Разкайвам се за делата си



Отец Серафим Роуз доста старателно описва в своите книги вътрешната си борба в търсенето на Христос. След като Го открил, обаче, той допълва, че борбата му да Го има в себе си и да бъде постоянно с Него, се увеличила двойно.

Нещо подобно, но в друга насока, се случи и с мен. Докато не бях видял и прочел досието си, аз ревнувах постоянно в себе си непременно да направя това. След като удовлетворих желанието си, аз рухнах морално, знанието на “извършеното на потайни места” ме съкруши и нищо не може да ме утеши и да ми върне духовния кураж и мир. Защото “агент Николов” е винаги в мен, с мен и с нищо не мога да го прогоня от съзнанието и съвестта си нито денем, нито нощем. Щом реша да свърша нещо, той винаги е до мен. Да, изповедта под епитрахил е тайнство. Споделеното в медиите вече се знае, но това не ме успокоява. Коментариите в сайтовете и в личните писма на приятелите в Господа са само отражение на добрината или строгостта им към мен. Напоследък се появи нов елемент – че за оставката ми следва да се произнесат не само Българският Патриарх и Светият Синод, но и духовните ми чеда в Епархията.

Докато се обсъждат тези неща обаче, моля моя читател още веднъж да спре просветеното си внимание на моята вътрешна борба със съвестта и спомените, като знае, че наистина се разкайвам “за делата си“ (Откр. 16:11), свързани с агентурното ми минало. Кая се и се моля на Бога да прости грешните помисли на моето сърце през онези дни (Деян. 8:22). Благодаря Му, че ми даде време да се покая и аз се кая (Откр. 2:22). Помня, приемам и се покайвам, че не намерих делата си “съвършени пред моя Бог” (Откр. 3:2-3), на Когото винаги въздавам слава (Откр. 16:9), та дано не заличи “името ми от книгата на живота” (Откр. 3:5).

Отец Александър Елчанинов пише на едно място в своите “Записки”, че има такива крехки души, които светът би могъл да сломи и Бог временно спуска между тях и света пелената на лудостта, за да могат вътрешно да съзреят и да укрепнат преди да се срещнат с този свят. Това се случи и с мен. За да не ме “сломи” тъй нар. Нов свят, за където бях “готвен” в края на 1981 г., Бог спусна между мен и света пелената на лудостта, за да “съзрея и укрепна“, преди да се срещна със свободния свят.

Защото, като си спомня всичко, което е ставало с мен през онези дни на тоталитаризма, разбирам, че то не беше нормална работа, а действителна лудост.

Макар да съм бил епископ-администратор на Акронска епархия, чийто Епархийски архиерей бе Българският Патриарх Максим, чак сега разбирам, как и защо трябва да изповядам своите грехове в тази област. Досега приятели ми казваха: “Това са чужди грехове, вършени под влияние и команда на силни на деня, на потайни държавни служители!” “Всяка власт е от Бога!” “Служил си на държавата! Никого не си ощетил, никому не си навредил!” Сега обаче разбирам, че не съм бил прав и чак сега осъзнавам, че това са мои лични грехове, независимо от подбудителите и причините. Право да си кажа, сега чак почувствах, че израстнах духовно, защото намерих в себе си и други грехове и основания, които ще изповядам с времето за назидание и поука на приятелите в Господа.

Затова моята молба към читателя на тези редове е да ме разбере правилно. Аз въставам пред своята съвест, пред Лицето Божие и пред съда на приятелите и изповядам, че съгреших против себе си, против всички хора, които ме обичат, против Бога, Който даде живота Си за мене, против Българската православна църква, която извращавам с греховете си и с принадлежността си към нея. И в този смисъл изповедта ми е напълно лична. Вярно, тя не е пълна, но е реална. Тя ще е непълна в този смисъл, че някой от читателите ми – духовно по-зрял, по-учен или по-опитен, ще намери в мене и други грехове, но в тази минута аз, който се кая, изповядам собствените си грехове.

Сътрудничеството с тайните служби и доносничеството са реални грехове, защото се отнасят за онова съзвучие в мен, което съм намерил в Евангелието: “Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на Мамона” (Мат.6:24). Също: “никой не може, като влезе в къщата на силния, да ограби покъщнината му, ако първом не върже силния; и тогава ограбва къщата му“ (Марк. 3:27). И пак: “Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда” (Мат. 18:7). Сега разбирам това с ума си, възприемам го със сърцето си, развълнуван съм до дън душа. Питам се: Като съм знаел от детинство всичко това, как съм могъл да постъпвам другояче?

По този начин съм нарушил обективно Първата Божия заповед и съм погазил обещанието си като монах и епископ да говоря само “Божии думи”, “за да се прославя във всичко Бог чрез Иисуса Христа, Чиято слава и владичество е во веки веков. Амин” (1 Петр. 4:11).

Затова отново заявявам, че се разкайвам за моите дела и станах като “ония, които се не покоряват на Божието евангелие“ (1 Петр. 4:17).

Досието ми ме порази с неща, за които и на ум не ми е идвало тогава, че са били греховни. А аз съм ги вършил и чак сега разбирам, че това е било грях – и го изповядам. Такава е основата на разкаянието ми. Изповедта е моя, собствена.

Действително мъдър е Еклисиаст, който всичко изпитвал, изучавал и оставил много притчи. Но не го послушах да се боя само от Бога и да пазя само Неговите заповеди. Побоях се от тайните сили и слушах техните инструкции. Затова Бог изведе на съд моята работа и всичко тайно и лошо на публично обсъждане.

Не беше леко. Не знаех пътищата на вятъра, нито как се образуват кости в утробата на трудна жена. Като човек под дълга на монашеския обет за послушание мислех само за делата на Бога, Който върши всичко в света.

Зная, че ще ме осъдят наследниците на репресираните, убитите, измъчените и онеправданите през тоталитарния режим. Убеден съм обаче, че ако бяха живи днес истинските страдалци, те нямаше да ме осъдят, защото те знаеха от опит, че не всеки може да бъде герой. Облажавам отец Архимандрит Павел Георгиев, че се е запазил чист и сега с право се гордее с това. Нека се знае, че през 1982 г., когато е станало вербуването ми, той бе по-умен от мен и английския език знаеше по-добре от мен! Но той не се е поддал на изкушението, отказал е сътрудничество и затова сега е герой!

Сигурен съм, че съм се допитвал до по-старши от мен, дали е нужно да се прави “благоразумен компромис”. Съвети са ми давали Светейшият Патриарх Максим, Митрополит Пимен, Епископ Партений, Епископ (тогава) Геласий, отец протопрезвитер професор Благой Чифлянов. Но отговорността си нося аз. Господ е прав: съблазънта е дошла чрез мен.

Ако някой, обаче, мисли, че ми е било радостно през тези години, той се заблуждава. Особено тежко ми беше, когато около съдебните процеси в края на миналия век писаха, че съм “комунист“, “изпратен от комунистите да продам църковните имоти в Америка и да избягам с парите”. Поради което директорът на Дирекцията по вероизповеданията в България Методи Спасов ме уволни два пъти.

А майка ми, милата, умряла с моето име на уста, вероятно с благонамерението да ми прости и се успокои, като чуе от моите уста, че не е родила син “комунист”.

Та и тогава, и сега, хич не ми е леко! Но най-трудното е да разбера Божията воля за мен: да вляза в Българската православна църква, да израстна до административните висоти и да падна с голям трясък за съблазън на българския църковен народ и за мой голям срам.

И понеже винаги питам Господа каква е Неговата воля и какво да правя, а Той мълчи, засрамих се и си рекох: имаш словото Божие пред себе си, защо питаш? Така отворих веднага пророк Исайя, гл. 57 и прочетох:

“Над кого се глумите?… Не сте ли… семе на лъжа: мога ли Аз да бъда от това доволен?… Зад вратата… туряш твоите спомени: защото, като се отвърнеш от Мене, ти се разголваш… А от кого се ти изплаши и устраши… и престана да Ме помниш и пазиш в сърцето си? Не е ли затова, че Аз мълчах, и при това дълго, та ти престана да се боиш от Мене? Ще покажа твоята правда и твоите дела, и те ще бъдат теб в полза. Кога повикаш, ще те избави ли твоята сбирщина? – тях всички вятър ще унесе, духване ще развее, а който се Мене надява, ще наследи земята и ще владее светата Моя планина. И рече: равнете, равнете, изравнете пътя, дигайте пречките от пътя на Моя народ. Защото тъй казва Високият и Превъзвишеният, вечно Живеещият, – Светий е Неговото име: Аз живея в небесната височина и в светилището, също и със съкрушените и смирените духом, за да оживявам духа на смирените и да оживявам сърцата на съкрушените.”

Такава е Божията воля. Тя е и поводът да дръзна да опиша падението в мойта духовна кариера, та всеки който прочете да бъде не само мой съдия, но и да се помоли за мен през Богородичния пост, защото камъкът на шията ми е доста тежък и ме влече вече в дълбините водни.

На всички мой приятели в Господа заръчвам да обичат Бога, да се боят само от Него и да пазят заповедите Му, като бъдат винаги будни и мъдри!

Също, да помнят завета на дядо Славейков: “Бъди честен, казвай право, па върви напред, без да гледаш, че е кален този Божи свет!”

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

12 Отговори

  1. Да, ама не. Тази двукратна изповед на Йосиф буквално пред целия свят започва да прилича на ексхибиционистки жест. Културата на блоговете в най-ново време роди невероятни случаи, в които хора (предимно жени) разказват с най-големи подробности за интимния си живот. Това е извращение. Свят без тайни би бил кошмарен, някакво огледално отражение на ада. Христос говори за срещата между човека и Бога в тайната стая на душата. Да почукаме и да влезем, а не да крещим пред всички.

  2. Слави Славов Славов каза:

    .

    Владико свети, чуй тези думи : [b] [i]Не се ужасявай, ако и всеки ден падаш и не отстъпвай от Божия път, но ставай мъжествено; и, без съмнение, Ангелът, който те пази, ще зачете твоето търпение. Когато раната е още нова и люта, тогава е удобно да се лекува; но застарялите и изоставени рани трудно се лекуват; защото за лекуването си те изискват вече много труд, рязане и обгаряния. Много рани стават неизлечими поради закъснение; [u]но за Бога всичко е възможно (Мат. 19:26).[/u] (Лествица 5:30).[/i][/b]
    … и уповавай се Богу защото Той е рекъл : [i][b]“Аз съм с вас във всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:20).[/b][/i]

    и защото [i]“Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото“ (Лук. 19:10).[/i]

    .

  3. Най-сетне едно покайно творение, което показва колко чувствителна може да бъде съвестта на вярващия човек. Има обаче проблеми, които засягат духовенството ни като цяло. Никой не знае, а и няма да научим, колко са били свещениците, които са сътрудничели на комунистите и които и до днес продължават да служат на двама господари. Никой не цитира произведенията, словата и примера на делата на мъчениците от комунизма, нито ни дава за пример техния живот. Наместо това, както се вижда и от покаянието на митрополит Йосиф – американски, руски и прочие православни, които нямат никаква заслуга за опазването на вярата ни през комунизма. Защото ако БПЦ като вселенска Църква има какво да каже на света, то това несъмнено е да разясни и да илюстирира с примери как се пази вярата през османския период и как се пази вярата през комунизма. А и през демокрацията, защото историческия материализъм продължава да бъде религия на българите и в нейно име се вършат всякакви беззакония. Приемаме те, владико!

  4. Радостина каза:

    Хубаво е, че митрополит Йосиф се покойва. Частната изповед пред Бога е едно, но когато си засегнал много хора е редно и от тях да поискаш прошка, както направи владиката. Поздравления! Иска се доблест и смелост. Нека Вашата постъпка да бъде пример и за други Ваши събратя.

    Колко от оповестените личности с агентурно минало, в това число държавници, политици, журналисти, се покаяха? Нещо повече, много от тях изразиха гордост от това, което са вършели! Нека и наранените от Вас намерят сили да Ви простят. Бог да Ви помага!

  5. Драган Владимиров Бачев каза:

    Ваше Високопреосвещенство,

    Като коментар към миналото Ви покаяние тук, в Православие.бг, Ви попитах ясно: Ако не сте в момента начело на епархия в чужбина, а начело на епархия в България, щяхте ли така да се каете, или щяхте да мълчите, както правят това от Стара Загора? Дори и медал пратиха нататък.

    Според мен, на Вас не Ви е удобно не само от Бога, но и от американците и канадците. Техните предци, след като Колумб е открил Америка, са дошли от Европа в Новия свят, защото са избягали на свобода, далеч от папския и императорския тоталитаризми, които са ги задушавали. Техните държави са модерни на по 100-200 години и не обичат при тях да живеят доносници от бившите соцстрани. Това Ви е проблема – Вие искате да се махнете от САЩ и Канада по тези съображения. Ако бяхте тук, нямаше да занимавате никого със себе си, а щяхте да си се каете пред Бога насаме, във вътрешната си стаичка. Много по е удобно такова покаяние, отколкото да се подава оставка. Чест Ви прави обаче, че я подавате.

  6. Стоян Танев каза:

    Ispola eti despota!

  7. Kris каза:

    Връзката между миналото, бъдещето е много важна.Ако кандидатстващ за работа,трябва автобиография.Не е ли без-смисъл оставката.Покаянието е вътре в сърцето и винаги ще е с теб,където и да си. Много искам да попитам къде е БПЦ в сегашното време на демоцид.Има ли поне становище за гладът,мизерията,оскотяването и превръщането на човека(българина) в маймуна.Направи ли нещо,с което да помогне на населението,нахрани ли гладните,напой ли жадните.Ако отговорът е не,тогава може би трябва публична оставка..

  8. Милен Гребчев каза:

    Една молба към отец Йосиф, ако чете коментарите – моля Ви, останете глава на епархията си, моля Ви.

  9. Андрей Владимиров Белчев каза:

    Разказах на предстоятеля на нашата енория отец Димитър за случващото се с дядо Йосиф и отец Димитър каза: [b]Петър сгреши, та нима Йосиф не може! Но Петър се разкая и продължи [/b] 🙂

  10. Sylvia Angelova Nikolova каза:

    [i]Към Дон Кихот[/i]

    „Свободата, Санчо, е на върха на пиката…..“
    Няма да Ви чуят, Дон Кихоте. Ексибиционистът е нищо без публика. Да му оставим илюзията, че го наблюдваваме

  11. Андрей Владимиров Белчев каза:

    Размишлявах в/у двете писма на дядо Йосиф и в/у нашите коментари. Лесно е да сме „праведни“ 🙂 ! Спомних си, че след първото писмо на дядото, в мен се появи въпрос: дали в БПЦ не сме изгубили дара на покаянието, сякаш отстъпваме от св.Предание и не живеем според Евангилието! Наричате го:[i]ексибиционист[/i], смятам, че това е от обърканите ни представи за покаянието&прошката, служението&послушанието, смирението&търпението. Връщам се към примера с Петър, въпреки че предаде Христа, Петър остана първовърховен апостол и след покаянието си, служи Богу с голямо усърдие и смирение! Жалко, че не се опитваме да се вгледаме в Божия промисъл и да го изпълняваме. Нали Бог не иска нашата погибел? Вината на дядо Йосиф и нашите грешки нараняват Едноисъщо Тяло…Съвременната история на БПЦ е пример за необяснимото нам Божие милосърдие&търпение! Господ постоянно ни дава възможност за поправка! Ето дядо Галактоин е начело на комисия за жертвите на комунизма(обърках името 😳 ):-) 😉

  12. John J. Smith каза:

    Признавайки, че е нужна духовна стамина за подобен отчаян акт, и съзнавайки риска че „посипвам раната със сол”, недоумявам от липсата на просто и ясно формулирана вина. „…Досието ми ме порази с неща, за които и на ум не ми е идвало тогава… Зная, че ще ме осъдят …репресираните, убитите, измъчените и онеправданите…”Шокираща неяснота! Уважаеми Владико, искаш ли с това да кажеш, че твоите деяния, волни или неволни, са отговорни за репресии, измъчвания, или не дай Боже убийства? Прошка може да се иска и се дава 77 пъти по 7, но изповедта трябва да е винаги конкретна. И още:„…Съвети са ми давали Светейшият Патриарх Максим, Митрополит Пимен, Епископ Партений, Епископ (тогава) Геласий…” Ето сега не следва да се каеш, че доносничиш, Владико! Ние не сме ДС, а просто паството, на което по волята на върховния Пастир очите трябваше да бъдат отворени. Дано това споходи и всички минали, настоящи и бъдещи принцове на Църквата, на които много е дадено, но от които и много ще бъде потърсено.