Ток удари посетител в Боянската църква

Когато преди седмица се разнесе новината, че отварят Боянската църква, мнозина останаха учудени, защото не знаеха, че е била затворена.

Всъщност храмът в полите на Витоша дълги години не приемаше посетители заради реставрацията на стенописите. Едва от две години ценният паметник на културата отново работи. Само преди месец обаче пак се наложи да хлопнат църковните порти. Тогава ток удря белгийски турист и една от екскурзоводките. Двамата изпадат в шок. "Наложи се по спешност да се върна от командировка в Брацигово и наредих да затворят църквата, докато не поправим веднъж завинаги електрическата инсталация", разказва Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, под чиято шапка е комплексът. Месечният ремонт е използван и за полагане на керамичен под вътре в сградата. "Надяваме се през следващите 50 години повече нищо да не се реставрира", допълва Димитров.

Двама индонезийски туристи издирваха родословието на Симеон Сакскобургготски в Боянската черква. "Какъв се пада цар Константин-Асен на Симеон Сакскобургготски?", пита любознателен индонезийски турист.
После се интересува каква е роднинската връзка между цар Фердинанд и експремиера на България, като отваря пътеводител на нашата страна. Оказва се, че там е поместен материал за Боянската църква "Св. Никола и Пантелеймон" със снимка на гроба на царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд. Малко известен факт е, че по нейно изрично желание тя е погребана точно до храма. Фотографията на потъналия в зеленина гроб краси много от японските и немските пътеводители на България, разказва началник-филиала "Боянска църква" Мариана Христова-Трифонова.

Потъналият в зеленина гроб на царица Елеонора е точно до храма.Царица Елеонора, която била известна със своята набожност и праведност, имала особена слабост към малката Боянска църква. Именно на нея дължим факта, че днес може да се любуваме на уникалната старина, включена в листата на ЮНЕСКО за опазване на световното културно и природно наследство.
В началото на ХХ век боянчани искали да съборят храма, за да построят на негово място друг, по-голям. Но царицата, прекрасно оценявайки огромната художествена и историческа стойност на стенописите, не само спира събарянето, но и довежда от Австрия реставратора Йозеф Бала. Той предприема първата акция за спасяване на повредените изображения. На нея дължим още нещо много важно – царицата загражда 8 декара площ и нарежда да засадят около храма редки растения по всички правила на западния ландшафт. Благодарение на това днес всеки ахва от вида на райското кътче, заобикалящо Боянската черква. Огромни вековни секвои пазят дебела сянка, във въздуха се носи миризма на липи, чемшири и иглолистните тисове обрамчват калдъръмените пътеки, през които прескачат игриви катерици.
И в почивните дни тук не секва върволицата от туристи. Преобладават чужденците, което е обяснимо, като се имат предвид солените цени на билетите за българите – 10 лв. "За съжаление не можем да смъкнем входната такса – казва Божидар Димитров. – Ние се издържаме от това. Боянската църква е един от най-посетените обекти, като приходите от билетите възлизат на 249 хил. лв. и сумата доста се доближава до онази, която ние имаме от Националния исторически музей."
Тайните на църквата.
Боянската черква ревниво пази своите тайни. Наскоро обаче разкри един от секретите си – името на зографа, наричан досега просто Боянския майстор, изографисал през 1259 г. най-ценните стенописи по поръчение на севастократор Калоян и неговата съпруга Десислава. Майсторът се подписва до входа на т.нар. Калоянова част (средната пристройка) върху външната стена. Положил е отгоре фина мазилка и така прикрил името си – Василий. Правилно преценил, че когато мазилката падне след векове, подписът му ще излезе наяве, разказва директорът на НИМ Божидар Димитров. "Всъщност през цялото време името Василий ни е било пред очите. Но ние не сме знаели кой е той. То е упоменато в т.нар. Боянски поменик на българските царе и е бил единственият без царски сан. Само на един толкова известен художник може да се окаже честта името му да бъде вписано в поменика", продължава той.
При реставрацията отпреди две години бе открито и името на втори художник, най-вероятно калфа. Подписал се е върху меча на св. Димитър. "Вероятно той е бил по-млад и затова по-дързък – разказва директорът на НИМ Божидар Димитров. – Зографът нарушава един от основните канони на художниците, които са изографисвали църквите – да остават безименни, водени от мисълта, че Бог направлява ръката им. Постъпил е доста хитро – сложил е името си Дмитрий върху меча на св. Димитър. Така е отклонил възможните упреци за погазване на канона."
Засега пред историците остава неразгадана още една тайна – защо владетелят севастократор Калоян и съпругата му Десислава не са били погребани в църквата. В храма, построен по тяхно нареждане, е било оставено специално място за каменните им саркофази. Но нещо попречва заветът им да бъде изпълнен.
Как е била строена.
Боянската църква е известна преди всичко с изключително ценните си стенописи и с това, че е един от малкото изцяло запазени паметници от толкова ранна епоха – ХIІ век. Историята на храма ни отвежда в края на Х век, когато на това място е била построена миниатюрна църквичка, посветена на св. Николай, покровител на моряците, търговците и затворниците. По-късно, през ХIII век, по волята на владетеля на областта Средец – севастократор Калоян, старата църквица била разширена с още една пристройка на два етажа. И двете били богато изографисани отвътре. На втория етаж се намирал семейният параклис на севастократора и неговата съпруга Десислава, носещ името "Св. Пантелеймон". Именно затова църквата се казва "Св. Никола и Пантелеймон". При силно земетресение пада куполът на параклиса, който в годините на османското владичество не е бил ремонтиран, разказва Мариана Христова-Трифонова. Едва през ХIХ век той е покрит, но безвъзвратно са унищожени стенописите, които не отстъпвали на тези на първия етаж. Подобен аналог – на двуетажни църкви, не се среща често у нас. Такива са само черквата в Бачковския манастир и в Асеновата крепост – "Св. Богородица Петричка".
В началото на ХIХ век към т.нар. Калоянова църква била добавена още една пристройка. Тя е била действаща до 1954 г. Сега в нея са експонирани реставрираните фрагменти от ранните стенописи.
Реставрация
Открай време състоянието на уникалните стенописи на Боянската черква, които се смятат за предтеча на реалистичното ренесансово изкуство, тревожат специалистите. Отначало с тяхното възстановяване се захваща австриецът Йозеф Бала (1912 г.). През 1914-1915 г. в църквата работи първият български реставратор – художникът Марин Георгиев. През 1934 г. – известният български живописец Кирил Цонев, а в 1944 г. – художникът Карло Йорданов. Кирил Цонев отново прави опит да ги освежи през 1954-1955 г., след него се заема Коста Балабанов (1959-1960 г).
Най-продължително – двадесет години (1976-1998 г. ) над фреските работи екип под ръководството на Лозинка Койнова, чиято работа претърпя много критики. Едва преди две години НИМ с помощта на фондация "Етерна" и представители на българския бизнес предприеха окончателната им реставрация. За 8 месеца екипът, ръководен от проф. д-р Григор Григоров и Владимир Цветков, завърши предсрочно възстановителните работи.