Новата антология с българска християнска лирика бе представена в „Перото“

В последния ден на март в литературния клуб „Перото“ в НДК се състоя премиерата на сборника „Небе за земята. Българска християнска лирика – антология“. Новата книга на издателство „Омофор“ обединява 67 български класици и съвременни автори.

Събитието събра десетки читатели и някои от авторите, включени със свои стихове в сборника, като Деян Енев, проф. Калин Янакиев, проф. Цочо Бояджиев, Светлана Каролева, Виктор Макаров и др.

От името на издателство „Омофор“ Пламен Сивов отправи специални благодарности към съставителя и главен инициатор на проекта – доц. д-р Калин Михайлов, литературовед и преподавател по западноевропейска литература в СУ. Благодарности бяха отправени и към екипа, положил заедно с доц. Михайлов усилия по събирането и подбора на творбите в продължение на няколко години: Екатерина Дикова, Рени Стоянова, Марио Георгиев и Венета Дякова.

„На пръсти се броят българските издания, които да съчетават в себе си християнството и поезията в едно… Издаването на християнска поезия е голямо предизвикателство по няколко причини. Една от тях е, че е трудно да се приложи точен критерий – не за всяко стихотворение, в което присъстват образи от християнската словесност, можем да говорим като за поезия, или пък, че авторът му има християнско светоусещане. И обратното – има стихове, в които може тези християнски образи да липсват, но те да са наситени с християнски дух много повече от други“, отбеляза от името на издателите Пламен Сивов.

Доц. д-р Калин Михайлов

За появата на бял свят на сборника съставителят доц. Михайлов сподели: „Това е общностно дело, а не мое индивидуално постижение. Надявам се резултатът от усилията на целия ни екип да ви хареса!“.

Впечатления за книгата споделиха отец Александър Лашков, председател на столичния храм „Света Троица“, и литературният критик Йордан Ефтимов.

Отец Александър Лашков

Отец Александър изрази задоволството си от новото издание: „Особено се зарадвах да установя, че има и млади поети, които се вълнуват от вярата и изразяват в поезия копнежа си по Бога. Мислех, че ще прочета познати, да не кажа – банални неща. Но се изненадах в колко нюанси може да се изрази религиозното чувство, колко различни емоции може да изрази човешкото сърце, говорейки за вярата…

Преди години попаднах на едно интервю на наша известна поетеса, в което тя казва, че има два момента в живота, които провокират мнозина да изразяват преживяванията си в поезия: при срещата ни с любовта и при срещата ни със смъртта. Мнозина, когато се влюбят, прописват стихове, както и когато се сблъскаме със смъртта, при загубата на близък човек някои от нас са провокирани да излеят скръбта си в поезия. Но има и трети момент и той е в мига, когато изпитаме желание за среща с Бога, копнеж по небесното“

Йордан Ефтимов

Йордан Ефтимов отбеляза, че сборникът е ценен с това, че събира автори „не просто около една тема, а около една от най-големите концепции, обединила и утешила най-много хора в света“. Той направи любопитна съпоставка между новото българското издание и една от съвременните антологии на английската християнската лирика: „Поинтересувах се за това как изглеждат подобни издания другаде по света и попаднах на антология на английската християнска поезия от 1996 г., (изд. на Оксфорд юнивърсити прес). Тя започва с едно силно изречение: „Постмодернизмът като че ли е най-подходящият интелектуален климат за съставянето на подобна антология и за писането на християнска поезия. Защото, ако можем да сведем посмодернизма до едно основно твърдение, това е, че всичко е език. А знаем, че една от най-същностните християнски мисли е, че Бог е Слово.

В предговора си към българското издание доц. Михайлов също започва с едно силно изречение, което е и полемично – трябва да си доста нечувствителен, за да не усетиш, че то е размахване на меч: „Християнската лирика, за разлика от нехристиянската, вярва, че в света има смисъл, който може да бъде постигнат.“… Съществува големият въпрос дали, ако една поезия е християнска, тя е достатъчно поезия, така да се каже. А ако е достатъчно поезия, дали е достатъчно християнска. Защо? Същинската поезия е в това, което е многозначно. Обикновено казваме, че литературата, която не е достатъчно многозначна, е назидателна. Това е един от големите рискове и при християнската, и при всяка друга религиозна литература. Този риск до голяма степен е избегнат при съставителството на „Небе за земята“, но не напълно и сигурно не би и могъл…

Водещата представа за поезия в наши дни (в последните 200 години) не е особено християнска, а е постхристиянска – живеем във време, в което от литературата се очаква не толкова да носи основно и ясно послание, а преди всичко да събужда в нас съмнението, парадокса, иронията… Един от най-големите съвременни литературни критици, канадецът Нортръп Фрай (автор на „Великият код. Библията и литературата“) казва, че вървим от героя към антигероя, от стабилните и сигурни послания към една тотална несигурност и съмнение. Аз си мисля обаче, че съмнението е естествена част от живеенето като християнин. И в този смисъл, място в едно следващо допълнено издание могат да намерят повече стихове, които съдържат в себе съмнението, а не само смирението, упованието, надеждата, благодатта..“. Йордан Ефтимов обърна внимание и върху парадокса, че някои от стиховете, които са написани преди около 100 години, на по-опитния читател могат да прозвучат по-съвременно от текстове, които са писани само преди няколко години.

Публиката се наслади на няколко от стихотворенията, включени в сборника, в изпълнение на актьора Тодор Янкулов, а вечерта завърши с участието на музикантите от Точка.БГ.

Снимки: Литературен клуб „Перото“, НДК; изд. „Омофор“