Патриарх Кирил: Има поръчка за разрушаването на Православната църква в Украйна

Слово на патриарх Кирил на заседанието на Висшия църковен съвет на Руската православна църква на 26 декември т. г. 

Поздравявам всички членове на Висшия църковен съвет на последното за тази година заседание. Ние разбира се, ще обсъдим резултатите на изминалата година. На първо място бих искал да поздравя сърдечно всички ви. Трябва да кажем няколко думи за изминалата година, която, както всички знаем, беше много трудна.

Източник на голямо напрежение и фактор, влияещ върху благоденствието на православните хора, върху тяхното духовно състояние, продължава да бъде положението на нашата Църква в Украйна. Вие сте в течение на събитията, знаете това, което се случва, знаете за последните събития – радикални и извънредно опасни за целостта на украинския народ, не само за нашата Църква – които настъпиха в Киев след решението на украинския парламент да промени името на Украинската православна църква. В резултат на тези промени се очакват репресии и е напълно очевидно, че те представляват своеобразен ултиматум: ако Църквата не промени своето име, нейната регистрация ще бъде заличена. Ако обаче Църквата промени името си, то тогава, естествено, особено силен натиск ще бъде оказан върху украинския народ и общественост. Безспорно ще започнат силови акции за отнемане на храмовете. А народът в Украйна е вярващ, православен, силен във вярата, емоционален, и, разбира се, всичко, което може да се случи във връзка с храмовете, рискува да се превърне в кървав конфликт. Поради това аз призовавам да засилим нашите молитви за Украинската православна църква.

На всички ви е добре известно, че поводът за началото на гоненията срещу украинското Православие е безпрецедентното, излизащо извън рамките на каноничните правила, а поради това и престъпно решение на Константинопол да нахлуе в каноничната територия на Украинската църква към Московската патриаршия, на територията на нашата Църква. Резултатът от тази инвазия са последвалите опустошителни събития. За какви събития става въпрос? На първо място – също толкова безпрецедентото вмешателство на държавната власт. И то в страна, която декларира своята принадлежност към европейските ценности, една от които е отделеността на Църквата и религията от държавата! В нарушение на тази основополагаща европейска ценност държавата в лицето на президента се намесва пряко в църковното управление и, може да се каже, дори оглавява тъй наречения “обединителен църковен събор”, участва в преговорите с Константинопол относно тъй наречения томос – и всичко това пред телевизионните камери на целия свят.

Говорейки наскоро по телевизията, аз вече задавах въпроса: как би реагирал светът, ако президентът на Руската федерация председателстваше Поместния събор на Руската православна църква или представляваше някой от църковните йерарси пред свeта и световната общественост от името на Събора? Можем да си представим реакцията на света! А сега цари тишина, абсолютна и всеобхватна – т.е. могат да се нарушават основните права, да се потъпкват законите, ако по този начин се постига определена политическа цел. А конкретната политическа цел е ясно формулирана, в това число и от упълномощените представители на Съединените щати, които работят в Украйна, както и от самите представители на украинската власт:  да се прекъсне последната връзка, която обединява нашите народи – духовната връзка.

Ние сме свидетели на цивилизационна катастрофа. Подобно грубо и открито вмешателство в църковните дела не е имало досега, може би с изключение на времето на преките гонения по комунистическо време, през които нашата Църква също е минала. Поради това събитията, които се случват днес в украинската земя, ни натъжават, от една страна, но, от друга, ни подтикват към усилена молитва. Братя, моля всички вас, както и подчиненото ви духовенство: и в църковните, и в личните молитви да се застъпвате за Блаженейшия митрополит Онуфрий и за епископата на нашата Църква, които по Божията милост твърдо отстояват каноничните позиции.

Вие знаете, че един от мотивите на Константинопол за пряката му намеса в украинските дела в нарушение на всички съществуващи канонични правила, беше убеждението, че провеждането на “обединителния събор” и легализацията на разкола ще доведат до разпадането на Украинската православна църква. Твърдеше се, че ако Константинопол се намеси в този процес и легализира разколниците, йерарсите на Украинската православна църква ще се втурнат към “обединителния събор”. Тази идея наистина е завъртяла главата на патриарх Вартоломей. Убеждаваха го, че веднага, щом това се случи, православните епископи на Украинската църква един по един ще отидат на този събор – сякаш те се нуждаят само от подтик и са готови за това. Представяна беше невярна информация за десетки епископи, за които се твърдеше, че вече подкрепят “обединителния събор”. По време на срещата ми с патриарх Вартоломей той ми намекна, че “значителна част от Вашия епископат подкрепя събора”, на което аз отговорих, че това не е истина и че по мои данни става дума за двама или трима души, чиято идентичност характеризирах. Тогава това не му направи впечатление, но именно така и стана: на събора отидоха дори не трима, а двама архиереи – тъкмо онези, които имах предвид. Пълният провал на “обединителния събор” се изрази в това, че обединение не беше постигнато. Постигнато бе единствено обединението на разколниците и незаконната им, противоканонична легализация от страна на Константинополския патриарх, чиято юрисдикция не се простира върху украинската земя и не би и могла да се простира.

Действията на Константинопол обаче предизвикват учудване и от гледна точка на здравия разум. Как е възможно да се заявява, че се отменя Актът на патриарх Дионисий от 1686 г.? Може ли някой със здрав разум и памет сред църковните или светските ръководители да заяви, че определен исторически акт, действал в течение на 300 години, се отменя? В едно от своите произведения Аристотел цитира Агатон – трагик, живял през V век преди Христа. Говорейки за езическите богове, той изразява интересна мисъл, която трябва да знае и от Константинопол. А мисълта е следната: “Едно не може Бог – да направи станалото нестанало”. Това, което вече се е случило в миналото, не е подвластно на никого, дори на Бога. А през 1686 г. Актът е реалност, от която тръгва цялата по-нататъшна история. Можем ли да си представим, че Великобритания ще отмени Акта за независимостта на Индия? И дори ако някой луд владетел  го отмени, Индия ще изчезне ли? Ще изчезне ли нейната държава, икономика, общество, култура? Или пък на някого във Великобритания да му хрумне да отмени факта на съществуването на Съединените щати?  Да каже някой, че погрешно е имало освободителна война и се е появила независима държава, което означава, че се отменя съществуването ѝ в течение на изминалите 200 години – подобни думи ще променят ли нещата? Всички само ще се усмихнат. В края на краищата беше необходимо да се направи такава карикатура на историята! Наистина, това е карикатура – но да продължим! Тук и трагедията, и комедията са едно, защото просто не е възможно разумно да се осмисли всичко, което беше направено от Константинопол.

Естествено, в отговор последваха и нашите действия. Ние прекратихме общението с Константинопол. В Църквата не съществува друга възможност за преустановяване на разкола освен тази – сами да се разграничим от него. Поради това решението за  прекратяване на евхаристийно общение беше решение за опазване на целостта на Православната църква, желание да се разграничим от разкола, от неговото пагубно влияние. Ние взехме това решение, за да опазим целостта си. Друго средство в Църквата не съществува. Ето защо, когато ни казват “а не сте ли вие, които…” – проблемът е как хората се отнасят към каноничните правила на църковния живот. Но други средства в Църквата не съществуват. Аз искам да изразя своята сърдечна благодарност към нашите архиереи за активната им подкрепа за това решение на Светия Синод на нашата Църква. Вие знаете, че понастоящем в митрополиите спонтанно се свикват епископски събрания, митрополитски и епархийски съвети, където се обсъждат приетите от Църквата решения. И понастоящем ние имаме голяма подкрепа от страна на епископата, духовенството и вярващия народ.

Аз говоря за скърбите, но, както казва мъдрецът, и това ще отмине. Църковната организация, която се изгражда днес в Украйна, е абсолютно нежизнеспособна. Светските хора не могат да разберат това, но църковните го разбират много добре. Особено понятно е това за нас, хората  от Руската православна църква. В края на краищата онова, което се случи у нас в следреволюционните години, буквално, може да се каже, се случва и в Украйна днес. Украинската ситуация е отражение на политиката на революционно настроените власти в Съветския съюз, насочени към унищожаването на Руската православна църква. Та нали и тогава властите вдъхновяваха разкола на обновленчеството. Създаването на разцепление беше чудовищно опасно действие, замислено от съветските власти. Но предизвиканият от външни сили разкол се осъществяваше от църковни хора, и то не само от свещеници, но и от епископи. Много архиереи подкрепяха идеята на обновленческия разкол. Патриарх Тихон се оказа в изолация, в известен  смисъл сам – и именно в този момент разколниците бяха “легализирани” от Константинопол. Константинополският патриарх призова Негово светейшество патриарх Тихон да напусне и да предаде “висшето църковно управление” на разколниците. Реалната политика на Константинопол, която се осъществяваше чрез постоянното представителство на Константинополската патриаршия в Москва, беше насочена, както знаете, към това – да подкрепя разколниците и да се бори с каноничната Църква. И какви са били “възвишените” цели на Константинопол: да получи възможност да използва няколко недвижими имота за получаване на търговска печалба – огледално отражение на това, което се случва днес в Украйна във връзка със създаването на ставропигия.

Ние вече сме минали през това изпитание и знаем, че то е голямо. Но в края на краищата Църквата победи. Поради това, през призмата на нашия собствен опит можем да кажем за онова, което се случи и продължава да се случва в Украйна, че краят на цялата тази история ще бъде аналогичен на края на обновленчеството в Съветския съюз. Защото здравите благодатни сили на Църквата и Божията сила са по-силни и от най-голямата човешка сила. И именно в Църквата присъства Господ със Своя Свети Дух. Благодаря на православния народ на Украйна, на духовенството и епископата, които сега са сплотени край блаженейшия митрополит Онуфрий. И това единство, без съмнение, е гаранция, че силите на злото няма да могат да унищожат благодатното тяло на Православната църква в Украйна.

Както знаете, беше приет закон за промяна на наименованието на Църквата. Закон, лишен от разум от гледна точка на съвременното право и съвременните принципи за отношенията между държавата и религиозните организации. Във всички западни страни, в светските държави, по чийто пример се води и Украйна, наименованието на църковната организация няма отношение към държавата, това е въпрос, който се решава от самата религиозна организация. Както знаете, аз съм работил в Световния съвет на църквите. От време на време възникваше въпросът за името на религиозните организации, които бяха част или желаеха да се присъединят към Световния съвет на църквите. Всичко беше решено просто: както се именува самата религиозна организация, така трябва да се нарича и в рамките на Световния съвет на църквите. Обичайният принцип, нищо ново. Но когато държавата налага някакво име на дадена религиозна организация с ясното желание да я дискриминира и на практика да я унищожи, то това е нарушение на всички права и закони, приети в цивилизованите общества.

Още веднъж следва да се подчертае: доколкото, както се вижда, съществува поръчка, в това число и външна, за разрушаването на Православната църква в Украйна, то в рамките на реализацията на тази разрушителна политика всички средства са приемливи. И фактът, че светът мълчи, свидетелства именно за това. Ние обаче трябва да направим нашите изводи, включително относно приказките за върховенството на закона, за правата на човека, за религиозната свобода и за всичко, което доскоро се смяташе за фундаментална ценност при формирането на модерна държава и човешките отношения в съвременното общество.

Това, което се случва днес в Украйна, без съмнение ще има опасни последици в живота на много страни и може да бъде използвано като прецедент. А това означава, че онези фактори, които подкрепят междурелигиозния мир, религиозната свобода, истинските права на човека, по всяка вероятност ще престанат да бъдат неприкосновени, особено ако пречат на някого да постига едни или други политически цели.  Възникналото  събитие е опасно не само за Украйна, но, бих казал, и за целия свят. Защото Украйна може да се превърне в прецедент, пример за това колко лесно може да бъде пренебрегнат всеки закон, всякакъв ред, всякакви човешки права, ако така пожелаят силните на деня.

В отговор на всичко това аз още веднъж искам да призова всички към молитва, към съвместна работа и подкрепа за Украинската православна църква. Молим се Господ да съхрани благодатната Украинска православна църква, да вразуми народа, за да могат хората на разграничават политиката от вярата, и най-важното – никога да не се усъмнят в това, че именно в Украинската православна църква присъства Светия Дух и се извършват спасителните за хората Тайнства. Именно заради това, заради присъствието на Бога в човешката история, заради действието на Светия Дух чрез Църквата в хората, Църквата търпи понякога упреци и гонения. Но както показва историята, краят винаги е един и същ: Църквата излиза победителка от тези изкушения. Не защото е силна, а защото в нея обитава Светият Дух. Именно  поради това още веднъж призовавам всички към молитва, и да помним какво се случва в братска Украйна.

А сега можем да започнем нашата работа.

Пресслужба на Московския и Всерусийски Патриарх | podvorie-sofia.bg