Научна конференция на тема „Св. Атанасий, Сердика и Късната античност“ се проведе в София

На 3 февруари в Новата конферентна зала на Софийския университет се проведе Научната конференция „Св. Атанасий, Сердика и Късната античност“. Организатори на събитието са Богословският факултет на СУ, Центърът за изследване на патристичното и византийско наследство на СУ и гражданското сдружение “Св. Атанасий Велики”.

Еднодневният форум бе организиран по случай 1690 г. от заемането на Александрийската катедра от св. Атанасий Велики. В него взеха участие 20 лектори със свои доклади.

Академичното събитие бе открито с доклад на Белоградчишкия епископ Поликарп „Св. Атанасий Велики – от Никея до Сердика“. Негово Преосвещенство акцентира върху великия богословски дар на св. Атанасий, който се проявява още от млада възраст: „Като секретар на архиепископ Александър, Атанасий взел участие в заседанията на Първия вселенски събор, когато бил 32-годишен. Св. Григорий Богослов пише: „Въпреки че Атанасий беше млад, той бе удостоен с първенство между събралите се епископи“. Израсъл с арианите в Александрия, той успява да обори арианското учение още като новоръкоположен дякон…

Белоградчишки епископ Поликарп

Св. Атанасий заема достойно престола на св. евангелист Марк (просветител на християните в Египет). Годините на Александрийския престол обаче са изпълнени със страдания – 5 пъти Атанасий е отстраняван от своята катедра; в своето 47-годишно служение като епископ 19 години прекарва в изгнание. „Но това е за прослава на Божието име… Изгнаничеството му е било за благословение и утеха за християните на местата, където е отивал, както и за утвърждаване на догматичните истини на Църквата по цялата вселена, така той стига и до нашата столица, до нашите земи…“. Именно на Сердикийския събор 300 епископи потвърдили невинността на светеца, отхвърляйки злословията и клеветите на неговите противници. „Св. Атанасий дава на Църквата пълно, систематизирано и обосновано учение за Сина Божи“, отбеляза още епископ Поликарп.

В първата сесия на конференцията, посветена на историческия контекст, свързан с делото на св. Атанасий, доклад изнесе и проф. д-р Александър Омарчевски, декан на Богословския факултет на СУ и преподавател по църковна история, на тема „Преследванията против св. Атанасий“. Той представи интересни детайли, свързани с обвиненията, отправени към св. Атанасий от неговите противници, както и за Тирския събор през 335 година, след който, въпреки личната среща на светеца с императора, Константин Велики взима решение да го изпрати на заточение в Трир, Галия. Причината за това решение е, че императорът се доверява на лъжливите твърдения на Атанасиевите противници, че светецът има намерение да спре зърнените доставки от Египет към континентална Европа и това ще създаде продоволствена криза. В защита на своя епископ християните излизат на протести по улиците на Алекандрия, налице е и застъпничеството на св. Антоний Велики.

В своя доклад „Великите Константин и Атанасий – срещата на два свята“, доц. д-р Павел Павлов, преподавател по църковна история в Богословския факултет на СУ, говори за сложната роля на императора да удържа единството на империята и оттук това сякаш обяснява колебливата позиция на св. Константин Велики по отношение на арианските спорове. И от друга страна, отецът изповедник, чиято роля е да пази истинната вяра до смърт.

„На какво щяха да приличат императорските събори без личности като св. Атанасий Велики?! Най-вероятно на скучен властоугоднически церемониал с привкус на институционална задължителност… Личности като св. Атанасий Велики обаче внасят динамика, непредвидимост и живост в изграждането на съборната традиция. В историята сякаш свикваме с подобен сценарий и стигаме дотам, че ако в една епоха не можем да открием подобни огнени отци, губим и високите си очаквания за великосъборните умения на Църквата в определен период. Разбира се, често пъти това е прекаляване и твърде високо поставяне на летвата, без да се отчита реалната ситуация“, каза в заключение доц. Павлов.

Две от епиграмите на Паладас

Любопитен ракурс към духовните и културни промени на онази епоха бе представен в доклада на д-р Димитър Илиев на тема „Александрия от ΙV в. в епиграмите на поета Паладас – между езичество и християнство“.

В иронично-саркастичните си епиграми езическият поет Паладас Александрийски „изобличава“ триумфиращото християнство, пред което отстъпва езическата култура. Не се знае много за личността на Паладас, освен че е бил начален учител – занимание, което по онова време не се е радвало на особен обществен авторитет. Погледът на поета е бил маргинален не само за християните, но и за езичниците, тъй като той не се е отнасял особено ласкаво и към тях, посочвайки, че те сякаш не забелязват залеза на старата духовност.

Конференцията продължи до края на деня в още пет отделни сесии: „Св. Атанасий и Библията“, „Полемика и теология у св. Атанасий Велики“, „Археологически открития“, „Св. Атанасий и съвременните изследвания“ и „Паметта за св. Атанасий през Средновековието“.

Организаторите и участниците в конференцията, посветена на св. Атанасий Велики, изразиха надежда, че тя ще се превърне в ежегодна академична традиция.