Анализ на идеята и реализацията на национална доктрина на България

Отворено писмо от Стефан Йорданов Чурешки

Уважаеми господин Президент,

Както вече Ви писах, от години се занимавам с проблема за националната доктрина на България. По тази причина ще си позволя да Ви изпратя някои мои разсъждения и заключения, направени както от резултатите ми от занимания с философията на историята, така и от някои наблюдения от развитието на страната след 1989 година. Надявам се, че те ще бъдат ползени на екипа, който е натоварен със задачата да разработва национална доктрина. Заедно с това ще си позволя да Ви занимая с някои мои публикации, направени през последната година в портала Православие България и на други Интернет ресурси. Като предварително Ви моля за извинение за суетата ми, надявам се, че няма да Ви отнема много от скъпоценното време.

Създаването на национална доктрина на България е обусловено от два основни фактора. Единият е съхранението и развитието на българската самоличност, а другият е бъдещото развитие на народността. Това е сложен въпрос, защото общата тенденция на глобализация размива националните ценностти и атомизира обществото чрез развитието на световната инфраструктура и пазарен процес. Аз знам, че националната идея е отречена от глобалистите, които подобно на интернационалистите от близкото минало виждат човечеството като единно цяло обединено от парични социално-икономически и от формално-институционални политически признаци. Идеята за нацията на Балканите обаче е много жизнена и ми се струва, че националността тепърва ще играе значителна роля при формирането на световното човечество. Фактически анализът на историческите данни от фонда на световната цивилизация показват, че религиозността и националното (родовото или племенното) чувство са водещи при конструкцията на човешкото съзнание. Затова изграждането на българска национална доктрина е въпрос за самосъхранението на националността, но и въпрос на създаване на философска платформа с цел преодоляването на изпитанията на бъдещето, което се интернационализира, но забележете, интернационализира се по англосаксонски, т.е. в глобализационния процес има доминация на една етнокултурна идея. Това означава, че както е било традиционно в българските исторически изпитания, ние ще имаме една световна имперска структура, която структура ще моделира света по свой тертип. Това явление не е опасно, ако се познава истинската философия на българската старина и ако се разбере завръзката или интригата в българския път през вековете. Тогава с идеологията на българския философски опит и с помощта на модерните технически средства ще се постигне оцеляване на българското и така ще се гарантира пребъдването на България на картата на света. Затова използването на философията на историята с национален анализационен апарат ще бъде от полза при формирането на концепция по българщината. А тази българщина изисква сериозна културно-философска дефиниция. Защото ние от нация на воини и книжовници се превръщаме в нация от обслужващ персонал, който изнася в Европа проститутки и гладиатори, а не научен и цивилизационен продукт. И това е сериозен проблем с оглед историческата слава на автентичната българска самоличност.

Голямата въпросителна пред българската историческа традиция е била опазването на вярата. По коректен анализ на българските исторически свидетелства и справедлив коментар от страна на историка ние можем да кажем, че българите съществуват под слънцето в изпълнение на специфична религиозна мисия. Това е записано като императив в българските средновековни документи, това съществува като насока на самостойното българско възпитание, неповлияно от външни цивилизационни намеси. Фактически борбата за съхранението на българската традиция е борба за запзаване на знание за Бога и мъдростта, които са завещани от философията и идеологията на вековната българска държавност. Съхранението на религията е важно не заради запазването на етничността, а заради способността за създаване на учения и философии с българска национална марка. Това е цивилизационната задача на българите през Средновековието и Възраждането. Борбата с Византия и Османската империя не е била икономическа и териториална борба, както превратно учат учебниците по история, а е била борба за философска еманципация на българите, за да могат да се реализират като оригинален народ под слънцето с високо място в съкровищницата на човешката цивилизация. В ново време българите тръгват много късогледо и провинциално при формирането на устоите на държавността. Ние решаваме да бъдем свободни като се европеизираме и като се обединим механично териториално-национално. Така национална доктрина за перспективно цивилизационно развитие не се прави. Фактически през модерността ние не сме създали нито една оригинална българска институция, а заимстваме политико-философски модели от страна на чужди държавнотворчески формули, които са изведени от философията на историческото битие на други народности. Фактически и до ден днешен нашата глобална философска притча от българската историческа памет не е реализирана, и като гледам екстраполацията на тракологията и езическата прабългаристика тази автентична българска историческа притча все още не е намерила своя глобален философски изразител. Защото траките и прабългарското езичество нямат нищо общо с културната българска идеология, създадена от устоите на православието, славянството и жизненото природосъобразно философско начало. Заимстването на философии и хуманитарни разработки от чужбина прави българския политически живот вместен в рамките на прогнозите на чуждата философска мисъл и следователно много лесно поддаваем на чужди влияния и внушения. Историята показва, че българската държавностна идеология е била сила, когато нейните институции са изхождали от политико-творческата мисъл на българската традиция. Т.е. когато философските устои на нашия манталитет са били вградени в държавната идея, тогава България е просперирала. Това означава висока философска компетентост и защита на цивилизационно съзнание от страна на българина, който е превеждал имперските езици на славянски език, а не както днес да предава директно англо-френски и немски понятия във философската си изразност и така да бъде вечен ученик на чужди представи и философски разбирания. Ние сме свикнали да бъдем автентични творци на цивилизацията, а не послушници на чужди идеологии. Това беше и българското възражение през годините на съветизма, което възражение фактически философски обоснова и подготви политически рухването на комунизма в България. Разбира се ние не можем да се избавим от външни влияния, но историята на идеологията в България показва, че тези влияния са минали през ситото на оригиналната национална философия и на категориално развития български език, който си има дума за всяка същностна филосфска представа от света на идеите. Фактически на нас ни трябват нови св.св. Кирил и Методий , които да преведат философията на световната мъдрост с български изразни средства и въз основата на народната мъдрост от вековете. Трябва ни и нов Паисий Хилендарски, който да напише историята на българската святост през всички години на български изпитания така, че да бъде разбран от съвремеността. За да се създаде такъв човек е необходимо да съществува нова хуманитарна трактовка на фактите от българската култура, която трактовка да преминава както през университетите, така и през създаването на образци на националната литература, защото литературата е популярна философия. Фактически ние нямаме нито Шекспир, нито Сервантес, нито Шатобриан, нито Достоевски. Въвеждайки в България чуждоезиково обучение и Интернет , ние създаваме условия за могъщи влияния от страна на чуждата философия, а същевременно българската национална литература няма световни представители, които да изхождат във философията на произведенията си от българската народностна и религиозна мъдрост. В българските училища не се изучава българска етнография и старобългарски език, което ограничава ресурса на българското национално познание, защото селските обичаи вече или измират, или са огражданени. В областта на националното ние стоим провинциализирани, защото от времето на писателя Димитър Талев, ние нямаме писател, който да свидетелства за философията на българската национална борба.А такъв автор е нужен, защото национализма в основата си стъпва на идеализма и на идеята за надвремева и надпространствена съпричастност със завета на предците. Но този завет трябва да бъде категориално дефиниран и да бъде изведен не от териториални ограничения, в каквито го поставя идеалът за териториално обединение от ХІХв. Фактически за образец на българите трябва да послужи разработената национална философия на евреите и на англосаксонците, защото тяхната национална философия има глобални измерения. Затова разработването на евангелските послания със светски категории в областта на литературата и музиката, каквато е впрочем българската традиция е предпоставка за изграждането на ефективна национална доктрина. Ние вече не живеем в периферията на света, затова на нас ни е необходимо световно културно послание, изразено със средствата на българската философска нагласа. Това значи декодиране на притчата от българската история посредством религиозен категориален апарат в областта на масовото знание, т.е. чрез литературата и музиката. В този смисъл средновековната българска философия и литература не са разработени от българската хуманитаристика и създаването на награда за национална литуратура към президентството според мен е една правилна стъпка към изграждането на програмата за създаване на национална доктрина. Впрочем интересно е как арменците и грузинците изграждат своята автентичност и какъв е техният културен опит в отстояване на националността. Може би трябва да превеждаме в България книгите, които грузинци и арменци превеждат в страната си?

Известно е, например, че извор на оригиналната българска философска мисъл през Средновековието е била българската знат, а през турското робство заради биологично смешение на висшата и низшата класа е средище на българщината е било българското село с неговите попове и преводачи от чужд език. Затова като автентичност на българщината през по-миналия и миналия век се е считало българското село с неговите обичаи и манталитет, защото градската цивилизация в България е била небългарска. Английският историк, който отговаря за европейските представи за Източна Европа – Ричард Крамптън – казва, че съюза на интелигенцията и селото е родило българското национално Възраждане. Ресурс на българския национализъм е било селото, което обаче в България е носело световни философски конотации с оглед на факта, че българската народна мъдрост е акумулирала опита на две империи. Затова българското селско самосъзнание няма характеристиката на провинция във френския културен смисъл на думата. Българското село обаче днес е деградирало и е на път да изчезне. Това означава, че идеята за българщината трябва да бъде пренесена в градски условия, което означава съюз на интелигенцията с работническото съсловие. Големият философски конфликт през епохата на социализма беше обстоятелството, че българският исторически път на развитие не отговаря на предписанията на европейските философи и хуманитаристи. Оттам дойде противоречието, защото в България няма философски обособено работническо съсловие, както в напредналите държави, а има насила формиран пролетариат, съставен от бивши селяни. Този процес продължава и до ден днешен, защото миграцията от селото в града продължава. Липсата на адекватност между европейска хуманитарна разработка и българска действителност е наричана проблем на българския манталитет. Това обаче е проблем на научната ни мисъл, която не изхожда от учението на българската философска мисъл и от оригиналните ни исторически притчи за да формира адекватна българска наука. Не българския манталитет е проблем, а проблемът е липсата на разработена хуманитарна мисъл в България, която мисъл в базисните си научни постулатида изхожда от философията на българското национално битие през вековете. Това е и проблемът на българската политика, която се легитимира в България чрез чужди прецеденти, поради което българинът като грамотен човек не вярва на политическата класа. За да бъде ефективна националната ни доктрина тя трябва да отчете няколко основни фактора. Първенстващият фактор несъмнено е институционалното и неформалното образование, които в живия живот се пресичат при създаването на умствени и чувствени нагласи у човека. Известно е обстоятелството, че житейската философия на човека и неговите ценности, които детерминират поведението и щамповат мисълта му са следствие от хуманитарната подготовка на личността. Затова днес е голям проблем на българската идентичност, че в България доминира идеята, че икономиката и техниката могат да доведат до ефективен обществен възход. Обществения възход на всяка Велика сила се детерминира от хуманитаристиката и е видно, че всяка една европейска държава е развила собствена национална литература и философия преди да развива прагматика на икономическия и политическия живот. При това философия и литература, които да изхождат от достиженията на религиозната мъдрост, защото религиозното чувство е заложено по дефиниция у всеки народ, който има афинитет към философстването, което са го осъзнавали и старите българи, които нито за миг не са допуснали достиженията на античната философия да проникнат в тяхната държавна идеология. През Възраждането хуманитарната детерминираност на обществения успех е била много добре оценявана, затова ние сме правили хуманитарни гимназии, където не сме допускали гръцко и западнорелигиозно влияние. Детайлизираната цивилизационно по мащаба на мисленето и частна по изявата си историко-философска идея, че икономиката и техниката формират човека е изключително погрешна и вредна за философията на българската национална кауза. Преувеличението на икономиката и техниката за развитието на обществото са следствие от частни философски школи и от специфични представи на хуманитаристиката, които не могат да бъдат общовалидни експликации за хода на световния исторически процес. Известно е, че философията на техниката в световен мащаб първо се е родила като литературна фикция и после се е превърнала в реална система за производство на материални продукти. За съжаление икономическият и техническият фундаментализъм, които властват във философията на политическия и културния живот на съвременността ни превърнаха България в гробище на велики и благородни идеи. Защото великото и благородно начало на всяка кауза се състои в степента на хуманност на човешкото мислене, а хуманността се ражда като познание и възпитание от света на идеите на хуманитаристиката , а не от философията на икономическите и техническите разработки. Фактически крепежна ос на общественото развитие е правомерната и логически правилно с коректни доказателствени факти перспективно построена хуманитарна експликация на философската, историческата и литературната мисъл на даден народ, който борави в представите си с коректни надвремеви и надпространствени категории, какъвто и примерът с еврейската национална философия. Затова борбата за национална еманципация на българите през Възраждането е борба за самостоятелно образование като философия на православието и славянството и като борба за духовна еманципация на Църквата от гръцка , но и от римокатолическа и протестантска зависимост. Днес обаче в политиката, която е подражание на небългарски идеи във философията никой не тълкува подобаващо Възраждането, защото социално-икономическият начин на мислене извращава интерпретативните способности на българската хуманитарна мисъл като я деформира в руслото на философия на историята, която не се извежда от българския исторически път и от естествения език на документите. Нашата борба под слънцето винаги е била културно-философска борба за национална еманципация в света на идеите, а не борба за икономически растеж и социалноблагополучие, които превратностите на историята много лесно да унищожат. Най-ясно притчата на българската национална кауза се изразява в идеята за Македония, която не е романтична част от българската история, а културно-философски код на експликация за идеята на българщината през иналото и съвремеността. Фактически разковничето на българския исторически успех в това да ни има етнокултурно непроменяеми под слънцето лежи в обстоятелството, че ние сме изнесли националната си философия сред народа, т.е. направили сме българската историческа задача като наддържавна и надинституционална образователно-възпитателна кауза, която е защитавана на личностно, родово и на семейно равнище, което личи и от развоя на българския политически живот след 1944 година. Защото честният исторически прочит на реалните събития от ХХ век показва, че българският национализъм е носен на извън институционално равнище сред народа, въпреки влиянието на интернационалните институции на съветския тоталитаризъм. И това е факт – изнасянето на националната кауза на извън институционално равнище гарантира, че при срив на институциите или тяхното обезсмисляне от страна на фондации и граждански сдружения националното като културно-философска идеология ще се запази. За съжаление през Възраждането ние не успяваме да създадем самостойна философска основа на българската политология и така да се осигури властово обзепечение на българската национална кауза. За да има силна национална кауза е необходимо да има световно философско послание, което да позволи на етничността да усвоява други етнически масиви. Такава е гръцката национална кауза, такава е и югославянската национална идея. Българската национална кауза поради слаба философска грамотност на политическата класа не развива вселенски послания с изключение на марксистко-ленинското послание, което през комунизма беше имплантирано във философията на националното българско присъствие по света. Наистина учения като дъновизма например, които бяха фаворизирани от двореца преди 1944 година и от живковистката общност преди 1989 година търсеха да компенсират този пропуск като създадат частна българска религия. Опитът на световните религии обаче показва, че всяка нова религиозна идея в корена си стъпва на предхождащо религиозно учение и съществува приемственост между стар и нов базисен религиозен текст. Затова дъновизмът не може да стане основа на българската национална доктрина. В Германия, която единствена може да бъде образец на модерната ни политическа мисъл всяко явление в света се пречупва през призмата на християнската философия. Германия е подредена държава, защото там технокрацията е подчинена на хуманитарни разработки от науките за човека и обществото, които във философската си притча и модели за подражание следват развоя на автентичната немска религиозна и хуманна философия на националното битие. Затова немците, които са най-добре технически подготвени всъщност имат ефикасна и много продуктивна философска платформа на тяхното битие и затова успяват да наложат възгледа си в европейския процес. Същото трябва да направят и българите. […]  Затова днес ни е необходимо едно специфично философско направление, свързано с етажите на висшата политика, което да разработва християнски философски категории на поведенческата логика на българина. Нашият сериозен исторически проблем е обстоятелството, че ние не сме разработили със средствата на модерната изразност посланието на християнското учение в неговия усвоен български традиционен опит. Ние нямаме нито един модерен богослов от световна класа, нито имаме добре подготвена Църква, която в делата и думите си да не се влияе от прагматичната политика. Това означава, че дейността по разработване на християнски категориален апарат в българската хуманитаристика е поверен на миряните, което не е непознато на българската история. Слабостта на нашата национална кауза произлиза от факта, че българският национализъм е формулиран от сумата на специфична модернистична историческа интерпретация от ХІХ век и от романтична емоция. Ние например нямаме разработена философска стратегия по въпроса за българското присъствие в Македония, защото българинът там е конструиран по християнски и славянски културен модел в мисленето си, а модерната тенденция в нашата национална кауза е ние да говорим за социално-икономическо и европейско влияние в Македония. Ами ако утре ЕС се разпадне, или отново има ренесанс на югославизма, който през ХХ век оставихме в ръцете на сърбите? Или ако англйският език сближи македонците с гърците на основата на социално-икономическата логика? Без философска стратегия на основата на християнските ценностти и на славизма като императив на българската културна самоличност ние не ще можем да съхраним нашата цивилизационна задача, която до 1944 беше опазването на религиозно послание към света, а след 1944 година се пренасочи в установяването на пролетарска държава из целия свят. От опита си знам, че мисионерското начало в българската народопсихология е много силно и затова българската висша класа в в страната трябва да има съзнанието за цивилизационна задача, която да реши със средствата на българознанието. Впрочем такава дисциплина в училищата не е излишна, както и в престижните университетски програми, които да формират българския политически елит. След 1989 година ние нямаме ясно установена философска директива, която превръща живота на елита в ежедневно ядене и пиене и ходене по развлечения, което позволява на чуждите философски пропаганди да се настанят в българското духовно и интелектуално пространство. Нашият социално-икономически елит нито ражда много деца, каквато е била практиката през Възраждането, нито създава морален философски авторитет за подражание у останалата част от обществото. Никой известен български бизнесмен не е културен и идеен водач на обществото, а по-голямата част от бизнес-класата изпраща децата си да учат в престижни колежи в чужбина, като по този начин разкъсва образователно-възпитателната връзка между издигнатото и ниското съсловие в България. Така например ние нямаме рецепта за предотвратяването на чуждото влияние чрез рокмузиката, която носи със себе си определена философия на житейското поведение и определено слушателите на рокмузика духовно, етически и естетически се откъсват от традиционното българско психологическо съпреживяване на света. Ще кажете, че рокмузиката е световно явление. Това е така, но ние в нашият многовековен път толкова световни явления и толкова модерни философии сме видели, че ако ги бяхме приели безререзрвно сега няваше да има съзнание за българска култура и автентична национална духовност. Ние нямаме цивилизационно обоснована философия, която да подтикне българинът да ражда деца и да се стреми да има семейство, което да запази родовия спомен и завет от историята. Фактически всичко, което детеримира живота на човека в съвременна България, е плод на рационални прагматични политически и икономически комбинации. Така обаче национална доктрина не може да се направи, още повече, че икономическият фундаментализъм, който е философия на модерното българско общество не може да породи сам по себе си пълноценна цивилизационна философия. Икономическото мислене е детайл от общия философски възглед на обществото и битовия хедонизъм, който властва днес в България е естествено следствие от материалния прогрес, който не е направляван от глобална идеалистична визия на обществото. За да се преодолее пропастта, в която се намираме е необходимо да има идеалистична българска философска мисъл, която да разработи националното посредством системно-структурна обвързаност на световните християнски категории в съзвучие с достиженията на хуманната философия. В България съществува страх от фаворизирането на християнството, защото в страната имало мюсюлмани и така може да се наруши етническия мир. От друга страна Западът се отнася с подозрение към православието, защото го вижда като инструмент за влияние от страна на Русия. Затова българските политици ги е страх да причислят християнството към платформата на своето политическо верую. Както обаче написах в една непубликувана моя статия ако българите не се интересуват от религията, то религията се интересува от България. Тенденцията показва, че интересът на чужди мисионери към България е много голям и че ние се намираме на практика в обстановка, която е близка по измеренията си до обстановката от епохата на св.цар Борис І. За да се справи държавният глава с такава обстановка е необходима смелост и жертване на личния си комфорт за изпъление на историческата отговорност, която Бог му е поставил за преодоляване. Впрочем движещатасила на политическата логика след 1989 година е страхът от изчезване на България. Формално-институционално българия се запазва засега, но нейният дух и цивилизационна задача систематично се изпразват от съдържание и днес българското няма етнокултурна дефиниция, която да е защитена на ниво политическа философия на управляващата класа. Ние например се страхуваме от загуби на територия, но след като земята може да се купува от чужденци това означава, че едни ден българската територия няма да се контролира изцяло от българи. Впрочем ние сме губили територии и пак сме ги възвръщали. Нещо повече. Поуката от турското робство показва, че сме изчезвали от политическата карта на света и пак сме се възвръщали на нея. Това е било възможно заради наличието на национална славянобългарска и православна философия, която е снабдена с цивилизационен категориален апарат, който да защити на световно цивилизационно равнище чувството за уникалност на българския народ. Впрочем ние през новото време не сем развили философия на националната ни съдба, нито сме написали енциклопедия на българската душевност, както това са направили русите например. Разбира се има някои несръчни опити на Ивна Хаджийски, но той като ортодоксален марксист и недавършил студент не може да представлява елитарното философско знание на българската култура, чийто цивилизационен фонд брои хилядолетия борба за културно място под слънцето. Формулата православие, славянство, историческа традиция е подходяща при създаването на национална доктрина, защото за историята никога не се били важни моментните прагматични комбинации с политическата конюнктура, а са били важни опитите за реализация на мащабни проекти в света на идеите. За съжаление нашият национализъм по цивилизационните си измерения е една частна интерпретация на провинициални по мащаба на идеите си култуни проекти. На нашето национално мислене и въображение липсва смелост и размах, които да създадат устойчиви хуманитарни основи за защита на цивилизационната кауза на българите. Ние имаме добри футболисти, които взимат десетократно повече от учените ни, но футболът е английска игра. Ние имаме добри компютърни специалисти, но компютърът е американско откритие. Ние имаме добри оперни певци, но операта е италианско изкуство и т.н. За да имаме ефективна национална доктрина е необходимо да развиваме способност за създаване на цивилизационни явления и дори на фундаментални научни открития в областта на хуманитарната и естествената наука. Това нещо е възможно, защото през социализма се създаде добър научен потенциал, който пазаранта икономика не включва в сметките си по бързо материално забогатяване на хората. Затова дори и да стане мишена на нападки и интриги един държавен глава с обосновано историческо мислен трябва да има съзнание за историческа мисия и за нейното изпълнение в контекста на делата на великите исторически личности на всички времена. Затова интригата на политическата конюнктура е нещо временно, а създаването на българска национална доктрина като програма за създаването на извисена българска национална философия е нещо устойчиво в историческа перспектива. Когато станем членове на Европа ние трябва да имаме ясно очертана философско-политическа платформа на общо действие, която да бъде разработена на всички равнища. Това може да стане ако държавният глава има образователна и просветителска инициатива , която да направи възможното, щото в българските училища и в читалищата да има програми по българознание, където да се изучават старобългарски език , духовна култура на българите и основи на християнската логика и етика. Дори може би е добре да съ създаде Институт по българознание с оглед теоретичната и практическа ефективност на бъдещата българска национална доктрина. Днес читалищата са центрове по музика и танци, но със сценични изкуства национална философия не може да се направи. Още повече, че чуждите влияния в областта на музиката и танца са снабдени с много мощни пропагандни технически и финансови средства. Твърде елементарно и повръхностно е да се мисли, че се патетична риторика в областта на историческата ни събитийна слава от революционното ни минало и с демонстративни срещи с църковни лидери може да се създаде ефективен философски фонд, който да гарантира националната доктрина. За целта е необходимо да има надпартиен културен фонд с представители от средите на бизнеса, българската естрадна музика, интелигенцията и спорта, които ясно да декларират какви ценности изповядват и каква програма на действие ще имат. Фактически националното обединение трябва да бъде изнесено в културна плоскост, а не в механична харта на партиите, чиято философска платформа е формирана от ученията на чужди философи и хуманитаристи. Разбира се основата на такова единно сдружаване на изтъкнати български личности с надпартиен характер може да бъде и икономическата реализация на даден проект. Но на България спешно трябва алтернативен на държавните институции културен фонд, който да се занимава с научни и обществени разработки в непосредствена и дългосрочна перспектива. Видно е, че фондациите и сега съществуващите фондове не са ефикасни, защото не изхождат от принципите на националната философия на българите и нямат ясно поставена надпартийна философска задача с надвремеви и надпространствен характер. А такъв фонд трябв да подкрепя финансово, научно и философски читалищата, които по замисъла си през Възраждането не са били танцово-музикални школи, а просветителски средища, които развиват българска алтернатива на световното образование. В този смисъл бъдещият фонд за изграждане и защита на националната ни философия може да изхожда от националната ни доктрина не като рамкиран документ, а като програмен идеен текст за реализирането на национална програма.

Уважаеми господин Президент,

Ресурсите на българската държава са ограничени не само по финансови съображения , но и поради факта, че като философия и идейна практика нашата държавност е родена от европейското хуманитарно познание. Това означава, че всеки, който е наясно с теорията и практиката на държавността и който познава европейския цивилизационен опит може да предугади дейността на институциите. Такива несъществени проблеми като корупцията и като престъпността не са важни за бъдещето на България. Това се технически въпроси, които и да не бъдат решени няма да навредят на националната ни кауза. Същественият проблем пред българите е, че те губят цивилизационното си съзнание на мисионери в Югоизточна Европа и техният прословут воински дух се губи в плътските удоволствия на зрелища и рокконцерти. На нас повече от всякога ни е необходим български културен и научен авторитет, който с възгледа си да доминира чуждите учения и практики като създаде перспективна интелектулана и емоцинална картина на българското развитие. В този смисъл ни е нужна нова национална литература със световно звучене, патриотична тема в областта на художествените изкуства и религиозна трактовка на българския исторически път, която трактовка може да бъде направена и със светски понятия за да се избегнат обвиненията във верски фанатизъм. Ние имаме нужда от известен български филантроп, който да раздава имуществото си на бедните и многодетни българи и от човек, който да създаде визия за развитието на страната с оглед устойчивите културни репери на изконната българска народопсихология. Струва ми се, че един екип от добре подготвени хуманитаристи и технократи може да създаде глобална програма за развитието на България и за конструкцията на национална програма за изработване на българската национална доктрина. Дори и Вие да не сте президент, чувството за историчност, което носите, може да помогне за реализацията на този мащабен проект, където социалистическия и антикомунистическия български национализъм да си подадат ръка поне в конструкцията на философския категориален апарат. Затова спонсорирането на една поредица със заглавие “Българска философска памет” като популярен проект ще бъде като начало при утвърждаването на български национални ценностти, защото българската нация има исторически измерения много преди Възраждането и точно реализацията на изконните български национални добродетели във всички сфери на живота е императива на българската национална доктрина. На нас ни трябва възвишен идеал за реализация, който идеал да не изхожда от партийната конюнктура и от тесните рамки на социално-икономическото мислене, което в издигнатите цивилизации е само инструмент за разрешаване на глобална философска инициатива.

Уважаеми господин Президент,

Знам, че това, което написах за Левски и Ботев в книгата си “Християнство и история. Към философията на българската история” плаши мнозина. Мнението ми, че Левски и Ботев не могат да бъдат вечни национални герои на българите е причина да се намирам в културно-философско изгнание, което доведе до трагичното ми материално положение. Въпреки всичко аз продължавам да твърдя, че вечната българска кауза първо е по-старинна от появата на Ботев и Левски в българската история и второ, че високите културни измерения на българската цивилизация изискват символите на държавността и високата култура на българите да носят духа на просветата и образованието и дългосрочната историческа примественост от древността. В този смисъл в портретите на българските институции могат да се изобразяват личности като св.цар Борис І и св.св.Кирил и Методий, защото тяхното дело е оригинално българско и защото създаденото от тях като философска еманципация на българите прави възможно да съществува автентична идея за българска националност както в мир, така и в бран. Почитта към дейците на революцията е само част от богатата палитра на българските исторически геори, чието величие се измерва от надвремеви, надпространствени и автентични културни характеристики, присъщи на оригиналната българска цивилизационна нагласа, изразена в идеята на езика и на религията. Времето ще покаже, че с модернистична национална митология устойчиво културно самосъзнание на древен народ не може да се направи. И понеже тракологията е далеч от същинското българознание, то пред българите с цялата си острота стои реабилитацията на българските светци и герои преди и след Левски. В това число и героите от войните през ХХ в. и българските мъченици през комунизма.

С уважение
Стефан Чурешки