Предстоят тържествени чествания в памет на екзарх Йосиф

От 9 до 13 юни Българската православна църква организира поредица от тържествени събития по повод 175-годишнината от рождението и 100-годишнината от кончината на екзарх Йосиф.

Екзарх Йосиф (в света Лазар Йовчев) е роден е на 5 май 1840 г. в Калофер. Петгодишен остава сирак и е отгледан от най-голямата си сестра Рада. Началното си образование получава в Калоферското четирикласно училище при даскал Ботьо Петков. Там той изучава френс­ки, руски и гръцки език, а впоследствие за кратко става и помощник-учител.

През 1860 г. заедно със сестра си заминава за Цариград и постъпва в гръцкото училище в Куручешме. През 1862 г. с помощта и препоръките на Христо Тъпчилещов е приет във Френ­ското мисионерско училище в Бебек, край Босфора, и го завършва през 1864 г. Там негов преподавател и покровител е патер Еужен Боре.

Със средства, отпуснати му от калоферското училищно настоятелство, заминава за Франция, където от есента на 1864 г. до 1867 г. следва във Философско-литературния факултет, а от 1867 г. до 1870 г. в прав­ния факултет на Сорбоната в Париж. По време на следването си в Париж чрез патер Боре се запознава с големия учен Алфред дьо Мюсе.

През 1870 г. се завръща в Цариград. Започ­ва работа като извънщатен чиновник в Търговския съд. По-късно става редактор на списание „Читалище” както и член на управителния комитет на Македонската дружина.

На 23 септември 1872 г. е постриган в монашество с името Йосиф от Пловдивския митрополит Панарет. На следващия ден в българския храм „Св. Стефан” е ръкоположен за йеродякон от екзарх Антим I, а към края на 1872 г. и за йеромонах. На 6 януари 1873 г. е възведен в архимандритско достойнство и е назначен за протосингел на Бъл­гарската екзархия. От 1874 г. архим. Йосиф е протосингел на екзарх Антим във Видин.

На 2 февруари 1876 г. в храма „Св. Стефан” в Цариград е избран и хиротонисан за Ловчански митрополит. След оставката на екзарх Антим I, на 24 април 1877 г. митрополит Йосиф е избран за Български екзарх.

След Освобождението екзарх Йосиф остава в Цариград и оттам ръководи делата на Българската екзархия. Целта е да се запазят дипломатическите връзки с турското правителство и екзархията да получи цялостно признание. Екзарх Йосиф полага големи усилия и грижи за развитието на училищното и църковното дело в Тракия и Македония.

През 1913 г. поради влошеното си здравословно състояние екзарх Йосиф се установява в София, с което фактически седалището на Българската екзархия се премества в София.

Преставя се в Господа на 20 юни 1915 г. в София. Погребан е непосредствено до олтара на столичния катедрален храм „Св. Неделя“.

Програма за тържествените чествания в памет на екзарх Йосиф

 9 юни (вторник) 2015 г.

18 ч. – Откриване на честванията в памет на екзарх Йосиф с представяне на книгата „Дипломатът в расо“ на доцент д-р Христо Темелски и доклад от протойерей д-р Кирил Попов на тема „Църковното пеене в България (източна традиция) по времето на екзарх Йосиф”. Аула на Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

11 юни (четвъртък)

18 ч. – Откриване на изложба, организирана от Св. Синод на БПЦ и ДА „Архиви”. Фоайе на БФ при СУ „Св. Климент Охридски“.

12 юни (петък)

18 ч. – Всенощно бдение – катедрален храм „Св. Неделя“.

13 юни (събота)

Катедрален храм „Св. Неделя“

9 ч. – Архиерейска заупокойна св. Литургия;

10.30 ч. – Панихида пред гроба на екзарх Йосиф;

11.00 ч. – Откриване на барелеф на екзарх Йосиф;

11.30 ч. – Концерт на мъжкия катедрален хор с диригент проф. Мирослав Попсавов.

Източник: www.bg-patriarshia.bg