещите, почти нищо не се вижда вече на тях. В това градче има още доста църкви.” – обяснява Калина Минчева.

Не липсват и забавни моменти в работата на младите изследователи като една мълва за църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” в с. Добърско (Югозападна България). Дълги години местните жители смятали, че там има нещо мистериозно, поради начина, по който старите зографи са изобразявали Божия син.

„Сред местното население там се говори, че Христос е изобразен като в космическа ракета – обяснява фактите Калина. – Истината е, че това е иконата на „Преображение Господне” и ние лично видяхме подобно изображение в още няколко църкви в района на Бобошево. Всъщност това не е нищо уникално, а просто светлината около образа на Христос наистина изглежда като ракета и тази форма се е харесвала на зографите, без да влагат някакъв друг смисъл към елементите на християнството. Но това пък е нещо интересно, което събужда въображението и днес може да се види само в църквите от този регион. За съжаление много от манастирите, които ние посетихме, са засегнати и от набезите на иманярите. Това, което ни радва най-много, е, че на повечето места вече се намират хора, които събират средства и се опитват да възстановят християнските паметници и да върнат хората в тях. Защото е много важно не само да се изграждат нови съвременни църкви, но да си запазим и старите. Това е много ценно както за нас като българи, така и за европейската култура и цивилизация” – добавя Калина Минчева.