С едно сърце преживяхме радостта от срещата-диалог в Русе

На 24 септември с Божествена света Литургия в катедралния храм “Света Троица” в Русе завърши срещата-диалог на тема “Църква, семейство, общество”. Богослужението беше отслужено от Русенския митрополит Неофит, Йегарския епископ д-р Порфирий, викарий на Бачкия епископ Ириней и викария на Русенска митрополия Месемврийския епископ Иаков в съслужение с много духовници, взели участие в срещата.

Народът Божий, изпълнил храма прие Светинята със страх Божий, вяра и любов и така беше засвидетелствано нашето единство в духа и в любовта. Именно за любовта, която ни събира около Светата трапеза, бяха заключителните думи на епископ Порфирий. Той каза:

“Нашата любов не е романтична. Нашата любов не е сантиментална. Нашата любов е духовна, защото предполага присъствието на Светия Дух. Затова тя е вечна. Или по-точно казано: затова тя е предвкусване на вечността. А това означава, че нашата любов предполага полагане на жертва, даване, за разлика от сантименталната любов, която се стреми да получава…

Кой е основният проблем на един човек? Най-важният и най-същностният въпрос за всеки един човек е въпросът за живота, но отговорът на въпроса за живота е именно отговор на въпроса за смъртта. Човек има нужда да живее вечно. Любовта е безсмислена, ако не е вечна. Основният и най-важен въпрос е как да се победи смъртта? В Христа човешката природа превъзмогва и побеждава смъртта. В Църквата ние вкусваме и предвкусваме вечността. В Църквата ние вкусваме и предвкусваме победата над смъртта. Църквата е именно живот, а не идеология. Светът без Църквата е леш (мърша). Светът без Църквата е пространство без привкус на вечността. Църквата по своята природа носи в себе си живота, тъй като самата тя е животът…”

В същия дух в заключителното си слово митрополит Неофит подчерта: “Настоящата среща-диалог бе нов израз на живия интерес към благодатния живот в Църквата, която възпитава в чиста вяра и действена любов, така необходими на всеки човек в личностното му израстване, в семейната и обществената среда”.

На Литургията пя сръбският византийски хор “Моисей Петрович”, ръководен от протопсалт Никола Попмихайлов, който придружаваше епископ Порфирий.

В навечерието на срещата митрополит Неофит извърши обновление на болничния храм “Св. Василий Велики”, построен в началото на миналия век. Преди половин век богослуженията в него са прекратени и той е преустроен за патолого-анатомично отделение и трупохранилище. С всеотдайния труд на изпълнителния директор на болницата д-р М. Вичев храмът беше основно ремонтиран и преустроен и предизвика възхищението и радостта на всички с великолепието, което е придобил. Празничният звън на камбаната, мълчала половин век, разтуптя сърцата на християните. Към храма е изградена конферентна зала, в която след отслужването на Литургията в събота се проведе срещата-диалог. Единственият й “недостатък” е, че се оказа тясна да побере всички, които искаха да чуят беседата на епископ Порфирий. Той говори на тема “Родители, деца и Църква”, след което отговори на много въпроси. Тясна се оказа не само конферентната зала; недостатъчно се оказа и времето за интересната и полезна дискусия по актуалната тема.

По-късно хорът, който за пръв път гостува в нашата страна, пя на Възкресната вечерня в Катедралния храм. Вечерта в Общинската пленарна зала, след като митрополит Неофит и кметът Божидар Йотов поднесоха приветствия, хорът изнесе концерт от византийски и славянски песнопения, а епископът продължи с лекция по основната тема на срещата. Опитът му на преподавател по Пастирска психология в Богословския факултет на Белградския университет и член на регулаторния орган по медиите в Сърбия бе причина за големия интерес и желанието отново да бъде гост в дунавския град. Гостите, макар да бяха уморени от дългия път, изнесоха още един импровизиран концерт в ресторанта, в който бяха поканени на вечеря. Всички пяхме в един глас и с едно сърце преживяхме радостта от братската среща.