Проф. Георги Каприев: Диалогът между Православната и Католическата църква е труден, но важен

В ТВ предаването „Вяра и общество“ от 31 май, проф. Георги Каприев определи като необяснимо и провинциално мълчанието на Българската православна църква относно срещата между папа Франциск и Вселенския патриарх Вартоломей в Йерусалим.

Все пак зрителите чуха коментар на Патриарх Неофит, току-що завърнал се в България от посещението си в Русия, по въпроса за църковния диалог между православни и католици: „Нашата позиция е била винаги да се поддържат добри контакти с Католическата църква и с другите изповедания, без да се нарушават каноните и изискванията на светото Православие. Да се поставят добри основи на това сътрудничество, което сме поддържали в миналото, и вярвам, че то ще бъде възможно и в днешни дни.“.

„Окуражен съм от това, което нашият Патриарх каза. В неговите думи можем да открием аналогия с декларираното от папа Франциск и Вселенския патриарх Вартоломей в Йерусалим, че в този диалог няма да се търси най-малкия общ знаменател в теологията и няма да се търси евтин компромис“, отбеляза проф. Каприев. Той допълни, че опитите, известни от историята, лесно и бързо да се възстанови единството чрез документи и подписи, по административен начин, не са довели доникъде. „Затова и работата на тези католическо-православни богословски комисии се движат бавно и внимателно…  Разбира се, ние всички заедно скърбим, че не можем евхаристийно да общуваме помежду си, и всички заедно сигурно ще трябва да почакаме доста дълго, докато стигнем дотам, но в края на своята реч в Йерусалим, папата каза, че основните усилия се състоят в движението към преодоляването на старите предразсъдъци… Предразсъдъците не се преодоляват от днес за утре, те са сериозни и от двете страни“, допълни професорът.

Провокиран от коментар на зрител за католическия догмат за незаблудимостта на папата, който православните не могат да приемат, водещият Горан Благоев постави на своя гост въпроса дали православните имат основание за притеснение от обединение с Католическата църква, поради отстъпление от църковните канони. „Ако ще е изневяра на православните канони, това няма да е обединение, а подчинение. Не това се има предвид, но за да се стигне до обединение е необходим този диалог, включително и за споменатия догмат, и той не е единственият, който ни разделя. Всичко това трябва да се обсъжда, не бива да се мълчи. Докато се мълчи, нищо няма да се постигне…  Няма как да постигнем съгласие с гласуване или с хвърляне на чоп да решим кое е правилното – става дума за догматични положения.Това е много труден диалог, защото е много важен!“.