Отворено писмо на Смоленски и Калининградски митрополит Кирил до държавния секретар на САЩ

Уважаема госпожо Райс,

Отделът за външноцърковни връзки на Московската патриаршия проучи доклада на Държавния департамент на САЩ за религиозната свобода в Русия през 2005 г. Ние отдаваме дължимото на грижливата аналитична работа по сбора и обработването на информацията в тази сфера, която постоянно се води от оглавяваното от Вас ведомство, и съжаляваме, че в Русия липсва аналогичен интерес към ситуацията в САЩ. Заедно с това бихме искали да изкажем някои принципни забележки.

Преди всичко смятаме за абсолютно безпочвено твърдението, че Руската православна църква "се доближава до статуса на държавна църква". Трябва да се отбележи, че Руската православна църква е напълно отделена от държавния апарат, нашите свещеници не участват в дейността на органите на държавната власт, политическите партии и движения. Този факт, заедно с липсата на държавно финансиране на религиозната дейност, е твърде красноречиво свидетелство за независимостта на Църквата от държавата.

Това, че на Негово светейшество Патриарх Алексий II бе предоставено почетно място по време на прочитането на президентското послание към Федералното събрание на Руската Федерация, не води до някакви конкретни последици в църковно-държавните отношения. Бих искал да отбележа, че в различните страни основен източник на протоколните норми са местните обичаи, за които е характерно многообразие. Традиционно протоколът извежда на преден план хората, които се радват на особен авторитет и уважение сред съгражданите си. Това могат да бъдат национални герои, дейци на науката и изкуството, спортисти, религиозни лидери. Отмяната на тези правни обичаи в сферата на протокола ще доведе само до загуба на самобитността, която е ценно наследство за всеки народ, а не до спазване на принципите на равноправието, чието автоматично прилагане е неуместно в този случай. Между другото, подобен подход се използва и при организирането на "молитвените закуски" в САЩ.

Нещо повече, нашата Църква изобщо не се стреми да получи статус на държавна – извод, до който може да стигне читателят на доклада. Напротив, на основата на собствения си исторически опит ние сме се убедили, че между нас и държавата трябва да се изградят партньорски отношения, основани на взаимноизгодно сътрудничество в интерес на цялото общество. Тези отношения предполагат сключване на споразумения с държавата, които създават необходимата правна основа за социалното служение на Църквата. Затова е странно, че самият факт на сключване на споразумения се разглежда в доклада като свидетелство за одържавяване на Църквата. Практиката на сключване на споразумения с религиозните организации, разпространена в много страни, демонстрира по най-добрия възможен начин равноправния статус на договарящите се страни. Тези споразумения не са тайни – техните текстове могат да бъдат лесно получени в съответните църковни и държавни институции. Липсата на подобни споразумения с някои други руски религиозни организации не е дискриминация.

За съжаление все още далеч не във всички сфери държавата е приела да установи с Руската православна църква отношения, които да способстват за най-доброто реализиране на религиозните свободи на гражданите. Например, и досега липсва редовна капеланска служба в армията и затворите, институцията на посолските свещеници. Много военнослужещи, затворници, дипломати са лишени от възможността да реализират своята религиозна свобода в нормални условия. При това капеланската институция, както показва опитът на САЩ и други държави, не противоречи на принципа на отделеността на Църквата от държавата.

Разбира се, в Русия има проблеми с реализирането на религиозната свобода. Та нали отношенията в тази сфера трябва да се градят наново след десетилетията на държавния атеизъм и откритата борба срещу всички вярващи.

Например, ситуацията с изложбата "Пазете се: религия!" стана ярък пример за разпалване на религиозна омраза и оскърбяване на чувствата на вярващите хора. Ние се противопоставихме на действията на организаторите на изложбата тъкмо защото виждахме в нея заплаха за обществения ред и правата на гражданите. Целта ни беше не да накараме държавата да накаже хората, позволили си публично излагане на творби, пропити с омраза към всяка религиозност в най-лошите традиции на съветското време, а да не допуснем подобни нарушения на гражданския мир и спокойствие в бъдеще.

Убеден съм, че първопричината за тази ситуация е негативното отношение към религията, налагано години наред от тоталитарния режим чрез атеистичната образователна система. За да стимулира уважение към религиозните възгледи, да върне на хората нравствената основа на живота, разрушена по съветско и постсъветско време, Руската православна църква вече много години призовава към въвеждане на курс "Основи на православната култура" в училище въз основа на доброволния избор на учениците и техните родители. Там, където тази практика съществува, това не е довело до междунационални или междурелигиозни конфликти.

Този предмет има културологичен характер. Той трябва да даде на децата правдива информация за ролята на Православието в историята на нашия народ – роля, премълчавана преднамерено в изграденото върху диктата на материализма съветско училище. За съжаление, училищната програма не се е променила много оттогава. Ние смятаме, че преподаването на училищните предмети от позициите на материализма е нарушаване на правото на родителите да обучават децата си в съответствие с техните мирогледни възгледи. Освен това, очевидно е, че децата, които са получили знания за православната култура в училище в съответствие с желанията на мнозинството от родителите, ще получат възможността да живеят безконфликтно в днешното поликултурно общество. Затова ни е трудно да разберем защо възникналите проблеми с подкрепата за курса "Основи на православната култура" на федерално ниво са определени в доклада на Държавния департамент на САЩ за 2004 г. като достижение в областта на религиозната свобода, а в тазгодишния доклад се оценяват по сходен начин.

В доклада се отделя голямо внимание на отношенията между Руската православна и Римо-католическата църкви. Убеден съм, че трудностите, които за съжаление възникват в нашите отношения, са ярко свидетелство за истинската свобода, на която се радват представителите на религиозните общности в Русия: всеки е свободен да действа по свое усмотрение, но действията на едните могат понякога да предизвикат несъгласието на другите. Днешната ситуация в нашата страна дава възможност за решаване на междуконфесионалните проблеми без всякаква намеса отвън в процеса на конструктивен диалог.

Учуди ни също така, че в доклада се говори за липса на "напредък в развитието на междурелигиозния диалог". Междурелигиозният съвет на Русия, създаден при нашето активно участие, е ефективна форма на сътрудничество на традиционните религии на Русия: православието, исляма, юдаизма и будизма. Лидерите на тези религии си сътрудничат за решаването на най-важните за нашето общество проблеми. Истинско единство показа Междурелигиозният съвет спрямо терористичната заплаха, изобличавайки използването на религиозните идеи от терористите за антихуманни цели, противни на всяка религия. Примерът на добрите отношения между религиозните лидери е допълнителен фактор за стабилност, търпимост и взаимно уважение в обществото.

Достоверността и ценността на всеки аналитичен труд зависи от избора на източниците на информация, използвани за неговото създаване. Принуден съм да констатирам, че авторите на доклада са се обърнали към организации, които не познават достатъчно добре религиозната ситуация в Русия или представляват интересите на тесни групи, а не на формиращото се гражданско общество като цяло. Смятам, че този подход е контрапродуктивен. Ще отбележа, че Руската православна църква, която притежава значителен авторитет в руското общество, е по своя статус неправителствена организация и от тези позиции може да информира световната общност за положението с религиозната свобода в Русия. За съжаление обаче ние не сме получавали никакви питания от съставителите на доклада.

Убеден съм, че запознаването с провежданата от нашата Църква работа и привличането на по-широки информационни и обществени ресурси би могло да придаде по-голяма информативност и точност на докладите за религиозната свобода на Държавния департамент на САЩ.

С уважение
митрополит Смоленски и Калининградски Кирил
председател на Отдела за външноцърковни връзки
на Московската патриаршия