От Алботинския скален манастир са останали само купища опушени камъни

Алботин е красива местност в дефилето на полупланинската част на Видинския край по течението на Бойнишко-Рабровската река, приток на река Тополовец. Наименованието "Алботин" идва от изчезнало село със същото име. В скалния масив откъм северната страна на реката е бил изграден споменатият манастир, като са били използвани естествени плитки пещери и скални навеси и допълнително са били издълбани помещения и пристроени външни фасади и стени. Манастирският комплекс, както и цялата местност са леснодостъпни. Това обаче благоприятствало комплексът да бъде подложен на унищожение. В по-ново време от меката скала са добивани камъни, иманяри са изкопали големи дупки, нанасяйки непоправими щети, скотовъдци са го използвали през лятото за своя добитък. Всичко това е допринесло за почти пълното му унищожение и възстановяването на обителта би било труден процес. До Алботинския манастир се стига по стръмен тесен път. Неговите части са разположени верижно, за което е съдействало както терасовидното разположение, така и извънредно меката скала. Всяко помещение е имало изход към терасата, покрита някога с обединяващ чардак, висящ като гнездо на 20-25 метра над реката. Манастирският храм се намира в междинния сектор, издълбан в най-вътрешната част от извивката на скалния масив. Южната и югозападната част на църквата са напълно унищожени, тя е ориентирана според изискванията на канона от запад на изток. Множеството разкрити гробове, 29 на брой, повечето от които на миряни сочи, че манастирът е бил много почитан и желано място за покой на неговите дарители. Северозападната част на манастира е била двуетажна. Там е и втората по големина зала след църквата, предполага се, че е служела за трапезария. Това е мястото, където духовните отци са посрещали поклонниците, гостите на манастира, оказвали са им традиционното манастирско гостоприемство. На изток от църквата има други помещения. Едно по-голямо и след него последователно разположени множество килии, впечатляващи със скромността и практичността си. Много важна част на манастира е била естествената тераса пред неговите помещения. Тя е чувствително променена от каменоломците, които са разрушили голяма част от нея, разрушавайки и фасадните стени. Тук се намират и споменатите вече разкрити гробове, по чието разположение се приема, че гробовете са на светски лица с фамилни връзки, ктитори и благоукрасители на манастира. Единичните и по-разпръснатите са на членове на манастирското братство. Името на манастирския храм не е известно. Времето е заличило спомена на кой светец е била посветена изсечената с голям труд в скалите църква.