Стефан Пенов е ст.н.с., ръководител на Научно-изследователска група по религиозно-философски парадигми в Института по философски изследвания в БАН, пред Агенция "Фокус".

– Къде е границата между религията и сектите?

Стефан Пенов: Истинската религия означава връзка на човека с Бога, познавателно, морално и поведенческо самоусъвършенстване и развитие на цивилизацията. Тя е чужда на насилието, тероризма, войните, отчуждението от обществените проблеми. Тя възпитава и убеждава, но никога не е нетърпима към друго мнение или към науката. Защото науката и религията са два подхода към едно и също нещо: Отношението Бог и свят, мястото и перспективите на човека и обществото във Вселената. Религията е наистина общочовешко явление, но както знаем, всяка злоупотреба с нея се наказва. Всеки едностранчив анализ на вероизповеданията, без значение дали от гледна точка на формалното държавно, гражданско или международно право, или с помощта на частнонаучна рефлексия,или пък накрая от едностранчивата позиция на едно, отделно взето вероизповедание,като догма, религиозен култ или канон, е противоречив, тенденциозен, погрешен или поне има непредвидими личностни и обществени последствия.

– На основата на коя религия се наблюдава развитието на най-много секти?

Стефан Пенов: Най-неподатливи към сектантски влияния са юдаизмът и будизмът. Тези най-древни религии /въпреки че имат съответно 2 и 3 основни направления/ по принцип не споделят агресията, религиозната експанзия, дори избягват мисионерската дейност. В християнството това важи единствено за Православието.
Що се отнася до България, през 2006 г. източноправославните християни се около 6 милиона, но от тях само 50%, когато и да е, посещават църква. Само малко над 20% заявяват, че са твърдо религиозни! Католиците са до 70 хиляди, като поне 20 хиляди от тях са униати и 90% от всички често посещават богослуженията! Класическите протестанти са около 60 000 души и всички те членуват в някакво вероизповедание,поддържат долу-горе редовен религиозен живот. Между 50 и 60 хиляди са “зарибените” от новите секти, но те са колкото протестантски, толкова и странни хибриди с юдаизъм, ислям, християнство, източни религии. Ако над 100 000 души са свързани с нетрадиционни за българския народ вероизповедания, то това се обяснява с факта, че 35 000 – 40 000 от тях са роми, където нетрадиционните вероизповедания имат голям успех чрез мисионерство, организиране на социален патронаж, помощи, културни програми и човешко отношение.

– Колко и какви секти има в България?

Стефан Пенов: Трудно е да се изброяват поименно около 50-60 секти в България, но всичко извън православие, католицизъм, юдаизъм, сунитски ислям и лутеранство, които са в България, е практически секта. По-лесно е да се каже кое не е секта. Световна религия с наднационален или интерконтинентален характер не е секта. Не е секта и държавна религия на страна член на ООН. Религия, дала началото на други значими и жизнеспособни световни вероизповедания. Например от юдаизъм към християнство, от будизъм към дзенбудизъм или от юдео-християнство към ислям. Не са секти световните религии – юдаизъм, ислям, апостолското християнство, православие и католицизъм, хиндуизъм, будизъм и др. Те се водят за “инославни вероизповедания”, т.е. такива, които по друг начин славят Бога. Православната църква смята за секта всяко движение, отделило се от Църквата без апостолска приемственост и епископат. Според св. Василий Велики сектанти са разколници, еретици или нецърковни организации, които допускат изкривяване на православната вяра, нарушават не само канона, но и догмата.

– Как разколът в църквата провокира появата на подобни нецърковни организации?

Стефан Пенов: Факт е, че от 1989 г.до 2007 г. регистрираните вероизповедания в България са се увеличили 10 пъти – от 8 на 81 към 1 януари 2007. Условие за това е либералният Закон за вероизповеданията, приет и обнародван от 39 НС през декември 2002 – януари 2003, незначителните правомощия на Дирекцията по вероизповеданията към МС, подборът на кадри в самата дирекция и в СГС, който е единствената институция, която регистрира вероизповедания. Факт е обаче, че и по-твърдият закон, какъвто ние имахме до 2002 г. и каквито имат и сега европейски страни като Гърция и Великобритания, е необходимо, но недостатъчно условие, за да бъде бариера срещу рискови фактори. Така например, правителствата на СДС при Филип Димитров и Иван Костов регистрираха секти като тези на Мормоните и Свидетелите /общо над 40/ и то по стария закон, който лесно позволяваше отказ от регистрация било по доклад на дирекцията, било с решение на самия съд. Главната причина се крие в икономически интереси и “либералния” модел на мислене, т.е. “отворено общество” със затворени традиционни храмове. Да си спомним разкола в Българската православна църква, предизвикан от мафиотстки и партийно-политически структури през периода 1992 – 2003 г. Светият Синод, много храмове и митрополии, свещоливници, манастири и административни сгради бяха атакувани от командоси и добре платени мутри. Бяха източени или “приватизирани” имоти и банкови сметки на стойност около 150 млн. долара.

– Какви са механизмите за справяне с този порок?

Стефан Пенов: Борбата със сектите е възможна чрез въвеждане на задължителен предмет религия по традиционни вероизповедания и световни религии: Православие, католицизъм, класически протестантизъм, юдаизъм, класически умерен ислям от сунитско направление в Турция, будизъм. Също така, значение има подобряване на социалния и икономически климат в българското общество. Не на последно място това е и инвестиция в науката и образованието, които да станат национален приоритет както и професионална реализация на кадрите. В момента само 5 до 9 % от учебните заведения имат факултативна форма на религия. Трудността идва не от липса на преподаватели, а от липса на материална база, нормативна уредба от страна на МОН и финансиране. За никой директор на училище не са без значение скромното финансиране, необходимостта от база и оборудвани кабинети, хорариумът и разпределението на учебната програма, както и кой ще влиза в часовете по вероучение или религия. Експертното ми предложение до 39 и 40 НС бе да не се въвежда задължителен предмет вероучение, а да се въведе предмет религия под формата на задължителен избираем предмет, наред с история на религиите, културология, етика и т.н. Основната цел е да се запази правото на избор от страна на обучавания или неговите настойници.Религията не може да си позволи да преследва атеизма и инакомислието, както самата тя бе преследвана по време на тоталитарния социализъм. Друга крайна позиция е въобще да не се изучава религия.