Послание на Предстоятелите на Православните Църкви

В името на Отца и Сина и Светия Дух

1. По благодат Божия ние, Предстоятелите и представителите на Поместните Православни Църкви се събрахме от 10 до 11 октомври 2008 г. във Фенер по покана и под председателството на първия сред нас Вселенски патриарх Вартоломей по случай на провъзгласяването на тази година за година на апостол на езичниците Павел. С братска любов обсъдихме въпросите, тревожещи Православната Църква. Участвайки в празничните мероприятия по този случай, ние извършихме съвместно Божествена Евхаристия във всечестния патриаршески храм на Вселенския престол днес, 12 октомври 2008 г., в Неделята на светите отци на VII Вселенски Събор в Никея. През тези дни ние се укрепихме с истината за даровете на Божествения промисъл на Апостола на езичниците, благодарение на които той се е явил като превъзходен "избран съсъд" (Деян. 9:15) Божи и ярък пример за апостолско служение на тялото на Църквата.

Почитайки този Апостол през настоящата спасителна година, Православната Църква го предлага на цялата си Пълнота като образец за съвременното свидетелство за нашата вяра пред близки и далечни (Еф. 2:17).

2. Авторитетно тълкувайки учението на Апостола на езичниците през мирните и трудните времена на своя двухилядолетен исторически път, Православната Църква може и трябва да напомни на съвременния свят не само истината за възстановяването на единството на целия човешки род в Христа, но и за всеобщността на Неговото изкупително дело, с което се преодоляват всички разделения в света и се утвърждава общата природа на всички хора.

Достоверното свидетелство за Неговата спасителна вест предполага преодоляването и на вътрешните противоречия в Православната Църква чрез избавяне от националистическите, етнофилетическите или идеологическите напрежения, защото само по такъв начин словото на православната вяра ще намери необходимия отклик в съвременния свят.

3. Вдъхновявани от учението и дейността на Апостол Павел, ние отбелязваме важността, която има за живота на Църквата и особено за общото ни служение мисионерското поръчение, съгласно последната заповед на Господа: "И ще Ми бъдете свидетели в Иерусалим и в цяла Иудея и Самария и дори до края на земята" (Деян. 1:8). Благовестенето на Божия народ, а също и на невярващите в Христа е висш дълг на Църквата. Този дълг не следва да се изпълнява агресивно или посредством различните видове прозелитизъм, но с обич, смирение и уважение към идентичността на всеки човек и културните особености на всеки народ. Всички Православни Църкви трябва да дават своя принос за тази мисионерска дейност при уважение към каноничния ред.

4. Днес Христовата Църква върши своето служение в стремително променящ се свят, който става все по-взаимосвързан благодарение на средствата за общуване, а също и на развитието на транспортните и техническите възможности. Заедно с това все повече нарастват мащабите на отчуждеността, разделенията и конфликтите. Християните отбелязват, че причина за това състояние е отдалечаването на човека от Бога. Никакви трансформации на социалните структури и правила за поведение не са способни да излекуват това положение. Църквата постоянно сочи, че борбата с греха е возможна само при съработничество на Бога и човека.

5. В тези условия съвременното свидетелство на Православието за постоянно нарастващите проблеми на човека и света става още по-насъщно – не само за да се установят причините за тези проблеми, но и за да се намерят начини за предоляване на трагичните последици, които произтичат от тях. Разнообразните националистически, расови, идеологически и религиозни противоречия предоставят постоянна хранителна среда за появата на опасности, застрашаващи не само безспорното онтологическо единство на човешкия род, но и връзката на човека с Божието творение. Свещеното достойнство на човешката личност се свежда до отделни аспекти на живота на индивида, а неговата връзка с останалото Божие творение е подложена на злоупотребите на потребителското своеволие.

Разделенията, натрапени на света, водят до неравенство в достъпа на хората и народите до благата на творението, лишават милиони хора от основни блага и водят до унижение на човешката личност, предизвикват масови миграции на народите, изострят националистическите, религиозните и социалните различия и конфликти и заплашват традиционната вътрешна сплотеност на обществата. Последиците от тези разделения са повече от тягостни, защото са неразривно свързани със заплахи за околната среда и цялата екосистема.

6. Православните християни споделят с другите религиозни и нерелигиозни хора на планетата отговорността за днешната криза, било защото са се примирявали безразсъдно със злоупотребите със свободата, или защото са ги оставяли да се извършват, без да им се противопоставят достойно със словото на вярата. По такъв начин, наш най-голям дълг е да дадем приноса си за преодоляването на разделенията в света.

Християнското учение за онтологичното единство на човешкия род и Божественото творение, както то е изразено от цялото тайнство на Божественото домостроителство на спасението на човека и света в Христа, е фундаментална основа за разбирането на отношението на човека към Бога и света.

7. Обща тенденция в много съвременни държави са опитите за изтласкване на религията от обществения живот. Принципът на светската държава може да се запазва, но недопустимо е този принцип да се разбира като означаващ радикално прогонване на религията от всички сфери на живота на народа.

8. Пропастта между богатите и бедните се разраства – драматична последица от икономическата криза. А тази криза е резултат на извратена икономическа дейност, лишена от човешко измерение и неслужеща на истинските потребности на човечеството, както и на обсебеността на финансистите от печалбата, често придобиваща маниакален характер. Жизнеспособна е само онази икономика, която съчетава ефективността със справедливостта и обществената солидарност.

9. По въпроса за отношението на християнската вяра към естествознанието Православната църква сочи, че й е чужд стремежът да претендира за контрол върху развоя на научните изследвания и да изказва мнението си по всеки научен проблем. За православния човек свободата на изследването е Божи дар за човека.

Заедно с това Православието отбелязва опасностите, които се крият в някои научни достижения, и сочи границите на научното познание, като призовава да не забравяме за съществуването на друго знание, невлизащо непосредствено в сферата на науката, но необходимо за разумното ограничаване на свободата и правилното използване на научните резултати на основата на уважението на достойнството на човешката личност и отказа от егоцентризма.

10. Православната църква е убедена, че техническият и икономическият прогрес не трябва да води до унищожаване на околната среда и изтощаване на природните ресурси. Неограниченият стремеж към задоволяване на материалните потребности води до опропастяване както човешката душа, така и природата. Не трябва да забравяме, че природните богатства на земята са не само човешко достояние, но преди всичко творение Божие: "Господня е земята и всичко, което я изпълва, вселената и всички живеещи в нея" (Пс. 23:1). Ние трябва да помним за това, че не само днешните, но и бъдещите поколения имат правото да се ползват от онези природни блага, които са ни дадени от Твореца.

11. Ние твърдо подкрепяме всички мирни усилия, насочени към справедливо решаване на възникващите конфликти. Приветстваме позицията на Руската и Грузинската Църкви по времето на неотдавнашния конфликт и тяхното братско сътрудничество. По такъв начин двете Църкви изпълниха своя долг да служат на помирението. Ние се надяваме, че взаимните усилия Църквите ще съдействат за преодоляването на трагичните последици от военните действия и за най-бързо помирение на народите.

12. В нашата епоха на нарастващ смут институцията на брака и семейството изживява криза. Църквата в духа на разбирането на новите сложни социални основи трябва да намери начини за духовна подкрепа и укрепване на младежта и многодетните семейства.

С особена надежда се обръщаме към младежите. Призоваваме ги да участват активно както в богослужебния живот, така и в мисионерската и социалната дейност на Църквата, за да могат да й разкрият своите грижи и надежди. Та нали младежта не е само бъдещето, но и настоящото на Църквата.

13. Ние, Предстоятелите и представителите на Светейшите Православни Църкви, съзнавайки напълно значението на посочените по-горе проблеми, се стремим към тяхното безотложно решаване като служители Христови и домостроители на тайните Божии. Ние възвестяваме от тази катедра на Първопрестолната Църква и още веднъж потвърждаваме:

а) нашия непоколебим ангажимент да пазим единството на Православната Църква във вярата на отците ни, веднъж завинаги предадена на светиите (Иуд. 3), в едната Божествена Евхаристия и във вярното следване на каноничната система на управление на Църквата, стремейки се към решаване на възникващите от време на време проблеми в нашите взаимоотношения в дух на любов и мир;

б) нашата воля за максимално бързо излекуване на каноничните напрежения, произтичащи от историческите обстоятелства и пастирските нужди в тъй наречената православна диаспора, желаейки преодоляването на всевъзможните влияния, чужди на православната еклисиология. Във връзка с това ние приветстваме предложението на Вселенската патриаршия през следващата 2009 година да се свикат Всеправославни съвещания по този въпрос, а също и по въпроса за продължаването на подготовката на Светия и Великия Събор. На тези съвещания ще бъдат поканени всички автокефални Църкви, в съответствие с реда и практиката, съществували преди Всеправославните съвещания на остров Родос;

в) нашето желание да продължаваме, въпреки наличните трудности, богословския диалог с останалите християни, а също и междурелигиозния диалог, особено с юдаизма и исляма, имайки предвид, че диалогът е единственият начин за решаване на разногласията между хората, особено през епоха като нашата, когато всякакви разделения, включително разделенията в името на религията, се превръщат в заплаха за мира и единството на човешкия род;

г) нашата подкрепа за инициативите на Вселенската патриаршия и другите Православни Църкви в делото на защитата на природната среда. Екологичната криза на нашето време, която има духовни и нравствени причини, е стимул за Църквата да съдейства, без да отлага, с духовните средства, които притежава, за защитата на Божието творение от последиците на човешката алчност. Във връзка с това ние отново потвърждаваме установения по-рано ден за особени молитви за защита на Божието творение на 1 септември, в началото на църковната година. Ние подкрепяме въвеждането на темата защита на природната среда в катехизацията, проповедта и пастирската работа на нашите Църкви, което вече се върши в някои от тях;

д) нашето решение да направим всичко необходимо, за да създадем междуправославна комисия за изучаване на въпросите на биоетиката, за които светът очаква да чуе словото на Православната Църква.

Обръщайки се с тези думи към всички православни народи и целия свят, ние отново и отново желаем мирът, справедливостта и любовта Божия да възтържествуват в крайна сметка в живота на хората. "А на Тогова, Който може, според действуващата в нас сила, да извърши несравнено повече от всичко, що просим, или за каквото помисляме, Нему да бъде слава в църквата чрез Христа Иисуса" (Еф. 3:20–21). Амин.

Фенер, 12 октомври 2008 г.

Светейшият Патриарх Константинополски Вартоломей

Блаженейшият Патриарх Александрийски Теодор

Блаженейшият Патриарх Антиохийски Игнатий

Блаженейшият Патриарх Йерусалимски Теофил

Светейшият Патриарх на Москва и цяла Русия Алексий

Митрополит Зугдидски и Цаишки Герасим (от името на Грузинската Патриаршия)

Митрополит Черногорски и Приморски Амфилохий (от името на Сръбската Патриаршия)

Митрополит Трансилвански Лаврентий (от името на Румънската Патриаршия)

Митрополит Видински Дометиан (от името на Българската Патриаршия)

Блаженейшият Архиепископ Кипърски Хризостом

Блаженейшият Архиепископ на Атина и цяла Елада Йероним

Архиепископ Вроцлавски и Шчечински Йеремия (от името на Полската Православна Църква)

Блаженейшият Архиепископ на Тирана и цяла Албания Анастасий

Блаженейшият Митрополит на Чешките земи и Словакия Христофор

Превод: Андрей Романов