СВЕТИ ЙОАН ЗЛАТОУСТ АРХИЕПИСКОП КОНСТАНТИНОПОЛСКИ

БИОГРАФИЯ

 Божественият Златоуст се ражда във великия град Антиохия, където учениците били нарчени най-напред  християни, от благочестивите родители архистратега Секунд и света Антуса ок. 347г. /или 349 г./. Сл. Р. Хр. Майка му овдовява на 20 години, малко след раждането му (около 2 години) и се посвещава изцяло на сина си. От младини светецът се привързва към учението и усвоява бързо цялата елинска  и християнска мъдрост. Следва реторика при софиста  Либаний (ум. 393), който иска той да го наследи, но християните му го отнели. При Мелетий Антиохийски (360 – м. май 381г.) ок. 367г.  той  става катехумен и се кръщава от него на Великден 368г.,  в 371г. е подстриган за  четец, ръкоположен е за  дякон в 380/381г., а при св. Флавиан (381 – 404г.) става и презвитер в началото на 386г. на ок.37 години.  Около 372г.  той се подлага на аскеза в планините ок. Антиохия за 6г. Там той  научава наизуст цялото Св. Писание за 2г. в една пещера, където силно поврежда здравето си при изключителна аскеза и се връща в Антиохия „по промисъла на Спасителя” (Паладий). Това става ок. 378г., когато умира арианина Валент и Мелетий отново заема катедрата си.  По-късно,  от 386г. нататък, той има за първа задача да проповядва Словото Божие, смятайки това за свещена  жертва Богу; 12г. презвитерът св. Йоан  тълкува в своите омилии почти всички книги на Писанието, а и в останалите си писания постоянно цитира Библията. Той е най – плодотворният от византийските св. Отци, а от западните го надминава само Божественият Аврелий Августин. Светителят се прочува с проповедите си и заради красноречието си е наречен Хрисостомос – Златоуст. При имп. Теодосий Велики (379 – 395) Златоуст произнася проповеди в Антиохия през Великия пост на 387г. за статуите на императора и семейството му, разрушени през март заради повишаване на данъците на гражданите. Тези 21/22 Омилии прославят Златоуст, който успокоява народа, очакващ най-сурово наказание. Св. Флавиан отива  в Константинопол и измолва милост за града, като се връща за Великден и Златоуст произнася празнична псхална проповед. Имп. Аркадий (395 – 408) и жена му Евдоксия избират след смъртта на Нектарий Константинополски (+27. 9. 397) чрез първия министър, евнуха Евтропий, който им препоръчва блестящия пастир – проповедник Иоан, за негов наследник. Аркадий подкрепя избора на Иоан и управителят на Антиохия Астерий го изпраща с пощенската кола, за да избегне недоволството на антиохийци  и на 26. 2. 398г. Златоуст става Константинополски архиепископ. Ръкополага го Теофил Александрийски след единодушния избор от императора, епископския събор и народа. Веднага архиепископът се залавя с пастирската си дейност и с реформа в столичната църква. Аскезата  на Златоуст силно разстройва здравето му. Той идва в столицата тежко болен и се храни само с каша,  не дава никакви приеми и избягва посещението на всякакви пиршества, и мнозина духовни и светски лица го ненавиждат, понеже е истински пастир, а не лицемер, политик, конформист  и лакей като тях. Освен това аскетът Златоуст е потресен от контраста между голямото богатство и егоистичната екстравагантност на висшите класи и ужасяващата бедност в бедните квартали. Големите приходи, изразходвани по-рано за пиршества, той употребява за строеж на болници и за милостиня.  Той е подражател на Христос и като Него изобличава клерикализма на духовенството – „ негодни хора, които струват 3 обола”. Иоан лишава от сан 13 епископа (6 от тях за симония), 2 презвитера престъпници и 1 дякон убиец. Той постоянно изобличава пороците на столичаните, а особено гордостта, алчността,  прелюбодеянието, омразата и презрението на богатите към бедните. Изобличенията на Златоуст засягат главно църковния и гражданския елит.  Той изобличава дори царицата, която приватизира лозето на вдовицата Калитропи, като я нарича Йезавел. Златоуст сравнява в църквата Евдоксия с езичницата Йезавел, жената на цар Ахав, понеже като нея не се покаяла. Освен това тя развратничела с градоначалника Йоан. Златоуст произнася проповед за развратните жени, като гледа императрицата и я вбесява. Тя убеждава Аркадий да свика събор срещу него. Главен противник  му е Александрийският архиепископ, папа Теофил, който заблуждава св. Епифаний Кипърски (ум. 12. 5. 403), че Златоуст е оригенист, понеже оказал милосърдие на изгонени от Теофил монаси, които не анатемосали Ориген, тъй като бил умрял като изповедник в мир с църквата. Когато Епифаний, отявлен антиоригенист, посетил столицата, преднамерено отказал общение със  Йоан и създал смут. По-късно, през август, дошъл там и Теофил и бил настанен от императрицата в един дворец. Той бил коварен политик и раздавал „благословии –евлогия – подаръци/подкупи” на правилните хора, а на останалите – пищни обеди. 2 недели не влязъл в общение със Златоуст, а после свикал  „събор на светите епископи срещу Йоан” при Дъба до вратите на Халкидон (есента на 403). Уж Бог му се явил на сън и поискал той да осъди Йоан.  Духовенството, мразещо реформата на св. Йоан, и мнозина от  управниците  участвуват в църковната конспирация срещу него. От 13 заседания 12 (или 40 сесии – по Гибън) са  против Златоуст. Главни обвинители на св. Йоан са един епископ, Йоан –  низвергнат дякон за убийство и монах Исаак от Сирия. Архиепископ Йоан не се явява, защото очаква с 40 епископа в столицата Теофил, където да обсъди обвиненията му в братски диалог. Но Теофил с 36 епископа отива „при Дъба” и след 40 сесии св. Йоан   е признат за виновен по всички 47  точки,  дори за оскърбяване на Величеството и е лишен от сан. Императорът подписва присъдата и Йоан е осъден  и заточен от императорски пратеник, народът внезапно се надига в защита на своя пастир, изколва свитата  на Теофил от Александрия и тръгва към двореца, става и земетресение. Евдоксия е ужасена и измолва от Аркадий връщането на Златоуст, пише писмо на светеца, в което се самооправдава за случилото се с него. Поради  народното вълнение срещу Теофил, той бяга от града, Златоуст настоява за нов събор, на който да бъде оневинен, но за да не стане бунт, той се съгласява и тържествено е посрещнат в града. По-късно е свикан нов събор заради изобличенията на Златоуст към порочната императрица и езическите тържества около статуята й пред св. София. „Иродиада е отново бясна, Иродиада отново танцува, тя иска отново главата на св. Йоан” и коварният Теофил чрез интригите си и инструкциите си към пратените от него епископи отново осъжда Иоан с едно ариянско правило на събор срещу св. Атанасий от 333г., без да преразгледа фалшивите обвинения на първия събор „при Дъба”, наречен от папата „ разбойнически”. Императорът въвежда отряд от варварски войски, който да предотврати бунта на народа. Императорът нарежда на Златоуст да освободи катедрата си преди Великден 404г., но той отказва, понеже не може да напусне самоволно църквата, поверена му от Самия Бог; ще се покори само при насилие. На Велика Събота следобед войници на Арзаций влизат в църквата и почват да избиват голите катехумени при Светото Кръщение. На Великден няма Богослужение, а катехумените отиват при Термите на Константин, където са кръстени и облечени в бели дрехи. Аркадий ги вижда и пита: „Кои са тези?” Враговете на св. Йоан отговарят: „Това са еретици” и войниците ги изколват.

На 9. 6. 404г. Аркадий подписва декрет за заточение на Златоуст. На 20 юни той се сбогува с клира и с дяконисите, начело с Олимпияда, като им заповядва  да признаят за законен неговия враг – приемник Арсакий (404 – 406) и отива в Кукуз в Кападокия, където светецът пристига в средата на септември. Последователите му са преследвани, защото са обвинени в опожаряване на катедралата и сградата на Сената в деня на второто му заточение. Огромното влияние на Златоуст над християните се изразява в тяхната любов към него и цял Константинопол отива в Кукуз и гр. Арабис. Той изпраща много писма и дори оттам ръководи паството си, мисионерства с послания и пратеници във Финикия, Кипър, Скития и Персия. Осведомява Римския папа за конспирацията на съборите срещу себе си и апелира за независим събор; преговаря и с имп. Хонорий. Завистта и злобата на враговете му не стихва, макар че Евдоксия е мъртва +6. 10. 404г. и той е заточен на пустия Питиус, на източния бряг на Черно море. Той е измъчен от войниците, влачен по пътя, без храна и вода. В храма на мч. Василиск до Комана мъченикът му известил близкия край. Войниците го повлекли, но скоро се върнали към храма и Златоуст починал там с думите: „Слава Богу за всичко! Амин.” на14 септ. 407г.

По настояване на папа ИнокентийІ. (402 – 417) той е реабилитиран в 412г.. Мощите му са пренесени тържествено в Константинопол в 438 г., а от 1. 5. 1626г. почиват в Хоровата капела на храма Св. Петър в Рим.               

ТВОРЕНИЯ

Автентичните запазени съчинения са 16. Има и над 700 проповеди, 3 пълни коментара на книги от Писанието и 240 писма.

СТИЛ – РЕТОРИЧЕН

СЪЧИНЕНИЯ

1. АСКЕТИЧЕСКИ

Монашеските трудове на Златоуст са написани преди да стане свещеник. „Сравнение между царя и монаха” – защитава монаси и отшелници. „Срещу враговете на монашеския живот”, „Към падналия Теодор”, Трактатът в 2 книги „За съкрушението на сърцето”.

Като дякон пише книгата „За девството”, „До една млада вдовица”, „Че не трябва да се жениш повторно” и  диалога с приятеля си Василий „За свещенството”, в който Златоуст смирено се оправдава за бягството си от ръкоположение пред Василий поради „недостойнство” и описва величието на свещенството, което превишава това на императора и дори на ангелските чинове, и две полемични съчинения „Срещу съвместното /брачно/ девствено съжителство”.          

2. ПОЛЕМИЧЕСКИ

Като свещеник пише  „За св. Вавила срещу Юлиян и езичниците”; „Срещу юдеите и езичниците, че Христос е Бог”; И  „За високомерието и детското възпитание”.

Като заточеник пише „Никой не получава никаква вреда, освен от себе си” и „Божието провидение”.

ПРОПОВЕДИ

ОМИЛИИ с изложения нацели книги от Библията или към отделни стихове.  Към кн. Йов, Към 58 Псалми, Към Исая 1-8, 10, Към посл.  До Галатяни. Всички те са написани между 386 и юни 404г. 6 РЕЧИ и 67 омилии към Битие, 90 омилии към ев. по Матей и 88 беседи към ев. по Йоан, 32 – към посланието на Апостол Павел до Римляни, 44 – към 1 Коринтяни, произнесени он св. Йоан в Антиохия. 30 – 2 Коринтяни, 18 – 1 послание до Тимотей И 10 – 2 Тимотей; 6 – до Тит и 24 – до Ефесяни.

В Константинопол светителят произнася 15 омилии към посланието до Филипяни, 12 – Колосяни,  55 – към  Деяния на Апостолите, 11 – към 1послание до Солуняни И  5 – към2 Солуняни, 3 – към посланието до Филимон и 34 – към послание до Евреите.

 От Новия Завет той не цитира в творенията си 2 Петрово, 1,2,3 Йоанови, посланието на св. Апостол Юда, брат на Яков и Откровение, понеже очевидно липсвали в Канона от Свещени книги, който той използвал.

РЕЧИ

За статуите; Срещу аномеите; Срещу юдеите; За покаянието ;и на големите църковни празници.

КАТЕХЕЗИ ЗА КРЪЩЕНИЕТО

11/12 Катехези той произнася като свещеник. Първите 4 беседи от 55-те Омилии към кн. Деяния апостолски за новопокръстените, произнесени след Великден.

ПИСМА

204 писма носят името му.  Освен посланието до папа Инокентий 1. всички са от периода на заточението му в Кукусос. Особено ценни са 17 утешителни писма до св. Дякониса Олимпияда (367 – 408), с която го свързвало сърдечно духовно приятелство.

СПОРНИ И НЕАВТЕНТИЧНИ ТВОРЕНИЯ

Мнозина са приписвали свои съчинения на Златоуст, надписвайки ги с неговото име, за да ги разпространят. По стила учените лесно ги установяват. Спорно е СЛОВОТО НА ПАСХА, което съдържа негови идеи, но вероятно е писано от неговия ученик св. Прокъл Константинополски. Самият Златоуст в духа на св. Апостол Павел проповядва, че условието за Причастяване с Тялото и Кръвта Христови е чистата съвест. Ако съвестта изобличава християнина, той не бива да пристъпва към приобщаване с Тялото и Кръвта на Господ Иисус дори и веднъж годишно – на Пасха. Учението за задължително причастяване поне веднъж годишно след задължителна изповед пред свещеник е римокатолическо, канонизирано на 4 Латерански събор. Спорно е и доколко Златоустовата литургия е от него,  тъй като той е харизматична личност, ръководен от благодатта Божия. Веднъж св. Йоан ръкоположил един дякон извън последованието на Литургията, а друг път на една Литургия ръкоположил четирима епископи. Ядрото на канона на Златоустовата литургия може би е от него (началото на V век), но много песнопения, напр. „Единородный Сыне…”, „Достойно есть”(от Хв.), „Да исполнятся уста нашя…” са добавени в по-късни времена.

СЪДЪРЖАНИЕ И ЗНАЧЕНИЕ

Светецът е аскет и пастир. Той подражава на Господ Иисус Христос,  св. Йоан Кръстител и ап. Павел. Не се стреми да философства и догматизира истините на вярата, а предпочита да каже своите слова в църквата така, че всички да ги разберат.

ТИ СИ ГРЕШНИК? – НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙ! ОБНОВИ СЕ С ПОКАЯНИЕ!  РАЗБИРА СЕ, ЧЕ ЩЕ СЕ СПАСИШ!

Със своя реторичен стил той утешава християните, вдъхва им надежда и любов към Бога.  Мнозина западни учени отричат неговия гениален принос като тълкувател и догматист, а го считат  само за пастир  – оратор и моралист. Те не отчитат обстоятелствата в живота му, не отчитат  всеотдайната му любов към Бога и Църквата, забравят, че най – важна е любовта! Забравят, че и за Златоуст животът е Христос, а смъртта – придобивка. Той проповядва навреме и не навреме, само за да придобие някои пленници на греховните страсти за Христа. Предпазва като истински пастир стадото си от вълците, които го дебнат и отвътре, и отвън. Обвиняват го във високомерие, оригенизъм, оскърбяване на Величеството, а светецът с любов прощава на гонителите си, но твърдо отстоява истината. Изобличава дори  царицата, за да се покае, но тя го праща 2 пъти на заточение. Той смята като апостол Павел, че Евангелието е сила Божия за спасение на всеки вярващ и че всичко, що не е от вярата, е грях. Всеки християнин според него трябва да изследва Писанията, понеже всяка ерес, разкол, съблазън в Църквата произлизат от непознаване на Божествените Писания. Той блестящо изпълнява и с думи, и с дела служението си към Бога и хората и приживе, и след смъртта си. Светецът ни помага и с молитвите си за нас и с прекрасните творения, които ни помагат в познанието на Св. Писание и в стремежа към Любовта.