Митрополит Николай призова за преразглеждане на решението за отстраняването на митрополит Симеон

Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай разпространи вчера писмо до членовете до Светия Синод на БПЦ, в което призовава за преразглеждане на синодалното решение за отстраняването на митрополит Симеон от Западно- и Средноевропейската катедра. Предлагаме на нашите читатели пълния текст на писмото, което беше публикувано в сайта на Пловдивска митрополия и в официалния сайт на Патриаршията.

До

Негово Светейшество

Максим, Патриарх Български,

Председател на Светия Синод на

Българската Православна Църква

Ваше Светейшество, Ваши Високопреосвещенства!

В началото на това писмо, бих искал да помоля за извинение за проявената от мен гневливост на последното заседание на Светия Синод. Надявам се, разбирате, че ако понякога си позволявам по-непремерен тон, то е поради прекомерната ревност, която влагам в общоцърковните ни дела. В никакъв случай не бих искал това да бъде разбирано като проява на неуважение към когото и да е от Вас – Патриарха и архиереите на Българската Православна Църква, от които съм се учил и и всякога се уча. Прочее, като повторно искам прошка за неволно изречени думи, позволявам си да помоля да бъде срочно свикано извънредно заседание на Светия Синод с единствена точка в дневния ред: състоянието на делата на Западноевропейската епархия на Българската Православна Църква. Тук ще се опитам да изложа писмено аргументите си по тази тема, което нямах възможност да сторя устно на последното заседание на Светия Синод.

Ваше Светейшество, Ваши Високопреосвещенства!

В покайно съзнание напоследък непрекъснато размишлявам по следния въпрос. Дали, когато обсъждаме делата на Западноевропейската епархия на Българската православна църква сме направлявани от Светия Дух или – напротив, се поддаваме на влиянията на човешки страсти, включително на външни и враждебни на Светата ни Църква влияния? Дали не започнахме да разглеждаме Западноевропейската ни епархия не като неразделна част от общото духовно пространство на православния ни народ, а като административна единица в земната църковна организация? Дали вместо да гледаме на Западноевропейската епархия като на преден пост на извечната и неподлежаща на изменения Православна Църква, създадена от нашия Господ Иисус Христос, ние не се поддадохме на изкушението да сравняваме нейната работа с работата на заобикалящите я деноминации? И то от позицията на мимолетните критерии на днешния момент, който няма никакво значение в мащаба на Божия промисъл за историята на човешкия род? Дали именно поради особеното географско място на Западноевропейската епархия ние не се изкушихме да подменим понятието „истинност и чистота на учението” с понятието „ефективност”? И прочие въпроси от този порядък. Когато поставям тези питания държа да кажа, че ги поставям на първо място към себе си. Към собствените си съвест и съзнание за задълженията на православния йерарх. И отговорът, до който с архиерейската си съвест стигам, е: да, аз грешният, допуснах да разсъждавам за Западноевропейската епархия по този начин, допуснах това да влияе на становищата ми. Макар и със закъснение, осъзнавам, че самата идея за такова сравнение е нелепа. Защото не може да има сравнение между явления, които са обективно несравними. Между Църквата, създадена от Иисус Христос, и западноевропейските полу-светски организации, ползващи Неговото име. От това неволно, но пагубно сравнение произтичат мисля, всички следващи грешки.

Ваше Светейшество, Ваши Високопреосвещенства!

Смятам, че преди Светият Синод да продължава да взема решения относно Западноевропейската епархия, следва за малко да спрем. За да преценим и претеглим отново решенията, които взехме до сега. Да преценим и претеглим какво правим и защо го правим? Да преценим и претеглим защо бързаме и какво изобщо налага това? Факт е, че през последните години за зла участ на духовната територия на Западноевропейската епархия се заселиха повече православни българи, отколкото на територията, на която и да е от епархиите в майката – родина. За зла участ, защото майката – родина не се оказа в състояние да осигури поминък и препитание на своите чеда, та се наложи те да търсят прехраната на децата си по чужди земи. Всички тези повече от милион синове и дъщери на нашата Църква имат вопиюща нужда от нашата грижа. Освен че са сред чужди хора, те са изложени и на поддавляващото околно влияние на чужди изповедания. Които в материален план може и да са благосклонни към нашите чеда, но в духовен са враждебни. Враждебни, защото отблъскват българските православни християни от чистата вяра и ги оплитат в мрежите на отпадналото безверие. Естествено е, че това е ситуация, срещу която ние сме длъжни да вземем мерки. Длъжни сме да осигурим достатъчно силно и авторитетно православно българско присъствие, което да сплотява стадото и да го пази от набезите на вълците. Това вероятно зависи от здравината на епископския жезъл в Западна Европа, но всъщност в много по-голяма степен зависи от масираното и силно присъствие на български свещеници в тази епархия. Втори факт, който не бива да изпускаме предвид е, че в момента католическата църква е подложена на безпрецедентен обществен натиск в собствените си територии. За тези, които следят чуждата преса, е видно, че няма ден, в който да не се съобщава за все нови и нови чудовищни разкрития за нравствени злоупотребления, извършвани от католическия клир, които дори е срамно да бъдат произнесени на глас. В целия католически свят граждани и интелектуалци днес поставят под въпрос основни постулати на тази църква, особено и на първо място т. нар. „обет за безбрачие” на свещениците, в който правилно привиждат изначалната грешка, довела до днешните съобщения за масови извращения. Работата е стигнала дотам, че Римският папа всекидневно е принуден да дава обяснения и да се извинява за деянията на неговите подопечни в целия му диоцез, обхванат от пожари. Подобни проблеми, макар и от друго естество, имат и протестантските общности. С което искам да кажа, че: да, православните българи в Западна Европа имат нужда от засилена грижа и силен епископски жезъл, който да ги брани от враждебната пропаганда. Но същевременно тази пропаганда е крайно отслабена. Всеки вижда как Бог показва и доказва, че Сам, когато Му е угодно, въздава правда и отсява плодоносното от безплодното. Няма нужда ние да влизаме в съревнование и да се „надбягваме” с нещо, което само е отпаднало от Иисус Христос и на което сам Бог ще въздате според деянията му. Нашата работа не е да се грижим за скоростта на възможното единение на християнския свят, който сам Бог е промислил и допуснал да се раздели, защото единението ще стане, когато Той пожелае и при условията, които Той ще постави. Нашата работа не е да мислим какво правят католиците сред техните пасоми в Западна Европа, а да мислим какво правим ние сред нашите.

Ваше Светейшество, Ваши Високопреосвещенства!

Когато Светият Синод започна дискусиите около състоянието на българския православен епископски престол в Берлин, основната грешка – към която признавам, че и аз бях причастен – беше, че ние разсъждавахме именно за състоянието на престола, а не за състоянието на нашето духовенство в тамошната епархия. Не мога да си обясня, откъде дойде заслепението, което ни попречи да видим, че Западноевропейската епархия обхваща територията на поне двадесет държави, поне десет, от които са многократно по-големи от България. Кой е този човек, макар и епископ, който какви качества и сили трябва да притежава, че да обгрижи стотиците, да не кажем хиляди енории, с български православни християни, разпилени на хиляди километри една от друга? Ето вчера, например, до Пловдивския епархийски съвет дойде писъмце от православни наши българи, живеещи в малко градче в Южна Испания, които са направили сами неделно училище за децата си и молят за икони и учебници по вероучение. Което ни даде повод да се замислим, дали за тях е по-важно да има нов епископ в Берлин или да има повече български свещеници в Испания? Какво направихме ние за нашето православно духовенство там, че се загрижихме за съдбата на престола, който слава Богу не е овдовял. Това първо. Второ. Ще се съгласите, че всяко последващо решение на Светия Синод относно Западноевропейската епархия поражда напрежения и в Църквата и в секуларното гражданско общество. Това може да означава само едно: че началото на този процес е било поставено на погрешна основа. След като всяко наше следващо решение по тази тема е причина за конфликти, значи, сме тръгнали погрешно. След като всички чувстваме, че колкото повече продължаваме по този път, толкова повече външни фактори започват да се намесват, означава, че сме на път да направим огромна грешка. Външният фактор иска ние да правим грешки. Той никога не е искал да постъпваме правилно. Знаем името му. Изначалната грешка, и бързам да изповядам и призная и своята съвина за това, беше решението за снемане от митрополитския пост на Негово Високопреосвещенство Симеон. Грешката не е в това, че решението само по себе си е неканонично. Напротив, канонът е ясен в тези случаи. Грешката беше, както вече казах, че допуснахме дългът ни към епархията да бъде подменен от грижата за архипастирския престол. Ние не провидяхме, че не дядо Симеон не се грижи за епархията си, а ние не сме му помогнали, знаейки какво е здравословното му състояние. Вместо да проявим братска любов към него и съпричастност към православните християни на територията на оглавяваната от него епархия, вместо да разсъждаваме като солидарни йерарси, ние разсъждавахме като администратори. Оттам насетне всяко следващо решение на Светия Синод изглежда, че е административно целесъобразно, но в тази поредица от решения аз лично не мога да почувствам благодатта на Светия Дух.

Простете ми, но просто трябва да Ви изповядам това, молейки се да не съм прав. Улавям се да мисля, че дядо Симеон всъщност правилно искаше и иска да защити не себе си, а сана и авторитета на архиерей на Българската православна църква. И през цялото време мисли за доброто на епархията си, знаейки най-добре действителното й състояние. Доказателство за това е факта, че преди пет години той сам и доброволно подаде оставка от поста, без това да доведе до никакви брожения и напрежения. Днес той енергично се опитва да ни внуши, че не е добре да се променя съществуващото положение. Предчувствайки, изглежда, че такава промяна няма да е за добро. Не можем да наричаме себе си православни йерарси, ако не можем да проявяваме братска любов, съпричастност и мъдрост. Ако не различаваме, кога дадени действия са породени от лични претенции и кога от грижа за Църквата. Църквата – и това е нещо, което съм благодарен, че съм научил от Ваше Светейшество – има нужда от търпение и спокойствие. С цялата си поредица от решения за Западноевропейската епархия Светият Синод проявява нетърпение и всява безпокойство. Какъв е изводът? Според мен – че трябва да спрем, преди да е станало прекалено късно. Длъжен съм да поставя следните въпроси, които вълнуват мнозинството на клира и в България, и в Западна Европа, без чието изясняване Светият Синод не може да продължи с процедурите за избор на митрополит на Западноевропейската епархия, освен ако не сме решили да поставим на изпитание самите устои на църковната организация:

1. Проверен ли е уставът на Западноевропейската епархия за съобразност с православните канони и Устава на БПЦ?

2. Проверено ли е изобщо състоянието на тази епархия, уточнени ли са броят на енориите и числеността на енориашите, ясна ли е легитимността на църковните настоятелства?

3. Как са проведени и редовно ли са проведени процедурите за избор на епархийски избиратели в Западноевропейската епархия?

4. Легитимно ли е проведен съборът, на който те са избрани? Как са излъчени делегатите на този събор?

5. Легитимен ли е епархийският съвет на Западноевропейската епархия? Ако тези и други въпроси не бъдат поставени от нас, със сигурност ще бъдат поставени от другиго. И ако не знаем отговорите им, то сигурно някой друг ще ни ги каже. И те едва ли ще ни харесат. Бива ли да се занимаем с тези въпроси едва след като изборът на бъдещ митрополит на Западноевропейската епархия бъде произведен и евентуално касиран, и то именно на някое от посочените основания? В светлината на горните разсъждения и с оглед поставените току-що въпроси, предлагам на братята и моля, сериозно да бъде обсъдена следната група решения, касателно Западноевропейската епархия:

1. Да бъде отменено решението за снемане от митрополитски пост на Негово Високопреосвещенство Западноевропейския митрополит Симеон, като аз първи съм готов публично да му поднеса своите извинения за причинените му огорчения. Да бъдат отхвърлени всякакви идеи за евентуални наказателни процедури срещу него.

2. Да бъдат спрени процедурите за избор на нов митрополит на Западноевропейската епархия;

3. С канонична наредба да бъдат определени и създадени най-малко следните духовни околии в състава на Западноевропейската епархия: Славяно-говорящи страни; Германия, Австрия и Швейцария; Франция и Бенелюкс; Англия и Ирландия; Скандинавски страни и Дания; Испания и Португалия; Италия. Братските православни църкви имат в Западна Европа отделни епархии; ние можем да се погрижим за организирането на църковния ни живот там, поне в духовни околии.

4. По волята на Западноевропейския митрополит и ако е необходимо с помощта на Светия Синод да бъдат определени свещенослужители – архиерейски наместници на тези духовни околии, които да направят обстоен преглед на църковните настоятелства и енории в същите и поемат организацията на църковния живот в съответната околия.

5. Да се назначи управляващ епископ на Западноевропейската епархия, който да замества и изпълнява функциите на Негово Високопреосвещенство Западноевропейския митрополит Симеон, ако той прецени, че това е нужно.

6. Кандидатите за управляващ епископ трябва публично да могат да докажат безукорна чистота във вярата и пълно канонично съответствие с изискванията за заемане на епископски сан. Подчертавам още веднъж, че най-добрият начин да изразим преимуществото на православното изповедание на Христовата вяра и да се разграничим от проблемния диоцез на Рим е чрез издигане на абсолютно безукорни в нравствено и богословско отношение лица. Моля, да се има предвид, че както за враговете на Църквата, така и за светските тактици на Рим, в момента най-изгодно е да разширят периметъра на атаката/защитата си като въвлекат и православния свят в скандали от морално естество. Абсолютно е недопустимо да им даваме какъвто и да е повод или основание за това.

7. Да бъде обявено провеждането на ежегодни конкурси сред завършващите богословските факултети духовници за изпращането им на служение в енориите на Западноевропейската епархия. Едно от изискванията следва да бъде перфектно владеене на езика на съответната духовна околия, за което свещенослужителите трябва да започнат да се подготвят от сега.Уверявам Ви, че ако този подход бъде възприет, аз съм готов лично да поема отговорност и, ако Светият Синод пожелае това, да обясня публично съображенията, наложили промяната на позицията ми. Макар че съм убеден, че това няма да се наложи, защото подобни решения биха били посрещнати с въздишка на облекчение, включително и в останалия православен свят. На който едва ли му е приятно да наблюдава как България постоянно се поставя в състояние на „мека периферия”, беззащитно изложена на интригите на лукавия. В случай, че Светият Синод реши да продължи по досегашния път от съображения, че промяната на позицията може да накърни авторитета му сред клира и миряните, то аз все пак ще си запазя правото на свое мнение, в изложения по-горе смисъл. Като само искам да обърна внимание, че дори събитията в светския живот от последните две години показват, че се наказва не признатата, а напротив – упорито отстояваната и налагана с всички сили и средства грешна позиция. А в конкретния случай ние трябва да сме слепи, за да не провидим, че трудността, с която се вземат решенията касателно Западноевропейската епархия, както и обезпокоителните тенденции, които взима този все по-ескалиращ проблем, не може да означава друго, освен едно: безблагодатност.

Като се надявам това пространно изложение да е осветлило действителните ми съображения по дискутираната тема, и изразявам увереността си, че в крайна сметка, както винаги Светият Дух ще ни обедини около правилното и полезното за Църквата решение, оставам Ваш предан в Христа брат:

† ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ