Отворено писмо до редакцията на Синодалния сайт на БПЦ

Уважаеми редактори на Синодалния сайт на Българската православна църква!

 

С голямо възмущение прочетох публикуваната на 29 юли в раздел „Новини” на синодалния сайт статия „Архонтите. Стилът, духът и целите на протеста”. Материалът е качен на сайта от името на Българската патриаршия, а неин автор е свещ. Божидар Главев.

 

Вие ме познавате добре от години като автор и преводач на материали с богословско и историческо съдържание. Едва ли някой може да ме обвини било в нецърковност или антицърковност, било в пристрастност и липса на обективност. Публикуваните от мен текстове говорят сами за себе си. Предполагам, знаете, че от години НЕ сътруднича на портала „Двери на Православието”, където също бях автор и преводач. Участието ми както в „Двери”, така и в синодалния сайт, „Църковен вестник” и „Духовна култура”, беше напълно доброволно, без никакъв хонорар, единствено от желание да спомогна, според силите си, за духовната просвета на нашия народ. 

 

Конкретно за въпросната статия. Първото, което буди недоумение у мен, е мястото, където е публикувана, а именно раздел „Новини”. (Доколкото разбрах, тя е била неколкократно сваляна и качвана на различни места из сайта.) Както научих, това е направено съвсем умишлено, с цел да я прочетат повече хора, без да се обръща внимание на факта, че мястото й изобщо не е там! Позволете ми да споделя, че от години работя в най-голямата обществена медия у нас – Българско национално радио, където, освен с превод на гръцки и запис за ефирни излъчвания, се занимавам и с публикуването на материали на интернет-страницата на нашата редакция. По тази причина много добре мога да направя разлика между „новина” и „коментар”. Тази статия е всичко друго, само не и новина. Първо – заради обема – не може материал с големина повече от 14 (!) стандартни машинописни страници, при това с бележки под линия, да бъде окачествен като „новина”. Извинявайте, но това издава липсата на компетентност и професионализъм у поддържащите официалния сайт на нашата Църква. 

 

Второто, също толкова очевидна е липсата на всякаква новина у „новината”. Това просто НЕ Е новина. Това са разсъжденията на един свещеник, за когото по-долу специално ще стане дума, при това достатъчно спорни, за да бъдат представени от името на Българска патриаршия. Ще ви спестя критиките към самия текст; надявам се, че сте прочели обоснования отговор в „Двери”. Само ще кажа, че по този начин официалният сайт на БПЦ се превръща в арена за разчистване на лични сметки, дребнави спорове (не за пръв път, за съжаление!) и трибуна за изява на духовници със скандализиращи православното ни общество изказвания. 

 

Щях да се въздържа изобщо от коментар по темата и да премълча този (пореден, за съжаление) гаф на вашия екип. Но се зачетох на разни места из сайта, който въпросният свещеник поддържа, впрочем, БЕЗ благословение от епархийския си архиерей (http://www.budiveren.com/). Мисля, че „потресен” е най-точната дума да опише впечатленията ми. Никога не съм предполагал, че човек, претендиращ да бъде свещенослужител на каноничната Българска църква (а не разколник), може да си позволи да публикува такива дръзки и хулни статии и коментари спрямо канонизирани православни светци – преп. Силуан Атонски („За много православни християни, в това число и за нас, той не е светец на Православната църква, въпреки измислената му канонизация от Константинопол”, коментар #4, подч. мое), преп. Мария (Скобцова) и др.; известни духовни старци и личности със свят живот като архим. Софроний (Сахаров); признати ОТ ЦЕЛИЯ ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ богослови, чиито съчинения са задължителни за всеки студент по теология – о. Георгий Флоровски, о. Александър Шмеман, о. Йоан Майендорф, о. Йоанис Романидис, о. Георги Металинос, проф. А. Осипов и др., както и православни архиереи и предстоятели на Поместни православни църкви. Примерите са достатъчно много и всеки може да ги прочете на страниците на сайта. Ето само някои от обидните квалификации по адрес, например, на Лимасолския митрополит Атанасий от Кипърската православна църква, бивш светогорец и духовно чедо на блаженопочиналия старец Йосиф Ватопедски: „Преведените статии на митр. Атанасий се намират като цяло извън границите на християнството, защото съдържат атеистическа критика на християнската религия и аморална критика на християнския морал”; „Митр. Атанасий предлага следната карикатурна картина на това, което той нарича морализъм…”, „Това, разбира се, е язвителна шега от страна на митрополита…”; „Само че митр. Атанасий се е заел не с изправяне на измислените от него изкривявания на Православието. Неговата задача е по-обща – той въвежда нов догмат…”; „Съчиненията на митр. Атанасий показват, че той не е запознат с основните начала на християнството и нищо не знае за Бога, както е видно от статията му…” (подч. мое). Оставяме горните цитати без коментар, разчитайки на вашата православна съвест. Преводач на статията е о. Божидар Главев. 

 

Ще добавя само, че при опита ми да защитя владика Атанасий от отправените му напълно незаслужени обвинения и откровени обиди, самият аз бях охулен от свещ. Главев и неговите поддръжници в сайта. Относно Ватопедския игумен архим. Ефрем, чиито думи приведох в защита на митр. Атанасий, същият свещеник си позволи да напише следното: „Това се отнася и за Ватопедския игумен, чийто размисли също не съвпадат със Свещеното Писание и светите отци” (пак там, в коментар #27). Ще отбележа само, че старецът Ефрем Ватопедски със сигурност има много повече духовни чеда, отколкото хора е виждал Божидар Главев на концертите на „Ахат” в най-добрите им години. И докато е размахвал китарата, изживявайки се като рок-звезда, тези двама отци-светогорци – Атанасий и Ефрем, заедно с приснопаметния им старец Йосиф действително са „давали кръв, за да приемат дух” и са се молели за целия свят, каквато е практиката на Света Гора! Нито за миг ли не се е замислил о. Божидар, че обръщането си във вярата може би дължи на смирените, но усърдни молитви на тези отци, които той сега хули и осъжда като „модернисти”, „икуменисти”, „неморални”, „прелъстени” и какви ли още не?!

 

В подобен дух е и статията „Канонизацията на монахинята Мария Скобцова – канонизация на идеология, водеща към разрушението на Църквата” (майка Мария Скобцова е канонизирана за светица от Константинополската патриаршия през 2004 г.), както и много други. 

 

При това, в коментарите под статиите се проявява безмилостна цензура към „инакомислещите” и често всеки, който се опита да оспори написаното в сайта, бива осмиван, оплюван и изобщо – по всякакъв начин нагрубяван. Липсва не само християнската, но дори чисто човешката толерантност, любов и търпимост, а често – и елементарният добър тон. Естествено, всичко това – с благословението на самия о. Божидар Главев, който се явява модератор на сайта. И неслучайно, защото по неговите собствени думи „толерантността, както знаем, е асансьор, който води само надолу – към предателството на вярата” (коментар #27)!

 

Всичко това, уважаема редакция, на църковен език, на езика на светите Отци – същите тези, които свещ. Божидар и неговите фенове обичат да цитират – но не за да се поучат от тях, а за да размахат обвинително пръст срещу „отстъпниците от вярата” – се нарича с една простичка дума и тя е: ПРЕЛЕСТ, духовна самозаблуда. По какъв друг начин да си обясним такова обидно и провокативно поведение спрямо хората с различни убеждения (но с ЕДНА И СЪЩА вяра!) и съвсем свободното толериране на всякакви хвалебствия по адрес на същия отец? От историята знаем достатъчно примери за хора, обградили се отвсякъде с ласкатели и запушващи ушите си за всяка градивна критика, знаем и за тяхната съдба.

 

В статията на о. Божидар Главев, която сте публикували, православните сайтове „Двери на Православието” и „Православие.бг”, както и телевизионното предаване „Вяра и общество” (единствено по рода си в националния ефир!) са заклеймени като „дяволски слуги” и „врагове на Православието”, поради критиките, отправени към Св. Синод на БПЦ по повод някои негови решения. Но следва да кажем, че сайтът, който о. Божидар поддържа, системно и методично подкопава доверието на миряните към архиереите на БПЦ (окачествявани като „новостилци”, „модернисти”, „икуменисти” и пр.). На онези, които се черкуват по новия календар, се гледа като на „втора ръка” християни, за разлика от ТЯХ – чистите и истинно православните. И на малко дете би му станало ясно, че сайтът, както и групата, събрала се около него, действат като троянски кон за родната ни Църква. 

 

Ще си позволя да посоча само два красноречиви цитата: „Този наистина прилича на откачалка. Поне както е представен в статията” (коментар #4, по адрес на игумен Пьотр Мещеринов, клирик на РПЦ); „Факта, че Алексей посочва страницата на храм "св. Николай" в Русе като източник на информация за трудовете на митр. Атанасий Л., е достатъчно да оформи картината. Хората, формиращи това братство към храма са силно повлияни от модерните богослови, с твърде много протестантоиден дух, нямат никаква представа от истинската вяра. Единственото, което повтаряткато зомбирани е "Бог е любов и ние се обичаме" (коментар #29, правопис на автора, подчертаното мое). Следва да добавим, че към споменатите обидни коментари по адрес на този православен духовник от Русия и на цяла една енория на БПЦ липсва каквато и да е модераторска намеса! За съжаление, целият сайт гъмжи от подобни коментари.

 

След всичко, казано дотук, позволете ми да задам следните въпроси: наистина ли официалният сайт на БПЦ желае да дава трибуна на ТАКЪВ човек, при това – за разчистване на лични сметки? Дали причината за подобен провокативен материал не са водените из виртуалното пространство преди време задочни спорове с част от екипа на „Двери” (относно стария и новия календар)? Случайно ли са подбрани моментът и темата или нарочно се цели провокация и нови поводи за съблазън сред из без това изстрадалия ни народ? Защо, когато авторът се явява частно лице, статията излиза от името на „Българска патриаршия”? Това ли е официалното становище на Църквата ни относно заклеймените в статията православни богослови? И не на последно място – какво ТОГАВА е бъдещето на богословската ни наука, още повече, като знаем откритата неприязън на о. Божидар към „академичното богословие”? Не са ли именно висшите духовни училища тези, които създават подходящите кадри за Църквата ни на всяко ниво (според Устава на БПЦ)?

 

Очаквайки вашия отговор, оставам в дълбок размисъл.

 

С почит,