Отворено писмо до руския патриарх за създаване на апологетичен център
В редакцията на Православие.БГ се получи отворено писмо от богослова Валентин Велчев, автор на книгата „Вяра и наука“ до руския патриарх Кирил, в което се предлага създаването на православен научно-апологетичен център. Публикуваме пълния текст на писмото.
До Негово Светейшество
Кирил
Патриарх на Москва и цяла Русия
ОТВОРЕНО ПИСМО
от Валентин Велчев
Православен богослов
гр. Враца, България
Ваше Светейшество!
От дълги години се занимавам с апологетика и по-специално с различните теории за Сътворението. Учението за Сътворението е поставено в началото на Библията и заема изключително важно и съществено значение, понеже е органически свързано с другите основополагащи догмати на Църквата. По думите на един богослов: „Опитайте се да измените доктрината за Сътворението по какъвто и да е начин, и ще сте променили и всички останали аспекти на християнската вяра”.
За съжаление, Православната църква все още няма съборно решение по въпроса, което позволява различни интерпретации, някои от тях, клонящи към еретичност. Например, редица наши богослови, стараейки се да вървят в крак с науката (в което няма нищо лошо), са възприели възгледа за т. нар. „теистична еволюция”. Ако трябва да бъдем обективни, се налага да признаем , че тук Всевишният се явява като Автор на белязаната от страдания, жестокост и смърт еволюционна стратегия, поради което се извращава Неговата любяща същност. Нещо повече, обезсмисля се дори изкупителното дело на Христа. В борбата за съществуване омразата, агресията и убийството осигуряват преживяване на най-приспособените и следователно водят развитието на прачовеците към прогрес. Затова, както сполучливо се е изразил някой, “потомците на маймуните нямат нужда от Спасител”.
Накратко ще маркирам само някои от подводните камъни, които крие подобен подход:
1) Наистина при тълкуването на Свещеното Писание ние трябва да се съобразяваме с научните постановки, но само ако те са доказани. Например, християнската екзегетика няма никакъв проблем с теорията на относителността, квантовата механика, клетъчната теория и др. Еволюцията на Ч. Дарвин обаче, всъщност е само една, все още непотвърдена, хипотеза, затова не сме длъжни да съгласуваме православната догматика с нея. Ако утре, в резултат на някакво драматично откритие, везните се наклонят към т. нар. възгледза „Стационарна вселена”, тогава ще можем ли да заявим, че разказът в началото на Битие потвърждава, че галактиките и живите същества съществуват вечно, наравно с Бога?
2) Нека да обърнем внимание, че ако придадем (почти) изцяло фигуративно и метафорично значение на библейския текст, както правят радетелите на теистичната еволюция, бихме могли да тълкуваме нещата напълно произволно, във всякакви смисли и значения. Но при използването на подобен подход езическите сказания, митове и легенди също без проблеми могат да се приспособят към всеки научен модел. Налага се да припомним още, че последователите на езотериката, астрологията, дъновизма, окултизма, теософията, гностицизма, масонството, метафизичните култове и пр., и пр., много успешно прилагат алегоричното тълкуване на Библията в подкрепа на своите учения. В такъв случай няма ли да излезе, че всички религии преподават едни и същи духовни истини и в еднаква степен водят до спасение (което, според редица учители на Църквата, ще бъде основната теза и на идещия Антихрист)?
3) Католическата църква, може би водена от исторически коплекс за вина спрямо науката, от дълго време се опитва да интегрира еволюционната хипотеза в своята догматика. Но през 2006 г. над 600 учени, с високи академични степени, от най-престижните учебни заведения в света (които съвсем не можем да обвиним, че са били подведени от креационистите), подписват декларацията „Анти-Дарвин”. Въз основа на собствените си разработки мнозина от водещите авторитети достигат напълно самостоятелно до извода, че: „резултатите от научните изследвания в различни области: космология, физика, биология, изкуствен интелект и пр., получени в последните десетилетия, … подлагат на съмнение основния догмат на еволюционизма – принципа на естествения отбор”. Ако всички тези учени излязат прави, (а техният брой расте лавинообразно и само за последните 6-7 години вече е двойно по-голям), тогава, колкото и парадоксално да прозвучи, ще бъде повторена историята с Галилей. Тоест ще се окаже, че защитаваме един неправдоподобен модел, което отново ще ни дискредитира пред цялата общественост.
От друга страна ние не можем да приемем безрезервно и постановката на протестантския „научен креационизъм“, доколкото тя влиза в противоречие с науката като счита, че дните в началото на Битие са буквални 24-часови денонощия и не допуска възможността за емпирична проверка.
На това място, предполагам, мнозина ще ми отговорят, че Православната църква много мъдро изчаква по-сигурни научни резултати, преди да вземе окончателно становище по въпроса за Сътворението. Ще си позволя да отбележа обаче, че една такава позиция също е дълбоко погрешна!
Воинстващите атеисти отдавна вече са пречупили цялата картина на природата през собствената си парадигма и убеждават всички, че материализмът е единственият правдив научен светоглед. Достатъчно е да отворим детските енциклопедии, учебниците за средните и висшите училища, както и трудовете на академичните преподаватели, за да се убедим в техния изключителен монопол върху научното знание. Нещо повече, такива научно-популярни канали като Discovery, National Geographic и др., широко тръбят, че Библията е пълна с митове, погрешни норми на поведение и фалшифицирани исторически сведения. Затова непрестанно сме призовавани да се освободим от рестрикциите на християнския морал и да създадем едно по-свободно светско общество (което, в редица страни на Северна и Западна Европа, вече приема твърде уродливи форми).
Днес всичко се обяснява с всемогъщата Еволюция, създала Вселената, организмите и човека, а Бог е премахнат дори като алтернатива. Натуралистите твърде умело извратиха цялата човешка мъдрост, изключително в своя полза. Никой вече не допуска, че съвършеният порядък в мирозданието изобщо е възможно да се дължи на разумен Създател, а като единствена причина се изтъква естествения отбор. При своите анализи физиците стигнаха до т. нар. „антропен принцип”, съвсем ясно навеждащ на мисълта, че всемирът е направен специално за човека. Нещата, обаче, бързо бяха отклонени към допускане наличието на множество вселени, а оттук и до напълно случайната поява на нашия свят. Когато бяха наблюдавани планети около множество други звезди, Ст. Хокинг заяви, че условията на Земята не са уникални – животът е възможен и на много други места в космоса. Но големият учен тактично премълча въпроса – защо в такъв случай, не засичаме сигнали от извънземните цивилизации. Много внимателно се прикрива и крещящата липса на най-важните свидетелства за еволюционното развитие на материята – протозвездите в небето и междинните звена сред вкаменелостите. Наскоро прочетох за открити твърде значими нееднородности в микровълновото лъчение, но вместо да се направи закономерният извод за сериозен удар върху инфлационната космология (а оттам и относно хипотезата за Големия взрив), някои, „бягайки пред вятъра”, бяха стигнали до … „доказателство” за мултивселена(?!). Примерите са десетки и стотици.
Но как се случи така, че ние абдикирахме от науката и сме оставили „Книгата на природата”, която също ни е поверена от Бога, в ръцете на атеистите? (а те я четат както „дяволът чете Евангелието”). Не трябва ли да си припомним, че модерната наука стана възможна единствено в християнска Европа, а не в някоя от древните езически цивилизации? Не бяха ли най-великите корифеи на знанието християни до „мозъка на костите” и не ни ли завещаха научния подход като най-доброто средство да разкриваме навсякъде около себе си „Божиите мисли след Бога”? Какво биха казали Коперник, Бейкън, Галилей, Кеплер, Декарт, Паскал, Бойл, Нютон, Лайбниц, Ойлер, Ломоносов, Хершел, Лавоазие, Лаплас, Ампер, Гаус, Дейви, Фарадей, Шлайден, Шван, Майер, Джаул, Мендел, Пастьор, Томпсън, Максуел, Павлов, Лоренц, Планк, Борн, Шрьодингер, Комптън, Хайзенберг за нашето малодушие, понеже не опазихме високите позиции, които християнството беше завоювало благодарение на техните гениални постижения и упорит труд?
В близките няколко години предстои извеждане в космоса на извънредно мощни телескопи, свръхпрецизни детектори на гравитационни вълни и пр., което ще ни позволи да надникнем още в първите моменти от раждането на всемира. Като имаме предвид казаното по-напред, нe би трябвало да има никакво съмнение по какъв начин ще бъдат изтълкувани получените данни.
От проучванията ми на светите отци, стигнах до извода, че те са поддържали една уникална трактовка по въпроса за Сътворението, която избягва недостатъците както на римокатолическата теистична еволюция, така и на протестанския научен креационизъм. Нещо повече, в една статия аз съм се постарал да представя възможност за емпирично тестване на библейския и еволюционния космологични модели, за да бъдат избегнати по-нататък всякакви недобросъвестни спекулации с научните резултати.(„Отпечатки пальцев Бога”) По такъв начин ще бъдем предпазени и от грешката на Църквата по отношение на Галилей, т.е. ще можем да създадем модел на Сътворението, който се основава на фактите от научната картина на всемира, а не е изграден a priori.
Разбира се, апологетиката на християнството съвсем не се изчерпва с дебата сътворение – еволюция. Тя се занимава и с въпросите кога са се появили различните книги на Библията, кои са техните автори, дали съвременния текст е автентичен, какви са запазените от миналото документални източници, археологически находки, артефакти и пр., които потвърждават достоверността на събитията от историята на Израел, живота на Христос, деянията на апостолите и т.н. Както сполучливо се беше изразил един автор „доказателственият материал за истиността на християнството е толкова огромен, че е направо смазващ”.
Без научна защита обаче, нашата християнска вяра остава да виси във въздуха, понеже всеки би могъл да ни запита например, с какво разказите за направата на човека от пръст, на Ева от реброто на Адам, за изкушението на нашите прародители от змията и пр. превъзхождат индианските, африканските и аборигенските митове за онтологичния произход на човека и злото. Нека не забравяме, че въпреки свободата и демокрацията християните в нашите страни са едва няколко процента, защото ние се страхуваме да приемем битката с „научния” атеизъм за сърцата и умовете на хората. (А тази битка всъщност е за доброто и на самите „научни атеисти”.)
За съжаление, в България нашите възможности са повече от скромни, но Русия (съвместно с много от страните на бившия СССР), притежава огромни ресурси за развитие на мащабна съвременна апологетика и споделяне на благовестието. За църквите се трудят цяла армия от богослови и учени-християни с високи академични степени, в училищата се изучава „Основи на православната култура”, имате на разположение голям брой телевизионни и радио предавания, сайтове, списания, вестници и пр. Като допълним и извънредно развитата секуларна наука, включваща огромна мрежа от институти и лаборатории, оборудвани с най-съвършената апаратура, водещи експерти във всички клонове на знанието и пр., става ясно, че спокойно можете да заемете своето място като един от най-крупните световни центрове за християнска апологетика. Този извод се подкрепя и от факта, че правителството и обществеността, като цяло, са извънредно благоразположени към християнството, докато в САЩ, Европа и Австралия съществуват силно негативни тенденции в тази насока.
Ваше Светейшество, моето предложение е, под Вашето мъдро ръководство, Православната църква да изгради „Апологетичен център”, в който да мобилизира своя значим потенциал от учени и богослови, за да се противопостави енергично на идеологическите спекулации с науката. Неговата работа ще бъде от изключително значение за всички поместни църкви, защото ще подобри мисионерското им дело, не само сред тяхното обкръжение, но и в световен мащаб. Християнството разполага с огромна апологетична съкровищница, от чиито богатства трябва да черпим изобилно с благородната цел да доведем нашите изстрадали народи до СПАСИТЕЛНИЯ КРЪСТ НА ХРИСТА!
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
Следвайте ни
