Изявление на Руската православна църква във връзка с решението по делото „Pussy Riot“

Днес участничките в групата Pussy Riot, извършили през февруари тази година публично кощунство в московския храм “Христос Спасител“ бяха осъдени на 2 години затвор. Руската православна църква коментира решението на съда със специално изявление, което публикуваме по-долу.  

Висшият църковен съвет на Руската православна църква смята за необходимо да изясни още веднъж позицията на Църквата спрямо кощунствения акт в храма “Христос Спасител“, в това число и във връзка с решението, взето от съда. 

Признавайки, че е необходимо да има реакция от страна на държавата, ние обръщаме внимание на това, че юридическата оценка (на това деяние) е извън компетенцията на церковното свещеноначалие. Само светският съд може да определи степента на виновност и наказанието. Църквата нито притежава възможности за въздействие върху правосъдието, нито се стреми да ги притежава. Ние също така не разглеждаме станалото от политическа или естетическа гледна точка. Пастирски дълг на Църквата е да даде духовна, нравствена оценка на стореното.

Станалото в храма е богохулство и кощунство, съзнателна и нарочна гавра със светинята, проява на груба враждебност към милиони вярващи хора и техните чувства. Ето защо изобщо не можем да се съгласим с опитите да се представи станалото в храма като молитва, извършена в нетрадиционна форма. За съжаление, тези опити дезориентираха много хора, в това число и отделни членове на Църквата, оставяйки ги в неведение за това, какви кощунствени и грозни думи бяха изречени от амвона на храма “Христос Спасител“. Безчинството в храма е продължение на дълбоко аморалните публични акции, които бяха извършени по-рано от същите лица и техните съратници и останаха безнаказани.

Богохулството е тежък грях. Православният християнин не може нито да участва в богохулни действия, нито да ги одобрява, нито да ги подкрепя пряко или косвено.

Има разлика между греховете срещу човека и греховете срещу Бога. Ако християнинът като личност е пострадал, то той трябва да прости човека, който му е сторил зло. Но прощаването на греха срещу Бога е невъзможно без искрено покаяние от страна на онзи, който е съгрешил срещу Бога. В Евангелието четем, че Христос, прощавайки на онези, които са посягали срещу Него като човек, в същото време предупреждава за опасността от греха срещу Светия Дух: «но който похули Духа Светаго, за него прошка не ще има вовеки, а виновен ще е за вечно осъждане» (Марк. 3:29). Богохулството е основен белег на Божия враг, описан в Откровението: «Тогава отвори уста за хула против Бога, за да похули името Му, жилището Му и ония, които живеят на небето» (Откр. 13:6).

Да прощаваме от името на Бога онзи, който не се кае пред Бога за богохулното си деяние, би означавало Църквата да си присвоява власт, която не й е дадена. «ако човек съгреши против човека, ще се помолят Богу за него; но ако човек съгреши против Господа, кой ще бъде ходатай за него?» (1 Цар. 2:25). Неразкаяните грешници се предават на Божия съд: «Отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ» (Втор. 32:35; Рим. 12:19).

Безчинствата в храмовете, оскверняването на народните светини, проявите на омраза към Църквата са добре познати в нашата история. Подобни действия са били винаги характерен белег на силите, които не донесоха на народите нито мир, нито добро, нито свобода. През ХХ век антирелигиозната омраза — както и етническата такава — отнеха живота на милиони хора. Нашият народ мина през терора на войнстващото безбожие и фашистката агресия. Този трагичен урок формира особена чувствителност към гавренето с религиозните и националните чувства. Ето защо в нашето общество акциите, възбуждащи вражда и омраза на религиозна и национална почва, съдържат винаги заплаха от разрушителни катаклизми.

Опазването на самите основи на обществото е немислимо без уважение към паметта на падналите за отечеството. Кощунствените действия в храма, издигнат в чест на руските воини от войната с Наполеон през 1812 г., са особено предизвикателство в момента, когато ние отбелязваме двестагодишнината от техния подвиг. Никоя държава, която уважава своите граждани, не може да допуска подигравки с чувствата на вярващите, кощунствени актове срещу религиозните светини и гаврене с културни паметници. Създаденият съдебен прецедент трябва да предотврати повторението на подобни действия в бъдеще.

Не оспорвайки правомерността на съдебното решение, ние се обръщаме към държавната власт с молба да прояви в рамките на закона милосърдие към осъдените с надеждата, че те ще се откажат от повторение на кощунствените си действия.

Църквата благодари на всички, които я подкрепиха, осъдиха богохулството, изразиха мирния си протест срещу него. Ние също така смятаме за естествени проявите на състрадание към задържаните – както от страна на църковни чеда, така и от страна на външните хора. Трябва да различаваме греха и грешника, да осъждаме първия и да се надяваме на покаянието на втория. Бог винаги търси спасението на грешниците и ги зове към покаяние. По същия начин и Църквата се стреми към помирение и лекуване на раните, нанесени от проявите на кощунство и вражда.

Обръщайки се хората, чиито религиозни и национални чувства бяха дълбоко накърнени както от самия кощунствен акт, така и от последвалата го пропагандистка кампания, Църквата ги призовава да се въздържат от каквито и да било опити за мъст, от каквито и да било незаконни и насилствени деяния, благославяйки в същото време мирните граждански действия, насочени към защита на православния народ и неговите светини от проявите на враждебност и кощунство.

Умоляваме всички верни чеда на Руската православна църква да запазят мирен дух и молитвеното си предстоене пред Бога.

Превод: Андрей Романов