Оскверниха гробници, осветени от дядо Гавриил

Неизвестни вандали разбиха две от гробниците в Алеята на българо-руската дружба в ловешкия парк Стратеш срещу четвъртък. В саркофазите от бетон се пазят костите на 26 солдати от 7-ми пехотен Ревелски полк и на 3-ма пехотинци от 8-ми Естляндски полк, загинали за освобождението на Ловеч на 22 август 1877 г. Тленните останки на общо 29-те руснаци бяха пренесени и осветени Ловчанския митрополит Гавриил в Алеята тази пролет. Преди това те се пазеха в могили, южно от местния затвор. Препогребването им се наложи, след като там каменните им ковчези бяха осквернени, най-вероятно от иманяри. На 2 август обаче новите им вечни жилища осъмнаха също с разкъртени кръстове и мраморни плочи.

Според кримистатистици, руско-българският мемориал Стратеш става обект на нападение не за първи път от 1990 г. насам. През 1997-а той дори едва не убива човек на два пъти – първият е на 2 юни, а вторият в средата на декември. Тогава и при двата инцидента от хълма с височина на 8-етажен блок късове от каменния му триножник падат на крайречния буловерд до т.нар. Железен мост. Само чиста случайност е, че общо петте отломки удрят на празно пътното платно, а не минувач или автомобил. Първите два камъка от олтара триножник биват с единично тегло до 100 килограма. По пътя си те правят просека и предизвикват свлачище, а върху асфалта оставят "отпечатък" с дълбочина на места до сантиметър. Повиканите общински чистачи пък разчистват следите като запокитват нехайно единия от двата декоративни камъка в реката. Той и днес е там, до метричната летва под понтона.

По-сетне община-Ловеч оглася опровержение по случая. Ще си позволим да го цитираме дословно, тъй като в него се замесва и Руското консулство в Русе: "…специалисти от общината отидоха на място, за да се запознаят с фактите… Оказа се, че няма никаква вандалщина, просто от поройния дъжд три камъка от оградата на алеята са се откъснали и паднали невредими на уличното платно долу на шосето, водещо към фирма "Велур". Наредено е веднага да бъдат поставени на мястото им. Създадената тревога е неоснователна".

Днес подир десетилетие не се знае дали тогава тревогата на местното кметство е била основателна или неоснователна. Както и не се знае дали камъните са върнати обратно на мястото им. Това обаче, което сега се знае със сигурност е, че в момента в Алеята няма и помен от триножника олтар.
Казано право куме в очи, явно, че в Ловеч някой има зъб на местните светилища за прослава на падналите за освобождението на града преди 130 лета низши и висши членове от полковете на император Александър II. Защото, ако лентата се върне още по-назад, посегателствата върху тях вече наподобяват на серийни.

В началото на 90-те години мемориалният комплекс Стратеш е мишена пак на неизвестни гамени. Тогава поломени биват: кръстовете на всички обелиски; братската могила на 30 низши чинове от Шести пехотен Либовски полк на пруския принц Карл; паметникът на 50 пехотинци от пети Калужки полк и общ гроб на други 29 богатири от същата войскова част. Пак в ония луди-млади демократични години бива изтърбушен и северната плоча на Белия паметник, подир което зиданата му от камък коруба става убежище на подивели животни и безпризорни деца.

Около средата на 90-те години българо-руският мемориал бива атакуван от бесовници повторно. Този път те разполовяват мраморната плоча на саркофага на двоица руски артилериста и събарят кръста от паметника на 37 опълченци от боголюбимия град на цар Иван Александър II.

"Всъщност каквото посееш, това ще пожънеш", обясни кратко и лаконично тогава вече бившият председател на църковното настоятелство на ловешката базилика "Света Троица" отец Тодор Каменов.
Според него костите на убитите руски воини почивали в мир и тишина в двора на "Св. Троица" до 1977-а, когато биват пренесени в т.нар. Алея на българо-руската дружба на хълма Стратеш. Преди 30 години от черковния двор те били извадени от ученически бригади. Сред школниците копачи бил и именит днес ловешки медик патолог. Седмица по-късно в ловешките сокаци след плъзва слухът, че при масовото препогребение "кокалите" на солдатите били размесени и заровени както дойде.

И в началото на третото хилядолетие в Ловеч атаките срещу руските паметници продължават със страшна сила. През 2005 г. до южната стена на местния затвор художникът и бивш областен шеф на "Атака" Валентин Григоров открива порутен и буренясъл, и мемориалния комплекс на поручик Иван Яндашевски от 7-ми пехотен Ревелски полк и на още 29 солдати. Именно техните тленни останки биват препогребани и осветени от дядо Гавриил в парка Стратеш тази пролет и чиито саркофази само два месеца по-късно са ударени със страшна сила отново.

"Тези млади мъже са били само по на двадесет години, когато са загинали за Ловеч, а днес ние не успяваме да опазим гробниците им. Нямам отговор що за човек трябва да си, за да посегнеш на такива светилища. Явно в нашия град трябва да променим отношението си към културните паметници. Тази вандалщина ме безпокои и по друг повод. В момента тук отремонтирваме детските площадки, предстои да открием и 4 нови такива, и други 12 в селата, но след всичко това се питам как ще ги вардим занапред, ако не проумеем най-после, че за всяко наше рушителство на обществена собственост, плащаме чрез данъците от джоба си", бе коментарът в четвъртък на зам.-кметът на ловешката община Пламен Петков.

Той отхвърли версията дивашкият акт да е вид провокация в навечерието на честванията на 130 години от Освобождението на Ловеч от турско робство на 22 август. "Ще помоля фирмата, препогребала костите на загиналите воини, да възстанови за своя сметка и двете гробници", каза още зам.-градоначалникът.
Атентатът срещу двете вечни жилища на 29-те богатири е повод да се знае под хълма Стратеш и друго – дни преди поклонението пред тях и пред паметта на 2 500-те избити православни ловчанлии през лятото на 1877 г. само двама души са поели отговорно патронаж над мемориали, свързани с освобождението на Ловеч.

Това са областният лидер на ДПС Юнал Мастънов и областният шеф на МДПС, и губернатор Сурай Велиева. Никой друг. От тях първият обгрижва обелиска в южното градско предградие "Дръстене", а вторият – т.нар. Черен паметник на Стратеш. В момента паметният знак в "Дръстене" обаче е в частен имот, обграден е с тел и достъпът до него е невъзможен.

Снимката е направена от автора на текста.