Петрички свещеник поиска Ванга да бъде канонизирана



Елеосвещение и водосвет в къща „Ванга” на едноименната улица в Петрич на 31 януари – Атанасовден по стар стил – отслужи архиерейският наместник Ангел Кочев. Докато Ванга е била жива, този ритуал е извършван в къщата всяка година на този ден. С елеосвещението, по думите на отеца, е била отбелязана 100 годишнината от рождението на Вангелия Гущерова, придобила популярност като "петричката пророчица".

От смъртта й през 1996 г до 22 май 2007 г, когато собствеността на имота е предоставена от държавата на общината, къщата стои заключена. На 5 май 2008 г, в навечерието на празника на Петрич – Гергьовден, след като беше основно ремонтирана, къщата отново отвори врати и понастоящем посреща почитателите на Ванга от близо и далеч като музей. А на 31 януари, т. г., след около 15-годишно прекъсване и след предварително съгласуване между дирекция „Култура и образование” на общинската администрация и архиерейския наместник, бе възстановен традиционния приживе за собственичката й ритуал елеосвещение, популярен сред местните хора като маслосвет, поясни уредникът на музейната експозиция в къщата Тодор Тараков.

Отец Ангел Кочев е извършвал елеосвещение в къщата на Ванга от 1972 до смъртта й. Освен честването на рождението на Ванга, къщата-музей планират да отбелязват всяка година и именния й ден (Благовещение) и датата на смъртта й (11 август).

Освен музейните работници, свещеника, певците от храма, представител на общината, няколко възрастни граждани, младежи, и журналистите, на ритуала присъстваха и майка и син от Москва, дошли специално за стотния рожден ден на Ванга.

Архиерейският наместник на Негово Високопреосвещенство Неврокопския митрополит Натанаил, о. Ангел Кочев, заяви в интервю следното:

"Естествено, Ванга по принцип беше мъченица на Православната църква. Обслужвал съм мястото й в храма „Св. Богородица”, където тя кръщаваше стотици деца, може би в годината тя най-много кръщаваше. С голяма радост бих приел тя да бъде канонизирана, защото това не е само желание лично мое, а на много хора в България. И това право се предоставя на Светия Синод на нашата Църква. Разбира се ние сме хората, които, може би, ще даваме инерция на това голямо желание. Както и към преподобна Стойна, чието име тя много споменаваше и се прекланяше пред нейния дух. Вървеше и по нейния път, нейната святост. И да вярваме, че това, което е едно от важните изисквания при канонизация на светец – да стават някакви чудеса. Всъщност тези духовни чудеса стават, те са ставали още през нейния живот, когато тя е помагала на хората в моменти на големи сътресения – при операции, когато нещата са се влошавали, при смърт… Това не е ли възкресяване, това не е ли чудо един човек да го върнеш към живот? Така, че Дай Боже да има вече и видими белези след нейната смърт на гроба, около храма, където идват и ще идват хиляди хора. Сега идват и ще продължават да идват. Това усещане за нейния дух не е ли също чудо? Защото то не пресеква. Имаше скептици, които казваха, че след нейната смърт всичко ще свърши, но както виждаме, продължава. Дай Боже да продължи до канонизация!"

Бележка на редакцията: С оглед на еднозначната оценка на личността и делата на покойната Вангелия Гущерова от страна на православните вярващи у нас, интересно би било да се узнае официалната позиция както на правоправящия Неврокопска епархия митрополит Натанаил, така и на Светия Синод относно допустимостта на извършения църковен ритуал и на изразеното мнение на о. Ангел Кочев.

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

38 Отговори

  1. Манол Глишев каза:

    Това е напълно неуместно. Ванга беше много неща, но не и православна светица. Дано поне този кич ни отмине.

  2. Данаил Николов каза:

    След смъртта на Ванга, според свидетелството на сестра й Любка, в нейна памет били отслужени заупокойни четиридесетдневни Литургии, но покойната се явила на Любка насън и казала: „Любке, стига с тия Литургии. Аз съм на дъното на ада и това не ми помага, само повече ме гори”
    (Източник: Архимандрит Варнава (Сатиров). „Ванга – вест от дъното на ада. Тоталитарни секти и демократична държава” стр. 131)

  3. Красимир Маринов каза:

    А сега да видим 😆 (въпреки че хич не е смешно)
    При подобна ситуация в светската власт (правителството) опозицията щеше да иска оставки, то щеше да е чудо. Да видим сега какво ще направи духовната власт. Може ли архиерейски намесник да говори и мисли такива неща!?
    Тъжно ли е, смешно ли е? До къде сме се докарали!?
    От друга страна, едва ли има по-голямо доказателство за Божията милост от днешното време, когато в църквата е възможно всичко и Господ продължава да ни търпи. Напомня ми малко за времето на пр.Илия.

  4. FireHead каза:

    Е нЕма що…

  5. о. Павел каза:

    Малцина са идеалистите сред свещениците. Повечето са завършили криво-ляво курсове или семинария, принудени са да хранят жени и деца и да правят всекидневно компромиси с капризите и суеверията на енориашите.

    Но определена вина имат и владиците, които не се занимават с задълбочаване на квалификацията на свещениците и търпят произволи, когато те се замазват с щедри подкупи.

  6. Аделина Симеонова Симеонова каза:

    Аделина Симеонова:
    Ако това е примерът за ясен духовен взор в лицето на един архиерейски наместник, то каква духовна просвета очакваме от обикновения човек?

  7. anth каза:

    Вярвам, че православните гристияни не сме изкуфяли още, та да допуснем такъв парад на сатанизма!!!

  8. Georgi Traikov каза:

    Отче Павле! Този е завършил с отличие духовната академия към 70 година, и едва ли се връзва с твоята констатация. Трябва да се изледват нещата, дали са негови думи или на владиката му, защото той може само да е приносител на информацията. Требва да се изследват нещата и какъв резултат се очаква. Не е ли това призив към „княза на мира сего“ за опора и подкрепа. Изобщо да четеме времената, а не да си чешеме ръцете с клавиатурата.

  9. Теология ШУ каза:

    Филмите на Антихриста –
    http://www.bogoslov.ru/text/1434543/index.html

  10. Ioan Jelkov каза:

    Проблема братя и сестри не е, че този болен човечец иска да канонизира баба Яга, а че е свещеник.
    Нека се помолим след този негов духовен плонж, митрополит Натанаил да му направи един як суплекс, та дано се осъзнае тоя нещастник.

  11. Stoian Stoianov каза:

    Какво да очакваме от митрополит Натанаил, нали именно той освети храма на Рупите?! Нали него пита миналата година отец Владко Тасков какво са правили на Рупите, но Негово Висикопреосвещенство и на този въпрос още не е отговорил.

  12. Теология ШУ каза:

    „Този е завършил с отличие духовната академия към 70 година“. Хайде холан, и аз съм завършил тази академия. Постоянно учех в библиотеката, защото бях първенец на курса и най-чудното беше, че когато поръчвах някоя книга, тя се оказваше неразрязана. Книга, издадена преди 50-60 години! Помня и как македонците носеха кошници с печени кокошки и грозде наесен, за да вземат поправителните изпити. Днес са архиерейски наместници и не могат да направят разлика между Бога и сатаната.

  13. Georgi Stanchev Purlikov каза:

    Освен за Ванга трябва да се излезе с ясно становище по набиращата скорост мода за индиговите и/или кристалните деца.

  14. Stoian Stoianov каза:

    Проблемът братя е в това, че не кой да е, а митрополит Натанаил освети храма на Рупите. И в това, че на зададения преди година-две от санданския отец Владко Тасков публично въпрос „да каже Натанаил ние какво търсихме на Рупите“, до днес Негово Висикопреосвещенство не е отговорил.

  15. Траянка Георгиева каза:

    Ето доказателство, че натискът върху човека е толкова голям, че е трудно да запазим здравият си разум. Явно отеца е бил фен на Ванга. Възможно е, намирайки се сега в някакъва безизходна според него, житейска ситуация, да копнее разрешаването и да настъпи по някакъв магически начин чрез „съветите“ на „пророчицата“. Дотук що-годе, нормално.
    Не е нормално това, че той прави достояние на обществото това свое абсурдно мислене и създава конфузни ситуации за Църквата като цяло.
    Мисля, че трябва да сме подготвени за ситуации от подобен характер. Колкото повече духовна власт има човек, толкова по жестоко ще е нападението върху него от врагът на човешкия род. А дали той има повече сили? Какво ни гарантира, че един архиерейски наместник е абсолютно неуязвим от сатаната?
    Ние виждаме по улицата на всяка крачка страдащи хора. Всички сме болни физически или психически. Дали е болно сърцето, кръвта или умът – разликата не голяма. Никой не е застрахован. Всички сме в кюпа.
    Простете отче.

  16. Лъчо каза:

    Естествено, Ванга по принцип беше мъченица на Православната църква.

    Боже, колко мъка има по тоя свят Боже!

  17. Траянка Георгиева каза:

    И тъй като засегнах темата за духовното здраве ще си позволя да предложа и нещо за четене. Според св. Гр. Палама, когато „приписваме своите проблеми на външни фактори“ сме застрашени от меланхолия и потиснатост. Той предлага с упорито покаяние и аскеза да направим умът си скромен и смирен. „В опита на човека да опази ума си чист, той опознава своите вътрешни проблеми, открива страстите, под чието влияние се намира“ – се казва в Православната психотерапия на мит.Йерот. Влахос. За богословите, които са запознати с някой от понятията препоръчвам четенето от стр.200 нататък.
    Четох и Ръководство по православна психотерапия на арх. Хризостом. Втората част от книгата съдържа информацията, която ще ни е полезна. Първата част е строго научна.
    Разбира се, добре е да се прочетат целите книги, но когато човек има повече време.
    В книгата на мит. Влахос има молитва на св. Симеон Нови Богослов за намиране на духовен наставник.
    Намерим ли го – пророчици не ни трябват. Трябва ни послушание.

  18. Йордан Йорданов Попхристов каза:

    Действията на посочения лъжесвещеник и антихрист дълбоко ме отвращават. Тук виждаме духовна неграмотност и шизофрения стигаща до крещяща лудост без обаче пациента даже да подозира.Такива хора са толкова заблудени и слепи че е почти невъзможно да бъдат обърнати.Неприятното е че подобни недоразумения ескалират и на други места в езическа България.Пример ефимерия на Лясковския монастир-поп Иван работи в съдружие с врачката Веска от с.Джулюница Търновско и праща хора посетили този монастир директно в устата на рикаещия лъв.Питам се може ли да има по-голямо отстъпление от това щото призваните да спасяват човешки души ги погубват.Остава само да посрещнат антихриста.Те вече са го приели и когато дойде всичко ще е готово.А що се отнася до Синода той отдавна не е с православния народ или колкото там останахме-Бог знае.Радва ме единствено че болшинството от коментарите са на умни хора запазили православието и водени несъмнено от Дух Свети.

  19. Аноними Рими каза:

    Канонизацията на Ванга е изцяло манилупативен ход, според мен. В смисъл такъв, че силно лоби иска канонизирането на Ванга. Лоби, на което Владиката не може да откаже. Засега проверяват общественото мнение и самонагаждат действието в обществото, но утре никой не знае какво ще стане. Не взимайте всичко за чиста монета. Симулация, манипулация и импровизация, това са оръжия на Бос-фамилиите в дадената им държава. Духовният и душевният живот в Държавата е изкривен ей така, по- случайност. Да бе, да! Откъде знаете, че свещеникът не цели някаква изгода от това предложение. Да не се превръщаме в анализатори богозлови заучили Евангелието! Това е сериозна тема, болна ни е Държавата, болни сме и ние. Спасението е само в друг живот, но за този живот си требва трезви мисли и дела.

  20. Траянка Георгиева каза:

    Бях чела една книга на Кобо Абе в която се описваше ситуация, при която една ракета от предназначените да пазят сигурността на страната е изстреляна по невнимание и е променила траекторията си насочвайки се към нищо неподозиращото население. Беше страшно това, което се случваше с вече осведомените хора. Но имаше и такива, които дори в такъв момент запазиха присъствие на духа и се бореха и управляваха ситуацията. Търсеха изход. Взимаха решения от етичен характер, като това затворниците да бъдат пуснати на свобода да изживеят последните си часове…
    Накрая авторът остави отворен финал.
    Ние пък от десетки години живеем в такава сриваща се ситуация. Ако знаех, когато четях тая книга, че ще живея и аз по подобен начин само че разтеглен във времето, щях да направя всичко за да се махна от тук. Дори и компромиси.
    Все някаква унищожителна ракета лети срещу нас и все сме под заплаха.
    Идва и от най-неподозирани места, както каза, един господин по горе. От срив в системата за сигурност.

  21. Траянка Георгиева каза:

    Костадин и Миладин. Смешници от миналото, които са „веселяли“ народа, докато комунистите са клали Църквата и интелигенцията. Това на пръв поглед няма връзка с темата, но не е така. И днешните смешници, които си връзват червен конец на ръката, защото народа ги бил урочасвал – и те са издънка на вангина духовност. Значи, болните, тия от старческите домове и селяните злорадствали и се „хранели“ от нещастието на някаква висша каста – артисти ли, алкохолици ли, не знам какви точно…
    А кой ги хранеше, докато си правеха маймунджалъците? И пердашеха от смешка към запой от запой към разврат и деградация.
    Обичаше ги народа и като галеници си ги гледаше. Потни вода не са пили – благодарение на тоя народ. А сега той им виновен. И се гнусят от него!
    Но аз да им кажа, че червения конец не стига, и синьо мънисто трябва да нанижат!
    А сега сериозно – покаяние, изповед, причастие и всичко друго, което каже ПРАВОСЛАВЕН свещеник. Това трябва!
    И махай конеца, че още е рано за баба Марта!

  22. Неспециал Чалгин каза:

    Артисти, народ, един дол дренки сме. По-добре, да не се превръщаме в жадна публика. Никой не харесва лъжците. Едва ли е на някой му е леко, когато му е тежко.

  23. Борис1698 каза:

    http://www.hram-st.obninsk.ru/arxiv/2009/gaz666.html
    Когда владыка через несколько дней приехал и вошел в комнату старухи, он держал в руках крест- мощевик с частицей Честнаго Креста Господня. В комнате было много народу, Ванга сидела в глубине, что-то вещала и не могла слышать, что еще один человек тихо вошел в дверь. Уж во всяком случае, она не могла знать, кто это. Вдруг она прервалась и изменившимся – низким, хриплым голосом с усилием проговорила: «Сюда кто-то зашел. Пусть он немедленно бросит на пол ЭТО!». «Что «это»?» – спросили у Ванги ошеломленные окружающие. И тут она сорвалась на бешеный крик: «ЭТО! Он держит ЭТО в руках! ЭТО мешает мне говорить! Из-за ЭТОГО я ничего не вижу! Я не хочу, чтобы ЭТО было в моем доме!» – вопила старуха, стуча ногами и раскачиваясь. Владыка развернулся, сел в машину и уехал.

  24. Кристиан T Тодоров каза:

    Траянке, казваш покаяние, изповед, причастие и всичко друго, което каже православен свещеник. Добре, обаче трябва ли свещеникът да е искрен, честен, а ако се лъгал и бъркал, трябва ли да се разобличи сам. Ако свещеникът ме излъже, за да ме държи далеч. Не ме е страх от обиди, интриги, бой и подобни гадости нищожни, това беше ежедневие за мен, макар и в друга неправославна среда. Но, обаче в желанието и незнанието си, ако попадна на неподходящ свещеник, тогава може и да сбъркам сериозно с фатални последствия за мен и другите около мен. Попадал съм в подобни недарозумения, и не искам да обвинявам другите за собствените си грешки, но преди всичко бих се молил на Бог. Ако свещеникът се окаже, че не е наясно с проблема ти, няма как да ти помогне, дори обратното, може сериозно да навреди. Не смятам себе си за духовен авторитет и ако осъждам другите го правя, за да се защтя и оправдая, нали трябва да бъдем с истината.

  25. Кристиан T Тодоров каза:

    Границата между раболепието и смирението е малка, но твърде важна, права си изключително много. Как да се сетя, как да го видя, в главата ми се въртеше едно и също, напрекъснато. Именно, точно последствие от среща и неразбиране с православен свещеник и православни. Разбира се, ако бях зрял нямаше да се случи всичко това. Ако бях зрял нямаше да се оправдавам с другите. Ако бях, но не съм. И досега никой не ми е помогнал поне малко да узрея, а всеки е спасител с големи приказки и знания. Имам правото да се побърквам, не искам и никога не съм искал да преча или обиждам, макар че го правех. Побърках се от незнанието и желанието си за близост, за нормален контакт, и във взаймодействие с изкривеното и глупостта ми, това е ефекта. Така че първо от Бог да искаме и тогава другото.

  26. Траянка Георгиева каза:

    Кристияне, ще разкажа за себе си, защото това мога. Съвети не съм компетентна да давам. По указанията на една актрса, прекрасна жена, започнах Коледният пост 90 година, или 91
    .Тя ми каза 10 дни преди края да се подготвя за изповед, да се върна в годините и осмисля живота си. Започнах всеки ден да разглеждам проваленият си живот и да го оплаквам. Емоцията ми толкова се засилили, че в деня на изповедта едва не умрях от ужас. Спомням се изповедалнята на св.Петка, отецът бе възрастен и опитен и разбра състоянието ми. Той ми опрости греховете, без да успея, без ДА МОГА да ги кажа. По икономия.
    Още същата нощ разбрах какво е да свалиш огромния товар от грехове. Родих се отново! Придобих сила, вяра, надежда, упование. Колко хубаво заживях след това и реших до края на живота си да продължа с Бога. Смятайки, за опростено, неизповяданото – продължих нататък да вървя, както и колкото мога в увреденото си от атеизъм и незнание скромно, духовно и житейско съществувание.

  27. Кристиан T Тодоров каза:

    До послено съм вярвал на свещеника, каква риба съм, а. Как да се доверя на друг? Как да бъда нормален? Не съм очаквал, че в Църквата може да има такива игрички и подлост. Разбира се, този свещеник, ако признае ще му изчезне реномето на душевен анализатор и разбирач на характери. Което е по важно от някакъв полудял, преиграващ наркоман, искащ нещо си там. Благодаря за помощта велики православни. Повече не бих си помислил за вас. Искам спокойствие. Позирал съм, неадекватен съм, винаги съм искал да се възползвам, но никога не бих употребил, някой Човек. Взех си поука, а на вас пожелавам повече приказки и весело спасение, ако не говорите никой няма да разбере, че се спасявате.

  28. Траянка Георгиева каза:

    Но 14 години след това, се появи непреодолимо желание да кажа онова, което не успях. Намерих си изповедник. И стана страшен гаф. Лош късмет. Не беше той този, на когото трябваше да се доверя за духовният си живот. Но не е моя работа да го обсъждам. Бог си има грижата за него. След това вече си имах добри отци и съм им благодарна от цялото си сърце. Но риск има!
    И има неща, които е безмислено да се казват, защото, както казваш, няма да бъдат правилно разбрани. Опитвала съм, но не се получава. Ако настояваме, може да ги въведем в изкушение, да си мислят че сме чели и им пробутваме номера от прочетеното за да им се правим на интересни или, че не сме наред с акъла.
    Най-страшното Бог го оставя на самият човек той да си го решава, колкото мозък има. И тука помага смирението, защото, виждаш че колкото и да мислиш нищо не можеш, и се оставяш изцяло в Божиите ръце. От тука пък идва още по-голямата трудност. Да различиш, като си се оставил на Бога, дали друг не те е поел междувременно!

  29. Траянка Георгиева каза:

    Знам, че е много нескромно да давам съвети и препоръки, но ми се иска да напомня, че много голям грях е хулата срещу Светия Дух. Ако сме се подиграли на някой човек, смятайки го за луд или смахнат, когато е говорел за непознати за нас неща – това също би могло да бъде хула срещу Светия Дух. От къде да знаем как са нещата в действителност? Може да е жалък и презрян в очите ни, но Бог на смирени и нищи дава благодат. И тоя човечец ще го преживее, за него не е страшно, че са му се присмивали. За другите е страшно.
    Напоследък често пиша за св. Иван Рилски, защото той е нашият застъпник на небето. Сега са трудни времена и е добре по-често да си спомняме за него, да четем акатиста му. Да му се молим. Дори и ден от седмицата да се определи за по усилна молитва към него. Вярно е, че той има три празника в календара, но не е достатъчно.
    Не си почитаме светците, не говорим достатъчно за канонизация на новомъчениците, а Ванга сме тръгнали да канонизираме. Не е редно.

  30. о. Павел каза:

    Току-що БНР съобщи, че вещицата Вера Кочовска е умряла и щяла да бъде опята в плевенския храм „Св. Николай“. Това православна църква ли е или езическо капище?

  31. Кристиан T Тодоров каза:

    Ако утре видиш брат си обезумял, незнаещ кой е и къде е, ще се подиграваш ли? Кой е идеален и безгрешен? Май, става дума за взимане на пари и реализиране на неудовлетворената нереализираност. Тези, които твърдят, че са ми приятели и ме обичат, защо не ми помогнат и защо не ми помогнаха???????? Нека кажат с кое съм по- зле от другите, на които помагат. Да кажат, за да работя върху това. Помагат по симпатии ли, или има друг критерии? Дайте да си говорим истината. Вие не ме уважавате, а искате да ви уважавам. Хванала ме е темата на сериозно, кажете ми, ето не съм нормален? Лесно лие, когато не можеш да намериш вътрешн мир и търсиш помощ? Кажете, друго не искам от вас.

  32. Траянка Георгиева каза:

    Кристияне, човек съзрява в битки и когато види неприятната и гадна истина. Когато прости на тия, които са му я поднесли, на ония, които смята, че са го подвели и продължи да вярва. Когато приеме, че той и всички имат слабости и грехове, че единствено Бог е съвършен и без грях.
    Прости на оня, който те е наранил. Възможно е с него, както и с теб да си играе врагът на човешкия род. Така той постига своята човеконенавистна цел като сее омраза, вражди, разруха и неправда. Ние пък, като Божии чеда ще прощаваме един на друг. Това ще е нашата борба и победа.
    Наближава и денят на опрощението, но нека не чакаме чак до тогава. Да си прощаваме всеки ден искрено и от сърце.
    Скоро няма да мога да пиша. Но в молитвите си съм с теб.

  33. Кристиан T Тодоров каза:

    Когато, преди години бях откачил, какво направиха великите свещеници за мен? Какво ще направят сега? Само да знаеха какво ми е, но те и не искат. Освен да се подиграват, лицемерничат и лъжат, дали знаят друго? Не бе попе, не съм толкова зле, търсех контакт, близост, съвет, извинявай, че не ме хареса. Сега пък, трябва да те уважавам. Като си такъв голям приятел направи нещо за мен, само за успокоение мое. Примерно, можеш да бъдеш честен! Дали ме познаваш? Дали съм имал мир и хубав изказ, да не сте си въобразили нещо? Да не ви гони гузна съвест, че да си въобразявате? Нека бъдем приятели, но истински. Помниш ли как заеквах и се побърквах от липса на мир, защо така се случва. Човек греши, но и човек може да поправя грешките си. Като заговорите за любовта, спомнете си за мен.

  34. Кристиан T Тодоров каза:

    Нямам нищо за криене, това мога, това правя. Смейте се, подигравайте се, всъщност, защо ли пиша глупости? Полудях, от духовно обгрижване. Ако не съм прав кажете го, не мълчете! Траянке, помагай, нали си за това християнка. Има да си мечтаеш, да знаеш кой ти е враг, дали имаш враг в мое лице? Нямам врагове, но трябваше малко да ми олекне. Иначе, щях да се побъркам. Познавате този, който няма мир и не може да се изповяда, изкаже, да бъде нормален. Познавате ме като бързам и говоря глупости, когато преигравам.Познавате ме, добре, как? Откъде сте сигурни, че не бъркате нещо в преценката си. А когато съм спокоен, познавате ли ме? Нефелен съм, така е. Благодаря за приятелството. Не бих имал повече нищо с вас, опитах, но не се получи. Грешката е моя, но дали е само моя? Не ви мразя, да го знаете. Сам, доброволно избрах това, което исках, можех и друго да направя.Но, дали съм ви го казвал? Всъщност знаете ли какво исках,с какви намерения?Не съжалявам за избора, съжалявам,че не сполучих

  35. Кристиан T Тодоров каза:

    Не съжалявам, че потърсих помощ от вас, малко пострадах, но имаше какво да се научи и запомни. Не е вярно, че не сполучих. Много сполучих, но и много се бях отчаял и превъртял. Мисля, че си извадих урок и поука, говоря за себе си.

  36. Кристиан T Тодоров каза:

    Неприятната истина която ми поднасяте, много добре си я знам, и преди и сега. Не е нещо ново. Мислите, че не се познавам. Добре се познавам, но съм полудял. Полудях, защото търсех съвет, искреност, търсех приятелство, но не намерих. Изобличете ме, но не бъркайте. Прощавам, простил съм, просто ми се искаше нещо си там, от което полудявах и се смазвах, останал без вътрешен мир, обезумял. Найстина, трябва да си прощаваме. Простете ми! Опитвам се да го кажа отдавна и да забравя, и да простя истински, от сърце и душа.

  37. о. Павел каза:

    Кристияне,
    Твоят задъхано-истеричен стил издава, че не си се излекувал напълно от наркоманията. Никакъв „поп“ няма да ти помогне, ако ти сам не си помогнеш и не проявиш вяра и воля да скъсаш с белия дявол. Обвинявай първо себе си, а после другите.

  38. Кристиан T Тодоров каза:

    Траянке, пишеш за прошка, добре. Прошка ще искам от човек, който го дразнех, тормозех с досаждане и собствената си незрялост, не знам как е приел всичко това, което правех, едва ли му е било приятно, моля да ми прости, имам вина. Обаче, ако искам прошка от този, който ме е излъгал умишлено, който винаги вижда в мен злото от фантазиите си и материал за превъзпитание, как да искам прошка от него? Ако съм пострадал по някакъв начин, добре, така е трябвало. Мисълта ми е такава, как да искам прошка от лъжец и маниполатор, винаги търсещ злото в мен, готов да се оправдае с фантазия, дори и лъжа, за да не се злепостави! Как да искам прошка? Каквото и да кажа все ще бъда от лошите, какъв ли не бях. Имат ли доблеста християните в съвършенство да говорят истината, дори и когато ще се злепоставят? Или всичко е задоволяване на незадоволената глупост и гордост?