Отговор на Откритото писмо на пастор Георги Бакалов

Доктрината ви наистина изглежда издържана от християнска гледна точка, но привидно еднаквите учения, дали не са изпълнени с друго съдържание?! Уолтър Р. Мартин, който посвещава четиридесет години от живота си в изследване на новите религиозни движения, ни предупреждава за т. нар. “семантична джунгла”. Т.е. използваната от НРД терминология изглежда идентична с тази на християнството, но поради разликата в значението на думите и изразите, смисълът и начинът, по който се тълкуват догматите на вярата, е съвършено различен (виж стр. 8, предпоследния абзац и по-нататък от “Друго благовестие”). Колкото до структурата на църквата, моето лично мнение е, че се дава прекалено много власт на “обединяващия апостол”. Така той би могъл да управлява с “желязна ръка, облечена в кадифена ръкавица”, т.е. да упражнява авторитарна власт, макар да изглежда че употребява демократични методи и средства. Най-добрата протестантска книга на тази тема, която съм чел, е “Библейско старейшинство” на Александър Щраух. Тя представлява подробен коментар, засягащ принципите на лидерството в Новия Завет. Когато се запознаете с нея, сам ще се уверите колко много сте се отдалечили от образеца на Църквата, основана през първи век от апостолите.

Питате защо именно сега съм отправил към Вас тази покана за дебат. Истината е, че полемиката ми с някои идейни системи (религиозни, философски, политически и др.) съвсем не е от скоро. Малко след като се обърнах в християнството, през далечната 1988 г., аз си дадох сметка, че то е несъвместимо с еволюционната теория, която се представя като съвременен модел за възникването на света. В резултат на дългогодишно проучване, се постарах да покажа, че този натуралистичен възглед няма необходимата доказателствена тежест, за да се смята за научен, а е само оръжие от идеологическия инструментариум на воинстващите атеисти (виж тук). Нещо повече, във втората статия, писана съвсем наскоро, дори се противопоставям на редица известни православни богослови, които се опитват да прокарат един синкретичен възглед, известен като “теистична еволюция”, без да си дават сметка за неговите пагубни последици върху християнството.

Другият ми сблъсък беше с “Църквата на адвентистите от седмия ден” (ЦАСД). Някои техни “мисионери” обикаляха протестантските деноминации и се представяха за “братя в Христа”. Когато пасторите им даваха думата, като гости да разкажат някое свидетелство, те доста умело проповядваха учението за съботата, в резултат на което отвлякоха много християни в своите общества. Въпреки провокацията от тяхна страна, аз се постарах обективно и добросъвестно да изследвам въпросите, свързани с възникването и доктрините на адвентната църква.

Така, след няколко години упорит труд, се появи монографията “Кратък исторически и библейски анализ на адвентизма”, която веднага занесох за рецензия в тяхната централа в София. Съдържанието на материала изглежда доста респектира ръководството им, защото и до сега правят всичко възможно тази книга да не достига до миряните и избягват всякаква дискусия около нея. Хубавото е, че много от лидерите на евангелистките църкви я разпространиха в енориите си и оттогава набезите на адвентистите като че ли престанаха (или поне аз не знам за такива). Малко по-късно се запознах с книгите на Волфганг Бюне “Игра с огъня” и “Благословението от Торонто”. Колкото и да не ми се искаше, трябваше да призная, че той съвсем основателно критикува редица тревожни феномени, свързани с петдесятното движение.

Малко по-късно прочетох и “Друго благовестие” на Д. Р. Макконъл. Тези книги ме накараха да направя ревизия на харизматичните си възгледи и да започна внимателно да изпитвам духовете дали са от Бога. Трябва да призная, че доста се ужасих, когато установих, че “дарбите на Духа” – говорене на езици, пророчества, изцеления и пр., – които се практикуваха масово в нашите църкви, не можеха да издържат библейските тестове за истинност. (Надявам се, разбирате моето безпокойство, защото ако помежду ни действаше друг дух, а и много от ученията ни се оказваха еретични, това знаете до къде може да доведе…) Започнах да обсъждам своите опасения с мои приятели и познати от харизматичните общности, в резултат на което няколко десетки от тях изоставиха тези вредни учения и практики. Един от членовете на ХЦ "Прелом", дори ме посъветва да се обърна директно към Вас и да Ви предупредя за опасността от заблудите, популяризирани от учителите на "Движение на вярата". (Пояснявам за читателите, че последното става най-вече чрез техните книги и проповеди, които непрекъснато се превеждат и разпространяват от някои издателства и книжарници. Пасторите по-нататък индоктринират хората в църквите, те на свои ред "евангелизират" невярващите и т.н., и т.н.) Когато разбрах, че тази есен се завръщате в България, имах намерение веднага да Ви предизвикам на този дебат, но точно тогава избухна конфликтът Ви с д-р Панайотова. Затова реших да изчакам нещата да се поуталожат, за да не бъдат свързвани помежду си. Въпросният конфликт дори сериозно ми навреди, защото правилно бях предвидил, че ще започнете да уверявате последователите си, че дебатът е продължение на кампанията анти-секти, само че с други средства. (Искам да уточня, че не смятам д-р Панайотова за участник в подобна кампания, а по-скоро възприемам всичко, което върши като породено от голямата й ревност за православието.)

П-р Бакалов, Вие ни уверявате, че АРЦ не е част от "Движение на вярата", но аз не съм напълно убеден в това. Например във Вашата статия "Пет лъжи, които спират растежа на малките църкви", още когато обяснявате първата лъжа, свързана с парите и растежа на църквата, Вие употребявате ключови изрази от доктрината за просперитета – "църквата ще е вързана от духа на бедност и няма да има развитие", "ако повече служители в България бяха имали вярата и достойнството да поучават и живеят принципите на даване, сеене и жънене, църквата в България отдавна щеше да е водеща не само на Балканите, но и в Източна Европа" и др.

Ако отворите "Друго благовестие" на стр. 170 ще се уверите, че учението за просперитета наистина има култов произход.

Има и други неща, които сериозно ме разтревожиха, като например някои от пророчествата на Чък Пиърс, считан, във вашите среди, за особено издигнат апостол. В "Пророческо слово: Победи ниското самочувствие!", той предава думите на Бог така: "…Ако само се фокусират на това да позволят на Моя Дух да им помогне да развият по-добър стил на живот, те ще открият как съзряват в Мен и се наслаждават на идентичността, която Аз съм създал за тях". Казах: „Господи, какво е лекарството?" Той каза: „Направи си списък за това как би изглеждал, ако беше пълен с радост. Тогава Ме помоли да ти помогна да станеш или да бъдеш това, което Аз знам, че си! Ще откриеш, че виждаш себе си толкова нов – пълна противоположност на създанието, с което постоянно си се сравнявал в миналото.Започни да Ме опознаваш! Изравни видението си с Моето видение и Моето мнение за теб ще стане твоя сила."

Не мога да си представя как е възможно нашият Бог да прокламира учението за визуализацията, което се развива в източните религии?! (За справка, виж "Игра с огъня" стр. 271 – надявам се, че ще успеете да намерите тази книга.) Другите пророчества, на които се натъкнах в сайта ви, ще оставя без коментар. Само ще отбележа, че съм слушал десетки (да не кажа – стотици) такива, но досега нито едно от тях не се е изпълнило! Напротив, винаги ставаше точно обратното…

Но това, което смятам за "върха на сладоледа" са изцелителните техники на Тод Бентли – лидерът на съживлението в Лейкланд, Флорида. Цитат от "Бам! Тряс! Когато молитвеното служение започне да използва сила": "В проповеди от Лейкланд, публикувани на сайта YouTube, Бентли (1) удря силно сакатите крака на една жена „като бейзболна бухалка” на сцената; (2) как напада, качва се върху един мъж и почва да го души, за да го освободи от демон; (3) как избутва един китаец на земята, за да се моли за него (при което човекът загубва зъб); (4) рита възрастна жена в лицето с кубинката си, за да я изцели, и (5) как скача с крак върху един пастор — професионална тактика от кеча, популяризирана от Хълк Хоуган, в която нападателят скача във въздуха и се приземява върху противника си с изпънат крак."

Наистина, вие сте поставили тази статия в раздел "Противоречия", защото явно не сте в състояние все още да определите дали всичко това е дело на Св. Дух (което личи и от коментарите на Дж. Лий Грейди в "Можем ли да избегнем харизматичната гражданска война"). Но, защо се чудите?! Не можете ли просто да попитате Бог, дали Тод Бентли е Негов служител? Нали и Вие сте пророк като Чък Пиърс и свободно разговаряте с Бог по всички въпроси! (За да не се раздвоявате повече, просто погледнете "Игра с огъня" стр. 219 и "Друго благовестие" стр. 150.)

Действително, както разбрах, вашата църква се е разграничила от такива "духовни опитности", при които вярващите по време на служба започват да "квичат като прасета, мучат подобно бикове и кудкудякат също кокошки; изпадат в хистеричен смях в продължение на часове; тресат се, сякаш са удряни от силен ток; гърчат се, стенат и размахват ръце, все едно не са свързани с тялото им и пр., и пр." (Виж "Благословението от Торонто" стр. 34-35). Последното ви прави чест, но дали е достатъчно, за да приемем, че вече не сте подвластни на "дяволските козни", описани в гореспоменатите книги.

Понеже ме обвинявате, че "гледам от своята камбанария", т.е. визирам себе си от страната на “правата” вяра, а Вас каня като едва ли не представител на “ересите”, ще Ви помоля да направим следното: Нека поканим богослови от алианса на "Обединените евангелски църкви", а също от Римо-католическата и Православната Църкви, да прегледат книгите и проповедите, които се предлагат във вашата книжарница. Понеже базисните догмати на вярата, от една страна, са много близки в трите християнски конфесии, а от друга – ясно се разграничават от ересите, те биха могли да се произнесат по въпроса за догматичната ви правдивост, а ние ще приемем тяхното мнение за компетентно и меродавно.

Нека първо да изясним този проблем, а после ще Ви отговоря какво мисля за кампанията "анти-секти", за агентите на ДС, за горещите теми на деня и пр., разбира се, ако приемете поканата за дебат. Искам, още веднъж да Ви уверя, че не воювам срещу хора (и никога не съм писал клевети, нападки, компромати за когото и да било), а се боря единствено с онези учения, които св. ап. Петър нарича "гибелни ереси" (ІІ Петр. 2:1).

С пожелание Бог да благослови семейството Ви, а Вас да укрепва в борбата срещу силите на мрака!

Валентин Велчев