Доклад за състоянието на свободата на вероизповедание в България от 2008 г.

Държавният департамент предава този доклад на Конгреса в съответствие с раздел 102 (b) от Закона за свободата на вероизповедание по света (IRFA) от 1998 г. Законът предвижда държавният секретар, съвместно с представителя по въпросите на свободата на вероизповедание по света, да предава на Конгреса „Годишен доклад за състоянието на свободата на вероизповедание по света, допълвайки последните доклади за спазването на човешките права, като предоставя допълнителна детайлна информация във връзка с въпроси, отнасящи се до свободата на вероизповедание по света”.

Как се подготвят докладите

Посолствата на САЩ подготвят първоначалните варианти на тези доклади, събирайки информация от разнообразни източници, включително държавни служители и религиозни длъжностни лица, неправителствени организации, журналисти, наблюдатели на човешките права, религиозни групи и представители на научните среди. Това събиране на информация може да бъде рисковано и служителите на Държавния департамент на САЩ в чужбина често не се спират пред нищо, при трудни и понякога опасни условия, за да разследват сведения за нарушаване на човешките права, да наблюдават избори и да оказват помощ на хора, изложени на опасност заради религиозните си убеждения.

Отделът за свобода на вероизповеданието по света допринесе за събирането и анализирането на информацията за докладите за отделните страни, ползвайки се от експертната преценка на други отдели на Държавния департамент, религиозни организации, други неправителствени организации, чуждестранни държавни служители, представители на ООН и други международни и регионални организации и институции, и експерти от академичните среди и от медиите. При съставянето и редактирането на докладите за отделните страни Отделът за свобода на вероизповеданието по света се консултира с експерти по въпросите на преследването и дискриминацията на религиозна основа, с религиозни водачи от множество различни изповедания и експерти по юридически въпроси. Водещ принцип за отдела беше да потвърди, че цялата съответна информация е оценена възможно най-обективно, задълбочено и безпристрастно.

Голям брой американски министерства, агенции и отдели ще използват доклада, за да формират своята политика, за да определят насоките на дипломацията си, за да предлагат помощ, обучение и друг вид разпределение на ресурси, и за да помогнат да се определи кои страни се занимават със или толерират „особено тежки форми на нарушаване” на свободата на вероизповедание, иначе известни като „страни, пораждащи особена загриженост”.

Кратки пояснения към доклада
Когато в този доклад се посочва, че едно правителство „като цяло спазва” правото на свобода на вероизповедание през периода, отразен в доклада, тази фраза означава, че правителството се е ангажирало да защитава свободата на вероизповедание в пълния смисъл на думата. Следователно „като цяло спазва” е най-високата степен на спазване на свободата на вероизповедание, определена от този доклад.

Фразата „като цяло спазва” е употребена, защото съблюдаването и поддържането на свободата на вероизповедание е динамично усилие; не е възможно да се заяви категорично, че някое правителство напълно е спазвало това право през периода, за който става дума в доклада, дори и при най-благоприятните обстоятелства.

***

БЪЛГАРИЯ
Доклад за състоянието на свободата на вероизповедание по света от 2008 г.
Изготвен от Бюрото за демокрация, човешки права и труд

Конституцията гарантира свобода на вероизповеданието; тя забранява дискриминацията въз основа на религия, но посочва източното православие като “традиционното” изповедание. Законодателството по приложение на тези принципи е неясно и дава широки възможности за произволни съдебни решения що се отнася до публичното практикуване на религия от страна на нерегистрирани групи.

Правителството като цяло на практика спазва свободата на вероизповедание. През отразения в този доклад период няма промяна, що се отнася до спазването на свободата на вероизповеданието от страна на централната власт, но нараства броят на сведенията за нетолерантност от страна на местните власти.

Има някои сведения за обществено насилие или дискриминация въз основа на религиозна принадлежност, убеждения или практики. Дискриминацията, тормозът и обществената нетърпимост като цяло, особено от страна на медиите, спрямо някои религиозни групи остават спорадичен проблем.

Като част от своята цялостна политика в подкрепа на правата на човека правителството на Съединените щати обсъжда с българското правителство въпросите, свързани със свободата на вероизповеданието.

Раздел І. Демографски данни според религиозната принадлежност

Страната е с площ от 111 000 кв. км и има население от 7.6 милиона души. Мнозинството от гражданите й, приблизително 85%, се определят като православни християни. Мюсюлманите съставляват най-голямото малцинство, приблизително 13% от населението; към останалите малцинства се числят католиците, протестантите, евреите, християните от арменската Грегорианска църква и други. Ислямът е преобладаваща религия сред турското етническо малцинство. Официалната регистрация на религиозните организации се извършва от Софийския градски съд, който до февруари 2008 г. е регистрирал 96 религиозни групи освен Българската православна църква (БПЦ), а през февруари 2007 г. те са били 85.

Някои религиозни малцинства са концентрирани в определени географски райони. В Родопите (простиращи се по протежение на южната граница на страната с Гърция) живеят много мюсюлмани, включително етнически турци, роми и “помаци” (потомци на българи, приели исляма по време на османското владичество). Освен това голям брой мюсюлмани – етнически турци и роми – живеят в североизточната част на страната, основно във и около градовете Шумен и Разград, както и по черноморското крайбрежие. Повече от половината католици в страната живеят в Пловдивска област. Много от представителите на малката еврейска общност живеят в София, Русе и по крайбрежието на Черно море. Протестантите са значително по-разпръснати из страната. Евангелските протестантски групи с успех привличат последователи от средите на ромското малцинство и се забелязва тенденция в районите с голям брой роми да се отчитат и най-високите проценти протестанти.

Според един доклад на Българската академия на науките от 2005 г. само 50% от шестте милиона граждани, определящи се като православни християни, взимат участие в редовните църковни служби. Същото изследване установява, че 90% от приблизително 70-те хиляди католици в страната редовно посещават богослужения. Приблизително 30% от католиците принадлежат към Униатската църква от източен обряд. Мнозинството от мюсюлманите, около 750 000 души, са сунити; 50 000 са класифицирани като шиити. Еврейската общност наброява приблизително 3 500 души, а протестантите евангелисти са близо 50 000. Докладът освен това отбелязва, че повече от 100 000 граждани практикуват “нетрадиционни” вероизповедания (православието, сунизмът, юдаизмът и католицизмът по принцип са възприемани като “традиционни” религии). Приблизително 40% от тези “нетрадиционни” вярващи са определени като роми.

В статистичните данни, оповестени от Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет, цифрите малко се различават, като се съобщава за близо един милион мюсюлмани и 150 000 евангелисти протестанти, както и за между 20 000 и 30 000 последователи на арменската църква и приблизително 3 000 евреи.

Раздел ІІ: Състояние на свободата на вероизповедание

Законова рамка и дейности

Конституцията гарантира свобода на вероизповеданието. Член 5 от закона за вероизповеданията от 2002 г. позволява верското убеждение да се изразява частно, когато се осъществява от член или членове на религиозната общност в присъствието само на лица, принадлежащи към нея, а публично – когато изразяването му може да стане достъпно и за хора, непринадлежащи към съответната религиозна общност. Неясните формулировки дават широки възможности за произволни съдебни решения що се отнася до публичното практикуване на религия от страна на нерегистрирани групи. Член 36 от закона предвижда наказание за “всеки, който без представителна власт осъществява дейност от името на вероизповедание”. Член 8 от закона упълномощава съдилищата да налагат наказания на религиозните организации за редица нарушения, като забраняват тяхната дейност за период до шест месеца, забраняват издаването или разпространението на печатни материали или анулират регистрацията на дадена организация. Продължават да съществуват известни опасения, че Законът за вероизповеданията от 2002 г. не конкретизира евентуалните последствия от отказване на регистрация.

Конституцията посочва като “традиционно” изповедание източното православие в лицето на Българската православна църква и правителството предоставя преференциална финансова подкрепа както на нея, така и на няколко други религиозни общности, възприемани като имащи свое историческо място в обществото, включително тези на мюсюлманите, католиците и юдеите.

Законът за вероизповеданията от 2002 г. изисква всички религиозни групи освен Българската православна църква да се регистрират в Софийския градски съд и посочва Софийския митрополит за патриарх на БПЦ. Законът забранява на която и да било група или лице, отцепили се от регистрирано вероизповедание, да използват същото име или да претендират за каквато и да било собственост, принадлежаща на това вероизповедание. Религиозни наблюдатели изтъкват, че това на практика поставя извън закона Алтернативния синод на Българската православна църква. Към края на отразения в доклада период делото на Алтернативния синод, заведено след насилственото изгонване на свещеници от движението от някои църкви, все още не е приключило в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет, която преди отговаряше за регистрацията на религиозните групи, предоставя “експертни мнения” за свързани с регистрацията въпроси по искане на съда. Дирекцията също така осъществява контрол върху властите на национално и на местно равнище да спазват националното законодателство за свобода на вероизповеданието. Дирекцията като цяло е отзивчива към проблемите на деноминациите. Религиозните общности съобщават за цялостно подобряване на процеса на регистрация, откакто съдът пое това задължение през 2003 г. Всички, които са подали молби, имат право да обжалват съдебните решения за отказ на регистрация пред Апелативния съд.

Мюсюлманска конференция, проведена на 19 април 2008 г., преизбира Мустафа Алиш Хаджи за Главен мюфтия. Тя се провежда след решението на Върховния касационен съд от декември 2007 г., потвърждаващо като незаконосъобразно анулирането на решението на предишна конференция, на която той е избран. Това решение на практика утвърждава устава на вероизповеданието от 1996 г. и възстановява на длъжност конкурентния мюсюлмански водач Недим Генджев, който първоначално оспорва избирането на Хаджи. Позовавайки се на клауза от устава от 1996 г., Софийският градски съд удовлетворява молбата на повече от 1000 представители на местните клонове на вероизповеданието за свикване на национално събрание. На 21 април 2008 г. съдът регистрира Хаджи като Главен мюфтия въпреки твърденията на конкурентната група за съдебна корупция и документна измама.

Макар че Законът за вероизповеданията от 2002 г. не изисква официална регистрация по места, някои регионални клонове на национално регистрирани вероизповедания продължават да се сблъскват с проблеми от страна на местните власти, които настояват те да се регистрират и по места.

Повечето регистрирани религиозни групи не са обект на ограничения, що се отнася до присъствието на религиозни служби или до частното религиозно обучение. Свободно функционират две семинарии на БПЦ, еврейско училище, три ислямски училища, Висш ислямски институт, Мюсюлмански културен център, една мултиденоминационна протестантска семинария и два университетски богословски факултета. Библията, Коранът и други религиозни материали се внасят или печатат свободно; редовно се издават религиозни публикации.

Властите определят православните Коледа и Великден като национални празници. В допълнение към това правителството зачита празниците на неправославните религиозни групи като мюсюлманската, католическата, еврейската, евангелистката и бахайската група, и дава възможност на техните представители да ползват неработни дни.

Училищата предлагат свободноизбираем образователен курс по религия, обхващащ християнството и исляма. В часовете се изучават историческите, философските и културните аспекти на религията и учениците се запознават с моралните ценности на различните вероизповедания. Всички официално регистрирани вероизповедания могат да поискат техните религиозни вярвания да бъдат включени в програмата на курса. Макар че Министерството на образованието предоставя на учениците безплатни материали за курса, на преподавателите по религия, участващи в програмата, се заплаща директно от общинските бюджети.

Главното мюфтийство освен това финансира летни курсове за изучаване на Корана.

Ограничаване на свободата на вероизповедание

На места някои “нетрадиционни” групи се сблъскват със засилваща се дискриминация и предразсъдъци от страна на местните власти въпреки успешната си регистрация в Софийски градски съд. Член 19 от Закона за вероизповеданията от 2002 г. постановява, че национално регистрираните религиозни групи могат да имат свои регионални клонове. Законът изисква да бъдат уведомени властите, обаче някои общини твърдят, че той изисква официална местна регистрация. Вследствие на това общински наредби, макар и смекчени, забраняват разпространението на религиозна литература от страна на групи, които нямат местна регистрация. Отново има сведения за действително прилагане на тези разпоредби в Плевен и Пловдив.

През април 2008 г. Благоевградският окръжен съд анулира регистрацията на мюсюлманската организация “Ахмади” като неправителствена организация (НПО). Тя прибягва до регистрация като НПО, след като през 2005 г. й е отказана регистрация като религиозна група на национално равнище. Обвинението оспорва статута на неправителствена организация на групата с твърдението, че “Ахмади” излиза извън границите на дейността на една неправителствена организация, като набира привърженици и провежда религиозни събрания. На 21 ноември 2007 г. Софийският апелативен съд потвърждава решението на градския съд за отхвърляне на повторно подадената молба за национална регистрация на общността “Ахмади” под името Мюсюлманска общност “Ахмадия”. В процеса на взимане на това решение Софийският градски съд изисква становището на Дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет, която на свой ред търси съдействие от страна на Главния мюфтия. Мюфтийството не изглежда съгласно една външна група да се регистрира като мюсюлманска. В експертното становище на Дирекцията по вероизповеданията се казва, че регистрацията на “Ахмадия” може да “доведе до възникването и институционализирането на много сериозен разкол в мюсюлманската общност” и до разпространението на такова тълкуване на исляма, което не е традиционно за страната. Решението на Апелативния съд изчерпва възможностите да се отправят по-нататъшни искания към съдилищата в страната и групата планира да подаде жалба в ЕСПЧ.

На 9 април 2008 г. Община Бургас изпраща писмо до всички училища в града, инструктирайки ги да предупредят учениците да бъдат внимателни заради активността на различни нетрадиционни изповедания, като например Свидетелите на Йехова, Църквата на Иисус Христос на светиите от последните дни (мормоните) и Евангелските петдесятни църкви, които общината определя като най-известните и опасни секти. В писмото властите твърдят, че тези групи привличат последователи чрез манипулации, предлагане на пари, дрехи и храна, както и чрез безплатни прожекции на филми. Те освен това заявяват, че дейността на тези групи представлява заплаха за единството на българската нация и е предпоставка за религиозна конфронтация. През същата седмица централата на свидетелите на Йехова в Бургас на два пъти става обект на нападения. Мормоните също съобщават, че вследствие на писмото са станали обект на враждебно отношение, включващо обиди на обществени места и хвърляне на камъни по техните места за богослужение.

Някои местни власти възпрепятстват определени форми на привличане на последователи. На 17 март 2008 г. мормоните подават жалба до омбудсмана заради неотслабващата враждебност от страна на местните власти в Плевен и Пловдив. Те съобщават за голям брой случаи, при които на мисионери е забранявано да подхващат разговори за своята религия и да разпространяват материали на обществени места.

На 29 август 2007 г. полицията в Благоевград задържа за разпит петима свидетели на Йехова. Съставени са им пет предупредителни протокола да не проповядват от къща на къща, което е определено като нарушаване на обществения ред.

През 2007 г. Свидетелите на Йехова стават обект на ограничения, свързани с дейността им за привличане на последователи в Пловдив, където наредба забранява проповядването на обществени места, и във Велико Търново, където полицията изисква от двама мисионери да представят удостоверение за регистрация, преди да им позволи да проповядват публично. Полицаите съставят протокол и предупреждават мисионерите да прекратят публичната проповед, ако не искат това да има сериозни последствия. През май 2007 г. полицията спира и разпитва 14-годишен последовател на общността, проповядващ заедно с възрастен придружител в Горна Оряховица.

Представители на някои евангелски протестантски църкви съобщават, че срещат трудности от страна на местните власти в общините Добрич и Варна при провеждането на публични събрания. Няма данни за арестувани или глобени заради набиране на последователи мисионери. През юли 2007 г. Столичният общински съвет оповестява единодушното си решение да подкрепи жителите на квартал „Младост”, като се противопоставя на построяването на зала за събрания на Свидетелите на Йехова и призова правителството да приеме закон за по-строг контрол над нетрадиционните вероизповедания.

Свидетелите на Йехова съобщават, че местните власти възпрепятстват изграждането на сграда за провеждане на сбирки във Варна и едва след дълга битка се сдобиват с разрешително за започване на строеж през юни 2007 г. След като строителството започва, общински служители издават три предписания за спиране на всякаква работа. Свидетелите на Йехова твърдят, че са спазили всички изисквания, но общината отказва да даде разрешение за подновяване на работата и им налага допълнителна глоба. През ноември 2007 г. Варненският административен съд постановява, че спирането на работата от страна на Община Варна е било законно, защото ръководителят на строежа, свидетел на Йехова, не е имал редовен трудов договор. В крайна сметка, след поредица от полицейски разпити и съобщения за полицейско насилие, всички обвинения срещу ръководителя на строежа са оттеглени. Свидетелите на Йехова обжалват решението на Варненския административен съд пред Върховния административен съд и очакват известие за решението на съда от 22 април 2008 г.

Влизането на страната в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. премахва визовите ограничения за граждани на ЕС, улеснявайки изключително много мисионерите от страните членки на Съюза да работят в България. Няма сведения за чуждестранни мисионери, на които е отказана виза.

На пресконференция, проведена на 5 юни 2008 г., един православен свещеник от Бургас призова за експулсирането на двама мисионери мормони, които определя като „натрапници”, прекъсващи богослужението и разпространяващи религиозна литература в църквата. Мисионерите твърдят, че са били поканени да присъстват на службата и са напуснали, когато са разбрали, че не са добре дошли. Макар че не са предприети никакви мерки за изгонването на мисионерите, въпросният инцидент става причина за поредица от негативни статии във вестниците.

На 15 февруари 2008 г. двама мисионери мормони са нападнати в София, според сведенията от роднини на момче, което е било поканено да присъства на неделна служба на мормонската църква. Единият от мисионерите получава наранявания по главата и му е счупена ръката. Полицията идентифицира един от извършителите, но следствието срещу него все още не е приключило към края на отразения в доклада период.

През февруари 2008 г. Комисията за защита от дискриминация отхвърля жалбата на три ученички мюсюлманки от Девин, твърдящи, че директорът на училището им е забранил да носят забрадки по време на часовете, макар че в училището няма изисквания за униформа. Комисията не открива достатъчно доказателства в подкрепа на твърденията за забрана от страна на директора. Случаят следва едно решение на Комисията от август 2006 г., с което тя потвърждава забраната за носене на забрадки, наложена от едно училище в Смолян, в което е имало изискване за училищни униформи.

Няма признаци, че правителството дискриминира представители на която и да било религиозна група, що се отнася до реституцията на национализирани през комунистическия период имоти. БПЦ, Католическата църква, мюсюлманската общност, еврейската общност и някои протестантски вероизповедания обаче се оплакват, че голям брой техни конфискувани имоти все още не са им върнати.

Еврейската общност съобщава за трудности при възстановяването на собствеността си върху някои реституирани сгради, включително една болница в центъра на София и някогашна къща на равин във Варна. След като през 2006 г. правителството създава специална комисия, която да разгледа въпроса със седемте неуредени иска на еврейската общност, докладът й, представен на Министър-председателя през октомври 2006 г., установява, че общността има основателни претенции, и препоръчва да бъде определена алтернативна собственост, която да бъде върната на ОЕБ „Шалом”, вместо синагогата и къщата на равина във Варна. Що се отнася до болничната сграда в София, реституирана на „Шалом” през 1997 г. и дадена под наем на държавна болница, Комисията предлага да се ускори процесът на преместване на болницата и да се предоставят шест помещения от съществуващата болница на „Шалом”. Въпреки препоръките на правителството, ръководството на болницата, което спира да плаща наем през 2002 г., не предоставя такива помещения на „Шалом”, нито определя бъдеща дата за освобождаване на сградата. Комисията решава да не разглежда спорното съдебно решение от 2005 г. относно хотел “Рила”, според което процедурата по отчуждаване е била правомерно извършена от комунистическите власти и общността няма право по закон на никакви бъдещи компенсации.

Конституцията забранява създаването на политически партии на религиозна основа.
Законът за въоръжените сили не позволява религиозни групи да провеждат каквато и да било дейност на територията на военните поделения и забранява проповядването на религия на всички нива в армията. Военнослужещите обаче могат да присъстват на религиозни събития извън казармите.

Малцинствени религиозни групи се оплакват, че нямат достъп до телевизионен ефир, за да излъчват религиозни служби или програми. През 2007 г. няма сведения за случаи на дискриминация въз основа на религия, насочена срещу телевизионни и радиопредавания. Голям брой вероизповедания имат свои радиопрограми: православното радио „Сион” и християнското радио „Светлина” са достъпни чрез Интернет; адвентистите от седмия ден излъчват ежедневно едночасова програма на български език по своето международно радио „Гласът на надеждата”; Световното евангелистко радио също излъчва ежедневна програма на български език.

Няма сведения за осъдени или задържани по религиозни причини в страната.

Нарушаване на свободата на вероизповедание

Алтернативният православен синод продължава да чака решение от Европейския съд по правата на човека по делото, свързано с насилственото прогонване на неговите членове от техните енории през 2004 г.

Протестанти твърдят, че в предимно мюсюлманските райони, където по-голямата част от населението са етнически турци, понякога се налагат ограничения на техните богослужения. Една протестантска църква в град Джебел, която не успява да подаде навреме данъчната си декларация, е затворена през 2007 г. от Окръжния съд; според сведенията това е целенасочена акция срещу църквата от страна на местната власт.

Принудителна смяна на религия

Няма сведения за случаи на принудителна смяна на религията, включително и на малолетни граждани на САЩ, отвлечени или незаконно изведени от Съединените щати, нито пък на отказ да се позволи такива граждани да бъдат върнати обратно в САЩ.

Подобрения и позитивно развитие що се отнася до свободата на вероизповедание

Въпреки първоначалните страхове, че Законът за вероизповеданията от 2002 г. ще ограничи възможностите на религиозните организации да действат свободно, броят на регистрираните от властите групи нараства от 36 през 2003 г., когато Софийският градски съд поема това задължение, на 96 през 2008 г.

Една протестантска група – Българската капеланска асоциация – получава законен статут на 23 февруари 2007 г. Асоциацията представлява приблизително 120 протестантски пастори и отделни личности, основно свързани с Божията църква и Съюза на евангелските петдесятни църкви, но също така включва баптисти и лютерани.

Раздел ІІІ: Обществено насилие и дискриминация

Има някои сведения за обществено насилие или дискриминация, основаващи се на религиозна принадлежност, вярвания или практики. Макар отношенията между различните религиозни групи като цяло да са цивилизовани и толерантни, дискриминацията, тормозът и обществената нетърпимост спрямо някои вероизповедания остават спорадичен проблем. Отново има сведения за дискриминация от страна на обществото спрямо някои “нетрадиционни” религиозни групи, както и за негативни или унизителни истории за подобни групи в медиите. Мормоните и Свидетелите на Йехова продължават да съобщават за множество материали в печатните и електронните медии с негативна, унизителна, а понякога и клеветническа информация за техните дейности и вярвания.

Канцеларията на Главното мюфтийство продължава да съобщава за случаи на оскверняване на джамии. На 11 март 2008 г. една джамия в Добрич е временно затворена заради заплаха от поставена бомба. Полицията претърсва сградата и съобщава, че не е са открити експлозиви. На 16 февруари 2008 г. на входа на Главното мюфтийство е открит надпис „Турци, умрете!”. През годината джамията в Плевен е изрисувана със свастики поне десет пъти. През декември 2007 г. са счупени прозорците на джамията в Казанлък, след като е била подпалена с факла през 2006 г. През май 2007 г. на две джамии в Силистра са окачени свински глави. Няма данни за провеждане на наказателно преследване в този случай или при големия брой инциденти през 2006 г., включително счупването на прозореца на джамията Баня баши в София и изцапването с боя на вратата на джамията в град Айтос. Главното мюфтийство изразява загриженост, че макар вандалите обикновено да са залавяни, те рядко получават предвидените по закон глоби и наказания.

ВМРО, една маргинална политическа партия, безуспешно се опитва да попречи на голяма сбирка на Свидетелите на Йехова на 28 и 29 април 2007 г. в гр. Добрич, но общината позволява на организацията да проведе събитието. Няколко седмици преди това, на 2 април 2007 г., ВМРО успява да предотврати религиозна сбирка на Свидетелите на Йехова във Варна, предизвиквайки прекратяване на договора им с кино “Палас”. В навечерието на сбирката на 28-29 април, местните медии публикуват гледната точка на ВМРО за Свидетелите на Йехова, цитирайки коментарите на партията за антисоциалните практики на общността, нейните искания общината да прекрати сбирката и заплахите й, че ще събере “членове и симпатизанти” в знак на протест. След намеса от страна на Дирекцията по вероизповеданията, общината в Добрич осигурява на Свидетелите на Йехова достатъчно полицейска закрила като гаранция, че събитието няма да бъде провалено.

Крайно националистическата партия “Атака” продължава да разпространява антисемитски материали чрез своя вестник, чрез електронната си страница и чрез своя рупор – кабелната телевизия „Скат”. През януари 2007 г. заместник-председателят на „Атака” и депутат в Европейския парламент Димитър Стоянов заявява, че се противопоставя на „еврейската върхушка” и обвинява „влиятелните евреи”, че „плащат на медиите да формират обществените нагласи на хората”. През октомври 2007 г. партия „Атака” подновява кампанията за заглушаване на високоговорителите на джамията в София, твърдейки, че призивът за молитва обезпокоява жителите на централната част на столицата. През 2006 г. по молба на кмета на града Главното мюфтийство обещава да намали силата на звука, “ако [тя] превишава допустимите норми”.

През август 2007 г. Комисията за защита от дискриминацията излиза с решение по случай, свързан с прекратяването на стажа на млада студентка, принадлежаща към общността на Свидетелите на Йехова. Комисията решава, че управителят на фирмата е извършил пряка дискриминация въз основа на религията й и го предупреждава да се въздържа от подобни прояви на дискриминация в бъдеще.

Разследването на оскверняването от трима тийнейджъри на турски гробове в Хасково все още продължава в края на отразения в доклада период, но няма голяма вероятност извършителите да бъдат наказани.

Раздел ІV: Политика на правителството на САЩ

Като част от своята цялостна политика в подкрепа на правата на човека правителството на Съединените щати обсъжда с българското правителство въпросите, свързани със свобода на вероизповеданието. Посолството на САЩ редовно осъществява мониторинг на свободата на вероизповедание чрез контакти с държавни служители, народни представители, духовни и светски водачи на религиозните общности, и НПО.

Служители на посолството са се срещали с православни водачи, високопоставени и местни мюсюлмански лидери, религиозни и светски ръководители на еврейската общност, и лидери на многобройните протестантски и “нетрадиционни” вероизповедания. През отразения в доклада период посолството не престава да бъде в тясна връзка с правителствени служители, народни представители, религиозни организации и НПО относно Закона за вероизповеданията от 2002 г. Посолството също така продължава да е загрижено във връзка със сведенията за дискриминация спрямо “нетрадиционните” религиозни организации. Представители на посолството са провели срещи с редица религиозни групи и държавни институции във връзка с реституцията на еврейски имоти, както и с мюсюлмански лидери във връзка с ислямския екстремизъм и спора за това кой да оглави мюсюлманската общност.

Мюсюлманска конференция, проведена на 19 април 2008 г., преизбира Мустафа Алиш Хаджи за Главен мюфтия. Тя се провежда след решението на Върховния касационен съд от декември 2007 г., потвърждаващо като незаконосъобразно анулирането на решението на предишна конференция, на която той е избран. Това решение на практика утвърждава устава на вероизповеданието от 1996 г. и възстановява на длъжност конкурентния мюсюлмански водач Недим Генджев, който първоначално оспорва избирането на Хаджи. Позовавайки се на клауза от устава от 1996 г., Софийският градски съд удовлетворява молбата на повече от 1000 представители на местните клонове на вероизповеданието за свикване на национално събрание. На 21 април 2008 г. съдът регистрира Хаджи като Главен мюфтия въпреки твърденията на конкурентната група за съдебна корупция и документна измама. (със съкращения) | bulgaria.usembassy.gov