Отворено писмо на миряни от Сливенска епархия



В навечерието на Рождественските празници в православното интернет-пространство у нас прехвърчат недобри искри, най-вече под формата на отворени писма и емоционални коментари под тях. Случаят с напускането на пловдивския митрополит Николай на сесията на Църковния събор в Рилския манастир и последвалите изявления, писма и статии станаха поредния повод за разделение в църквата ни – на "николаити" и "анти-николаити", ако ни позволите тези налагащи се вече и не вещаещи нищо добро технически термини.

 

За съжаление, по стародавна местна традиция, дебатът бързо и грозно мутира в махленска кавга, разчитаща повече на лични обиди и квалификации, нежели на спокойна и трезва размяна на аргументи.

В редакцията на Православие.БГ се получи писмо от група миряни от Сливенска епархия, които са се почувствали обидени от невъзможността да изразят мнението си по случая в портала Двери на православието. Както и авторите на писмото отбелязват, текстът им не ангажира редацията на Православие.БГ с изразените мнения. Публикуваме писмото с надеждата всички участници с спора да си спомнят Чий рожден ден ще празнуваме само след два дни и да се замислят с каква духовна нагласа ще влезем в празника.

Позволихме си да редактираме единствено прекомерната употреба на удивителни знаци и думи, изписани с главни букви в писмото – надяваме се авторите да ни простят. Призоваваме – с известно отчаяние вече – неизбежните коментари под текста да останат в рамките на добрия тон и приличието.

От редакцията

Здравейте!

В Портала "Двери.бг" е напечатано писмото на м. Николай относно направената му забележка от страна на Събора. Под неговото писмо е разрешен свободен форум. Тоест всеки може да изрази своето мнение по начин, който му се харесва. Няколко души изразихме своето несъгласие с охулването на митрополита от страна на повечето участници във форума. Езикът на хулителите беше извънредно вулгарен, непочтителен, арогантен и неподобаващ на православни християни спрямо български православен митрополит и това ни накара да го защитим. Освен това смятаме, че аргументите му са напълно състоятелни, а исканията му на Събора – справедливи.

В същото време в "Двери" е публикувана статия на Полина Спирова, която размахва пръст на Владика Николай като възмутена учителка, която се кара на непослушен ученик. Счетохме, че това е крайно обидно и неподобаващо и изразихме нашето мнение по възможно най-културен начин. Написахме още, че единомислието на онези участници във форума, които дружно плюят по Владика Николай, неглижирайки доводите му, говори за един общ дух и баща – сещате се кой, нали?

Ще прибавим също, че под статията на госпожа/госпожица Спирова няма форум и следователно нейното мнение, за разлика от това на м. Николай, не може да бъде оспорено и атакувано! Една мирянка, която се е скрила на топло и оттам мята своите отровни стрели, не може да бъде апострофирана, а български митрополит, изразил една достойна позиция, както в писмото си, така и в интервюто му пред Н. Москов, публикувано в същия сайт, може да бъде изложен на всякакви унижения! Св. Николай, когото тя призовава да стане ръка на отмъщението спрямо м. Николай и да го накаже от небето, сам е зашлевил Арий на І Вселенски Събор. И м. Николай, образно казано, зашлеви една самозабравила се мирянка. Свети Николай беше порицан от Събора и м. Николай понесе подобно наказание.

Бог е, Който съди с праведен съд и Той ще покаже към кого благоволи и от кого се гнуси. Обаче устата на хулителите зее широко и с нищо не може да бъде затворена, а на защитниците тя бива запушвана. Веднага след като изразихме своето несъгласие с написаното от Спирова във форума под статията на м. Николай (тъй като нямаше къде иначе да се обърнем към тази госпожа), ни беше забранен достъпа до сайта на "Двери".

Питаме се, защо не се допуска публикуването на различни мнения и се налага цензура в български православен портал, когато се защитава една по същество справедлива кауза, а се допуска на воля да се охулва един православен митрополит по възможно най-отвратителния и безцеремонен начин? Това говори за цензура и дискриминация на инакомислещите! Защо, ако грешим, не ни беше показано и разумно доказано къде грешим? И защо, ако не грешим, ни се отказва достъп? Това много прилича на съда над Спасителя от страна на първосвещениците и техните слуги, които знаеха да раздават шамари, но не умееха да говорят и вършат правда, милост, съд и истина. И когато биваха изобличавани – биеха.

Ето защо, пожелахме това действие от страна на този уж "православен" портал да стане достояние на всички за срам и изобличение на пишещите в него. Вашият сайт винаги е давал трибуна и на инакомислещите, затова се обръщаме към Вас с молба да публикувате това писмо, като не ви ангажираме с нашата позиция и последствията си остават за наша сметка. Само молим, алармирайте по такъв начин цялата православна общественост, че подобно действие е неморално, неетично, некоректно и недопустимо, при условие, че не сме уронили нечий престиж или авторитет, а сме писали по съвест.

Да се налага подобен род цензура, значи да се запуши устата на православните християни, които милеят за авторитета на Църквата. В същото време сме свидетели как се отваря един мръсен канал, по който почва да се излива всякаква помия, без никой да може да я спре.

Моля, помогнете да поведем борба срещу тези полицейски мерки! Моля, помогнете, да се спре с тези, уронващи престижа на БПЦ, практики! Моля, помогнете и на нас – по-малките Христови братя – да изказваме своето мнение свободно и да можем да се защитим, без за това да ни издърпват ушите разни хлевоусти каки и да ни пращат наказани в ъгъла! Защото от всичко най-малко такива действия могат да се нарекат православни.

Нека още всички научат онова, в което ние доскоро се съмнявахме, но сега вече знаем със сигурност: че в БПЦ има цензура, която обаче не ограничава лъжите, хулите и клеветите, а истината.

Ето защо в Църковен Вестник и Двери се пише предимно за предателства срещу Православието от страна на нашите митрополити, като от тези материали лъха жизнерадостна и дебилна симпатия към подобни действия, рушащи Църквата. Обаче от такива материали на човек му призлява повече от криминалните хроники по вестниците, а некролозите звучат по-малко зловещо от епископските предателства. В същото време не се дава трибуна, от която тези действия да бъдат изобличени, да се защити чистотата на вярата, изобличат каноничните престъпления на владиците и тяхната измяна на Светото Православие! И това ако не е един хубавичък и тлъст двоен стандарт!

Защо там няма нито дума за предателствата на м. Дометиан и м. Неофит спрямо вярата? Защо там не намери място нито един критичен материал за "поклонението" на митрополитите Кирил и Неофит в Бразилия на поредната сесия на ССЦ? Защо няма нито ред за тамплиера еп. Сионий, който, питаме, какво търси в този таен рицарски орден? Навярно Христос? Едва ли.

Защо нямаше и думичка за гаменския начин, по който на първата сесия на ЦНС се затвориха устите на защитниците на стария календар, без те дори да бъдат изслушани!? И за това нито дума, нали?

Защо нямаше коментар за страшното отстъпление на п. Вартоломей, съслужил с папата, от което и за нас произтичат определени последици? Къде са всичките тези кресливи хулители на м. Николай, когато въпросът опре ето до тези неща? Мълчание.

Ето такова е положението в Българска Православна Църква и нейния официоз.

И затова е смешен хленчът на владици и свещеници, че държавата не давала в училищата да се изучава вероучение. Ами то, пази Боже, от тяхното вероучение! Защото, на какво ще научат децата фарисеи, обикалящи земята в търсене на ученици, които ще направят дваж по-достойни за геената от тях? И ето как Бог, чрез ръката на един наистина недоброжелателен министър, зашлеви лицемерно облените с крокодилски сълзи лица на онези духовници, които си въобразяват, че с въвеждането на вероучение нещата в тази държава ще се оправят и други ще понесат товара, предназначен за техния гръб.

Ще се оправят нещата, но когато конят се сложи пред каруцата, а не обратното. Комара прецеждат, а камилата преглъщат! Боли ги за материалните имоти на БПЦ, но пет пари не дават за истинското, духовно наследство, завещано ни от светите отци на православната вяра! А колко хора изпаднаха в разкол, защото им писна митрополити, епископи и свещеници да се гаврят с чистотата на вярата! Хленчат и някакви юристи за загубените имоти на Църквата и треперят да не би да загубят още, че току-виж не останали места, където да строят хотели и спа-центрове, а погубените човешки души, съблазнени от предателствата на владиците, тия душици, дето отидоха при старостилци и къде ли не, тях няма ли кой да пожали?

В същото време, горко на онзи, който дръзне да се противопостави на царящото беззаконие в БПЦ! Веднага писък до небесата! Тези, които гледат само джиповете и часовниците на м. Николай, явно сами преглъщат лигите си по тях и затова не могат да му простят, че той има, а те – не. Но я вижте колите на другите владици! Те какво, да не би да карат трабанти? А я погледнете косите, брадите и коремите им! А онези, дето с едната ръка благославят, а с другата държат цигари, и те – какво?

Единствено митрополитите Николай и Йоаникий изглеждат и се държат подобаващо. Ето защо аргументите на разни хора, че м. Николай бил горд, бил се гневял и не знам си още какво, са направо смехотворни, защото просто няма за какво друго да се хванат неговите врагове. Виж, не така стоят нещата с първенствуващите в прегръдките с католици – митрополитите Дометиан, Неофит и Галактион, които обаче всички търпим, че и раболепничим пред тях.

Що се касае до джиповете, св. Иоан Кронщадски е имал на разположение цял параход и повече от четиридесет раса, така че, хайде по-кротко с тези неща! Праведен съд е да се изобличават епископите за греховете им първо срещу вярата, а после – за морала и всичко останало. Когато прочетем една смислена критика срещу предателите на вярата, тогава ще приемем насериозно и критиките за "имането" на м. Николай и гордостта му. Друг път ще поговорим и за лошото наследство, което му остави покойният дядо Арсений, станал известен с блюдолизнеченето си пред папата и присъствието си на католическата меса в Пловдив.

Хайде, братя, нека започнем да пишем и говорим за тези неща, пък тогава ще стигнем до гаражите и колите в тях!
 


С уважение:

Михаил Димитров,
Антон Николов,
Иоанна Владимирова –

миряни от Сливенска епархия

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...