Заключенията на Гръцката православна църква относно необходимостта от реевангелизация

Констатации, позиции и заключения от доклада на Негово Високопреосвещенство митрополита на Керкира и Паксон г-н Нектариос на тема: “Реевангелизацията на паството – нови предпоставки”, разгледан от Пълния състав на Свещения Синод на Гръцката православна църква през месец октомври 2005 год.

“Защото, ако благовествувам, няма за какво да се хваля: обязаност необходима ми се налага… “ (1 Кор. 9:16).

І. Основни позиции

1. Първото задължение на апостолите било да предадат Евангелското послание на всички народи, но и да реевангелизират приелите свето Кръщение.

2. Чувството на самодоволство е чуждо на живота по Бога.

3. Служението на словото цели катехизацията и укрепването във вярата не само на считаните за действени членове на Църквата, но първостепенно и главно – в грижата за “заблудената овца”.

4. Църквата никога не е прекратявала реевангелизацията на народите, провеждайки я с всички средства, с които е разполагала през вековете. Особено днес, реевангелизацията е в нейните приоритети, защото светът се променя, преобразява и реформира с много ускорени темпове.

5. Съвременните начини за реевангелизация трябва да се модифицират и преустроят, така че да отговорят на изискванията на нашето време.

6. Съществуват особени елементи, съставящи характерността на днешното гръцкото общество, като:

а) мултикултурността по причина на навлизането през последните години в страната на много емигранти;

б) маргинализирането на човешките ценности;

в) състоянието на образованието, стремящо се към комерсиализация и утилитаризъм;

г) глобализираният начин на мислене за удоволствието, потреблението и улеснението;

д) увеличеният работен ритъм, който почти не допуска съществуването на свободно време.

7. Болшинството от Гръцкия народ, съгласно изследвания на общественото мнение, вярва в Бога и има доверие в Църквата, въпреки че много от нас възприемат вярата ни като фолклорен и обществен факт, и по-малко като начин на живот.

8. Съществуват някои особености, проявяващи се в епархиите, където се забелязва:

а) намаляване на населението;

б) затваряне на училищата;

в) отрицателно влияние на туризма (главно на островите);

г) съществуването на малки енории.

9. Църквата е призована да се обърне към посрещане на съвременните нужди, като:

а) разгледа въпроса с по-доброто организиране на енорията;

б) осигури издаването на нови катехизисни пособия;

в) да се назначават в изпълнителните сектори младежи, имащи ревност по Бога, но и богословска яснота;

г) да се систематизират усилията, полагани чрез радиото на Гръцката православна църква и чрез тези на поместните свещени митрополии;

д) да се разшири издаването на вестници и периодични издания;

е) да се организират образователни семинари, конференции и други пастирски изяви;

ж) да се разшири използването на глобалната интернет мрежа в пастирското дело.

ІІ. Конкретни предложения

На основата на всички гореизложени констатации, завършваме с конкретни предложения, касаещи организирането на митрополиите и енорийските общности.

1. В организационния пастирски дял.

а) Да се осъвременят отделите на свещените митрополии, техните дейности и административни процедури, като например: издаването на разрешения за брак може да стане причина за запознаване на бъдещите съпрузи с ресорния служител в митрополията; той от своя страна може да им даде като благословение подходяща за случая книга и да ги информира за работата на Училището за родители.

б) Назначаването в службите на подготвени пастирски сътрудници, познаващи изкуството на диалога и човешката психология.

в) Преориентирането на Службите за работа с младежта на свещените митрополии, така че те:

– да придобият образователен и социален характер;

– да осигуряват кадри;

– да организират образователни програми за пастирските кадри;

– да поемат подготовката на духовници – свещеници;

– да допринасят за образоваността на всичките им клирици по въпроси както от богословски и пастирски характер, така и по тези, касаещи науката, икономиката, изкуството и обществото;

– да канят – в различните пастирски програми, осъществявани от тях – и хора, които не отразяват позициите на Църквата, но са склонни да дебатират по тях.

2. Пастирската грижа за младежта.

Препоръчително е съществуването и систематичната работа във всяка митрополия на Служба по въпросите на младежта и образованието. Това би трябвало да допринесе за цялостното провеждане на катехизацията на младежта, а също и за реформирането на катехизисните училища и за намирането на подходящи начини за катехизация.

а) Катехизацията трябва да започва от ранна детска възраст и да се развива през по-нататъшния живот;

б) Особена грижа по въпроса за катехизацията трябва да се покаже по отношение на учениците в основното училище, така че:

– тя да отговаря на своята цел;

– да удовлетворява нуждите на децата;

– да предизвиква чувства на радост с кратки разкази и игри;

– да има възможност за радостно духовно пребиваване в храма и неговия енорийски център;

в) за духовната подкрепа на възрастните, катехизисната група би трябвало:

– да работи като приятелска група или компания;

– да развива приятелството, екипният дух и инициативността;

– да се организират спортни дни, екскурзии, инициативи с културен характер;

– да се използват средствата на новите технологии;

– да се организират лагери според възрастта на децата, благоприятстващи катехизисните усилия на свещените митрополии;

г) Реевангелизацията обаче трябва да продължи и след училището, в университета. Присъствието ни там е абсолютно необходимо не само в научно-институционалното ни качество, а основно с естественото ни присъствие.

д) В усилията за реевангелизация на младежта съществен принос би имало съдействието на:

– богословите миряни, които имат възможността да общуват всекидневно с всички деца и младежи;

– училищните съветници, директорите и учителския колектив на училищата, така че да имаме близки помощници в организирането на образователни семинари и общо на катехизисното и пастирското ни дело.

Съдружието между Църквата и училището не е сигурна даденост, нито ще бъде такава. По тази причина не можем да имаме господстващ начин на мислене нито да се обезсърчаваме от отрицателната позиция, която можем да срещнем. Нека не забравяме, че носим послание на живот, история и вяра.

3. Преустройването на енорията и реевангелизацията на паството.

Това може да се постигне, когато енорията преоткрие своя характер на евхаристийна общност и участието на своите членове в литургичния живот на Църквата, където в климат на свещенодействие и умиление:

а) ще стане понятно химнографското и поетично богатство на вярата ни;

б) ще се закали единството на вярващите;

в) ще се възцари чувството, че божествената Литургия продължава и след Лигургията по образеца на светите обители.

Църковните последования са тези, които изграждат обществения живот на нашия народ: кръщението, венчанието, опелото и  храмовият празник са големи възможности за реевангелизация.  Нужно е обаче:

– подходящо планиране;

– кратка и същностна проповед с обяснение на смисъла на богослужебния ред и последование;

– раздаването на печатни издания;

– инициативи с хуманитарен характер;

– организирането на културни изяви;

– съдействието с всички обществени групи (дружества, училища и т.н.).

Особена грижа трябва да се положи за участието на децата и младежите в богослужебния живот на енорията, като:

– определянето на специално място за децата;

– отслужването на втора божествена Литургия;

– среща, след края на Лигургията, на по-големите деца и младежите със свещениците и преподавателите по катехизис;

– взаимното съдействие на всички причастни към катехизаторското дело.

Това са някои от мерките, с чието прилагане може да се подпомогне тази насока.

В заключение ще кажем, че има голяма полза за енорията да види божествената Литургия в една нова културна действителност.

а) Посланията към емигрантските групи е препоръчително да се отправят чрез подпомагането в хуманитарния дял;

б) Необходима предпоставка е създаването на атмосфера на обич и толерантност;

в) Контактът с емигрантите в пастирския дял да става внимателно, с подходяща помощ и катехизация, за да се включат и те в тялото на Църквата.

4. Пастирската грижа за семейството и реевангелизацията.

За постигането на гореизложените мерки е нужно особено интензивна работа в пространството на семейството. В свещените митрополии и в енориите, където работят Училища за родители е препоръчително:

– в тях да работят подходящи лица;

– да подкрепят родителите и

– да дават подходящо служение в дяла на тяхната реевангелизация.

Съществено в тази насока ще допринесе работата на малки кръгове за подготовка на младежите за брака.

5. Проповедта в служение на реевангелизацията.

Реевангелизацията предполага по-добро организиране на проповедта по време на божествената Литургия. Необходимо е:

– използването на съвременен език, подобаващ на християнските нрави;

– особената грижа към проповедниците в малките епархии по причина на заниженото образователно ниво на клира;

– темите на проповедта да отговарят на съвременните нужди.

6. Реевангелизацията и Средствата за масово осведомяване.

Средствата за масово осведомяване са голям въпрос в провеждането на реевангелизацията на нашето паство. Църквата е направила сериозни стъпки в тази посока.

Съществен принос в този дял имат:

– Радиото на Гръцката православна църква;

– радиата на свещените митрополии;

– интернет-сайта на Църквата в глобалната мрежа;

– разпространяването на естетични църковни брошури, печатни издания, афиши и книги на Пресслужбите на свещените митрополии.

Мнозина поддържаха, че откриването на телевизионен канал от страна на Църквата ще покрие нуждата за осведомяване на паството и реевангелизацията му. Цялостните изследвания обаче показаха, че проблемите, възникващи от неговото откриване биха били огромни, а обществените резултати не биха оправдали разходите и хвърлените сили. Препоръчително е присъствието на Църквата (чрез клирици и миряни, нейни членове) във вече съществуващите местни Средства за масово осведомяване. Поради това усилията ни трябва да се съсредоточат върху:

а) възобновяването и поддържането на църковните радиа, които вече са дали пример за предавания с високо качество и съдържание;

б) организирането на специални страници в глобалната интернет мрежа;

в) отпечатването и разпространението на издания с изключително пастирско съдържание;

г) отпечатването и разпространението на качествени младежки издания;

д) намирането на начини за общуване с интелектуалците;

е) производството на подходящи материали за използване на новите технологии.

7. Постоянната и качествена подготовка на клириците като предпоставка за успешната реевангелизация на паството.

Ясно е, че подготовката на клириците предхожда тяхната хиротония, поради което днес:

а) мисията на клириците е станала по-трудна;

б) автентичността на свещенството не се отъждествява с неговия носител;

в) изискванията на паството към пастирите му са нарастнали.

Епископът, презвитерът и богословът е нужно да докажат духовния си облик, управленските си качества и компетенции, както със слово, така и с делата си. Поради това бихме имали голяма полза да поставим и други предпоставки за въвеждане в свещения клир, извън доказаното благочестие и свещена ревност. Младият клирик трябва:

– да има отговарящо на нашето време образование и

– да е служил в църковния живот като проповедник, псалт, настоятел и т.н.

Добре би било да се основат:

а) Църковна академия;

б) освен нея в катедрата на всяка митрополия да се организират специални центрове за образоване на клирици; преминалите през тях да получават свидетелство за образование, признато от Църквата;

в) да се основат в границите на свещените митрополии Училища за обществено служение за доброволците.

Като заключение бихме могли да цитираме думите на Негово Блаженство Архиепископа на Атина и цяла Гърция г-н Христодул:

“Гледайки към бъдещето на нацията ни, виждаме пряката нужда от преформулиране на нашите цели и главно от осъвременяване на външния ни образ с паралелното обновяване и реорганизиране на вътрешната ни структура”.