Нови данни за гроба и мощите на св. Максим Изповедник в Грузия

На 23 февруари в Богословския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски” се проведе българо-грузинска научна сесия, на която бяха изнесени нови научни данни, свързани с проучванията на гроба на св. Максим Изповедник в Грузия.

 

Негово Високопреосвещенство Стефан, Архиепископ Цагерски и Лентехски, в чиято църковна епархия в Грузия се намира древен манастир, посветен на св. Максим, запозна аудиторията с най-новите проучвания и открития в тази насока. През последните десетилетия в научната общност нараства интереса към живота, богословието и делото на св. Максим Изповедник – един от най-големите църковни учители и богослови на Вселенската църква. (5,157-186.) Философ и богослов – полемист срещу моноенергизма и монотелитството, той е осъден от Византийския императрски дворец и е подложен на мъчения заради защитата на Православието заедно с римския папа Мартин.(4,310-327) Св. Максим е изпратен на заточение първоначално в областта Скития на западното черноморско крайбрежие, а след това и в източния край на Черно море в тоговашната византийска област Лазика.

 

Според църковното предание и запазените документи местността на последното заточение на преподобния изповедник на православната вяра – провинцията Лазика и крепостта с византийски гарнизон Схимерис, която се намирала в далечната планинска местност по източното черноморско крайбрежие, се намират днес в локализиран, въз основа на писмени сведения и местни църковни предания, район в южните предели на Грузия. Местните хора са посочили на грузинския архиерей място, наречено Схимери, което се намира високо в планините, и на което има останки от стара разрушена византийска крепост. Така започва търсенето и идентифицирането на църковните обекти, за които се споменава в гръцки, латински и грузински църковни документи и извори. 

 

Гръцките извори за живота, мъченията и заточението на преп. Максим Изповедник, които се основават на свидетелствата на неговия ученик Анастасий Апокрисиарий, съпровождал своя учител в заточението, посочват ясно мястото на изгнанието на църковния отец, който бил подложен на членовредителни наказания след съдебния процес в Константинопол и бил с отразяна дясна ръка и език. (3,7-74) Става дума именно за византийската крепост Схимерис във високопланинската и труднодостъпна местност, която напълно отговаря на описанията и на планинската местност в Грузия. Известна е и датата на блажената смърт на св. Максим Изповедник – 13 август 662 година, която е включена и като втори празник на светия отец в календара на Православната църква. Грузински извори упоменават за известно пренасяне на мощите на светия отец, което днес се предполага че е преместване от старата крепост в манастир, за да се улесни поклонението. Този манастир е бил посветен на св. Арсений, но от ІХ век вече е известен като манастир на св. Максим Изповедник.

 

В основата на гръцките жития на св. Максим са спомените и свидетелствата на неговите ученици, въз основата на които, около времето на VІ Вселенски събор (680-681) е оформено и стандартното Житие (Vita) на светеца (2, 44).

 

Поради последвалите войни и откъсване на тези области от Византия през следващите векове в средновековните гръцки извори вече не се говори за намиране или пренасяне на мощите на св. Максим. В по-късни сведения се загатва за някакво пренасяне на мощи на светеца в Константинопол, но сведенията са неясни и несигурни. Те вероятно визират реабилитирането на св. Максим Изповедник след VІ Вселенски събор в Константинопол и възприемането от Православната църква на неговото диотелитско христологическо учение като вероизповедание на Църквата, но не става ясно дали самите мощи са пренесени. 

 

Затова днешните грузински православни духовници и учени с основание предполагат, че откритите в манастира мощи на четирима светци, които се намират в обособено за поклонение място в църквата на манастира, са именно мощите на св. Арсений, на св. Максим Изповедник и на неговите двама ученици, които го придружават в изгнанието. Мястото е специално изградено по образеца на други аналогични църковни обекти и е било предназначено за поклонение от вярващите, които посещават манастира през вековете. Грузински извори от средновековието до ХVІІІ век споменават за манастира посветен на св. Максим и за монасите в него.

 

От началото на ХХ век в Руската църква започва засилен интерес към областта на заточението на св. Максим Изповедник в Грузия и плеяда руски учени се занимават с темата. Сред тях са известните богослови Бриллиантов и С. Епифанович (7), които работят върху богословието на св. Максим и византийските извори. Някои руски археолози провеждат и първите разкопки в местността в годините преди Първата световна война, но сведенията за експедициите също не са запазени в пълнота поради настъпилите смутни времена на болшевишката револяция или заради непълни данни в отчетите. По това време започва и усилено изучаване на житията и историческите писмени свидетелства за живота и заточението на св. Максим Изповедник в гръцките и латински извори. Известна е работата на руския учен Муретов в това отношения, а в по-ново време проучванията продължават с усилена тексткритична научна работа върху различните редакции на гръцките агиографски свидетелства и паралелните латински извори. (1) Привличат се също и сирийски извори, а очевидно и грузинските източници могат да хвърлят нова светлина по въпроса. (6,299-346)

 

Грузинските учени се опират на стари грузински извори от ХІІ век, които хвърлят допълнителна светлина на базата на запазени сведения гроба и мощите на светия отец и въз основа на църковното поклонение и почитане на паметта на св. Максим, които са силно изразени и запазени в Грузия. Така постепенно се стига до нови изследвания и опити за систематизиране на писмените сведения в днешно време, а оттук и до нови археологически проучвания, които от своя страна довеждат до откриване на мощите в манастира. Научно-изследователската работа продължава и до днес, а досегашните данни се обработват и популяризират. Въз основата на някои антропологични проучвания и критично сверяване на писмените сведения се правят и някои изводи и заключения за идентифициране на откритите мощи. 

 

Грузинският архиерей запозна присъстващите с най-новите данни около археологическите разкопки и представи подробности от антропологичните изследвания на откритите човешки останки, които свидетелстват за травми по костите, описани от научния анализ и доближаващи се до данните от житията и писмата на спътниците на св. Максим. Травмите и уврежданията открити по костите могат да се интерпретират като съответстващи на описаното за страданията на светеца от отрязаната му дясна китка и език. 

 

За откриването на тези нови исторически свидетелства за местопребиваването на светия отец при последното му заточение и мястото на неговата земна кончина и погребение грузинският духовник ще представи своя специална лекция на 24 февруари.

 

Лекцията на тема “Новые данные о месте переселения, кончины и погребения св. Максима Исповедника” ще се проведе на от 18.00 чaса в Аулата на Богословски факултет.

 

1. Neil, B., Allen, P. The Life of Maximus The Confessor. Virginia, Australia, 2003.

2. Devreesse, R. La vie de S. Maxime le Confesseur et ses recensions. – In: Analecta Bolandiana, 46, 1928.

3. Сидоров. Преподобный Максим Исповедник: епоха, жизнь, творчество. – в:Творения преподобного Максима Исповедника. Кн.І. М., 1993. 

4. Прот. Йоанн Мейендорф. Введение в святоотеческое богословие. Ч. ІІІ. Гл.5. Продолжение христологических споров. Преп. Максим Исповедник. Минск, 2007.

5. Йоанн Мейендорф. Единство империи и разделения христиан. – в: История Церкви и восточно- христианская мистика. М., 2003.

6. Brock, S. An Early Syriac Life of Maximus the Confessor.- In: Analecta Bolandiana, 91,1973.

7. Епифанович, С. Преп. Максим Изповедник и Византийското богословие. С., 2007.

8.Thunberg, L. Microcosm and mediator. The Theological Anthropolgy of Maximus the Confessor. Lund, 1965. 

9. Louth, A. Maximus the Confessor. London, 1996. 

10. Цоневски, Ил. Патрология. С.,1986.