Светини от Киев, придружавани от лошо настроение

Първо ще започнем с новината. Утре, 5 септември, в Поморие пристигат три икони на Божията Майка и свети мощи. Те ще бъдат изложени на поклонение в храма „Преображение Господне” в стария град. Иконите са Тихвинска, Ефеска и Услишателница. Мощите са на св. Мария Магдалина, св. Трифон и св. Христина. Светините ще останат изложени за поклонение от 20.00 часа на 5 септември до 11.00 часа на 7 септември, като през всичкото това време храмът ще бъде отворен денонощно за поклонници. Приканват се всички боголюбиви християни да почетат светините и да изпросят Небесно благословение за себе си и своите близки.

Това беше новината. Следващите редове, за жалост, няма да бъдат новина за никого. Ще бъдат поредната горчива констатация за реалността в нашата църковна действителност.

Когато се свързахме с предстоятеля на храма о. Петър Куманов за повече информация, разчитахме на сговорчивостта му да научим повече, за да можем да предоставим на нашите читатели пълна сводка. Каква беше неприятната ни изненада, че о. Петър едва успя „да изплюе” съответната информация и побърза да затвори телефона! Отново му позвънихме, за да му дадем шанс на всеослушание да обяви кой носи светините, по какъв повод са у нас, от кой манастир или храм пристигат и т. н. Пак се сблъскахме с лошо настроение и с изненада установихме, че о. Петър не се радва от прекрасната вест, а дори напротив. Беше сърдит, нетърпелив и очевидно отегчен да говори за това. Още недошли светините и вече му беше омръзнало да говори за тях! Каза, че „неприятно го притесняваме”, защото бил на важна среща и пак затвори телефона.

Някой би казал, че все удряме на камък за подобни новини. Но ние имаме и добрия пример и го намираме в лицето на Варненско-Преславска митрополия и нейните свещенослужители. Когато там пристигнат някакви светини винаги в Интернет излиза много грамотно сглобена информация кога, къде, какво пристига, час на идване, час на отпътуване, службите, които ще бъдат отслужени и прочие ценна информация. Била съм на поклонение във варненския храм „Успение Богородично” по подобен повод и останах приятно изненадана от радушното отношение на тамошните свещеници. Там никой не ни затваряше телефона, хората бяха любезни да дадат информацията, с която разполагаха, и явно имаха съзнанието, че това, което организират, е събитие възвишено и духовно.

За съжаление в нашия регион нещата не са такива. Когато тук дойдат някакви светини, свещениците, организиращи тези събития, се държат като мафиоти. Или крият информацията, или я дават с „триста зора”, така че всякакъв ентусиазъм на човек да му излезе през носа и да се почуства като пълен идиот, че видиш ли, посмял да се зарадва на подобно чудесно събитие! Оставаме с впечатлението, че тези хора не са наясно с това, какво значи да ти гостуват светини. Защото да ги поканиш – това още е нищо. Нужно е и съответно разположение на духа. Нужно е съзнание за мисия, уважение към светините и уважение към поклонниците. Нужно е тези хора да бъдат добрата спойка между двете. Живата връзка или както там го наречете. А то какво излиза? Че явно този тип свещеници нямат никакво отношение към светостта, а единственото, което ги интересува, е евтин популизъм на гърба на светините и желание да си понапълнят църковните каси. Както и да се показват един пред други, кой колко го бива да устройва подобни пищни събития, те като че ли се състезават помежду си. И всичко това „пред очите” на светините и на поклонниците.

Ето затова ще заключим със следния тъжен извод:

Дори и всички светини на света да бъде поканени в нашите храмове, ако дрехата ни не е празнична, мнозина ще идат във външната тъмнина, срв. Матея.22:13.