Христо Пройков: „Свикнали сме да наричаме телевизора и компютъра електронна дарохранителница“

Източник: Русе инфо

В последния ден от Националната конференция "Християнството в обединена Европа", която се проведе в Русе, председателят на Католическата епископска конференция в България Христо Пройков говори по темата: "Християнското семейство в обединена Европа".

Той се спря на начините на съвместна работа между църква и семейство за изграждане на бъдещото поколение. Цитирайки Евангелието, г-н Пройков отбеляза как всяко едно поколение подготвя бъдещето на следващото. "Влизането в Европа е нещо сигурно. Влизаме в голямото европейско семейство с много надежди, но и с ясната представа, че предизвикателствата ще станат още по-големи. Не само икономически, политически и социални, но и духовни… Ние християните сме призвани да отговорим на тези предизвикателства."

"Децата би трябвало да изпитват повече моменти на съгласие и обич между родителите, отколкото моменти на несъгласие или безразличие, защото любовта на бащата и майката ги научава на красотата на здравата и дълготрайна любов. Семейството е необходимо добро за човека, за народите, за света…"

Предизвикателствата на Европа сега бяха окачествени като "странни, чужди, екзотични, нещо, което не ни засяга. Но как ще реагираме утре, когато станат част от нашия живот?" Някои от тях са факт сега – живот без брак, който се дължи на трудно и късно вземане на решение, многото разводи, от които страда семейството и обществото. Направен бе паралел с промените след войната у нас, когато хората напускат селата и отиват в градовете. Понастоящем някои напускат страната и се появяват семейства разделени по икономически причини с несигурно бъдеще. В чужбина възникват проблемите със смесени бракове вкл. с мюсюлмани. Хомосексуалните бракове бяха отхвърлени, независимо, че се осъществяват в съответствие със спазване правата на човека и "европейските ценности".

"Вътре в семейството хората живеят не по двама-трима, цели семейства под един покрив, но от различни светове. Липсва контакт между членовете на семейството", каза Н. В. Хр. Пройков и даде пример с бащата, който се връща от работа и сяда пред телевизора с децата, а майката се грижи да сготви, изпере и изчисти. "Така приключва един ден, в който семейството не е обелило дума в разговор помежду си, да се пресрещнат въпросите на ежедневието, да се пита как е минал денят на децата… Често пъти сме свикнали да наричаме телевизора и компютъра електронна дарохранителница, към която всички са отправили погледа си с надеждата за нещо ново. Уви, нещата се повтарят. И се оказва, че човекът от семейството, застанал пред своя компютър, разговаря много по-лесно с него, защото тази машина е в състояние при подадени правилно въпроси да отговаря точно и човек си ляга доволен, че е получил информация, а всъщност не знае нищо за това, което става в неговия дом…"

Н. В. Хр. Пройков каза, че децата пред компютъра могат да научат много, но и да пострадат много. Пример бе даден с ужасите, които се показват по телевизията и в Интернет и привличат вниманието. За да се скрият от тях децата посягат към наркотици и др. Така постепенно родителите ги "губят".

За противодействие на това църковната общност трябва да дава стимул за сплотяване на семейството. Църковните сдружения трябва да помагат за растежа на семейството във вярата. Проблемът е на всички църкви – православна и християнска, казва г-н Пройков. "Ако не се съхрани семейството, и църквата не може да се съхрани", каза той.