Реймското евангелие е написано на старобългарски*

Източник: сп. Български дипломатически преглед (бр. 4, 2005 г.)

Коронацията на френските крале се е извършвала винаги в катедралата в гр. Реймс. Когато се заклевали, те полагали ръка върху древна църковна книга с красив обков, в който били инкрустирани реликви (вероятно свети мощи, част от Светия кръст и др.). Това е т.нар. Реймско или коронационно евангелие.

Васил Априлов пише, че това евангелие вероятно е българско. Стилян Чилингиров и редица други автори посочват този факт, но у нас данните за книгата са твърде оскъдни. В третия том на Кирило-Методиевската енциклопедия от 2003 г. има подробна статия на Георги Минчев, посветена на Реймското eвангелие, в която са представени гледни точки на изследователи от различни страни, посветили свои трудове на този средновековен паметник. Споровете на учените относно произхода на текста не са завършили. Често изразените позиции и заключения си противоречат.

На 21 февруари 2005 г. председателят на Комисията по правата на човека и вероизповеданията на Народното събрание Лъчезар Тошев отправя молба за съдействие към Н. Пр. Апостолическия нунций в България Монсеньор Джузепе Леанца – да бъде предоставена информация за Реймското евангелие.

На 23 март 2005 г. г-н Тошев е поканен в нунциатурата, където в присъствието на Негово Високопреосвещенство Апостолическия екзарх Христо Пройков, Н. Пр. Монсеньор Леанца му връчва компакт диск с електронно цветно копие на всички страници от евангелието, изпратено от архиепископа на Реймс монсиньор Тиери Жордан с придружителна бележка от абат Гой.

Книгата, върху която са се заклевали френските крале, е написана на старобългарски и се състои от 32 страници, изписани на кирилица, а останалите 62 страници – на глаголица, азбуката, сътворена от Св. Св. Кирил и Методий.

Благодарение на усилията на Комисията по правата на човека и вероизповедания в лицето на нейния председател Лъчезар Тошев и на любезното съдействие на Нунциатурата, на Българската католическа църква и на Архиепископа на Реймс вече е възможно всички страници на Реймското евангелие да се представят пред обществеността и българските учени да могат да проведат своите изследвания върху текста.

Днес тази светиня се съхранява в трезора на библиотеката в Реймс и достъпът до нея се разрешава само в много изключителни случаи.

По време на Френската революция обковът е бил ограбен, но са останали дървените корици, обвити в червена кожа.

Има няколко версии как евангелието е попаднало в катедралата на Реймс.

Като се позовават на ръкописна бележка, архиварите в Реймс твърдят, че книгата е донесена от кардинал Шарл де Лорен – архиепископ на Реймс, който я е получил като дар или я е купил по време на последната сесия на Църковния събор в Тренто (1545–1563). Той дарява „Славянското евангелие“ на катедралата за Великден (1574). Преди това то се е съхранявало в манастира „Св. Йероним“ до Прага.

Втората версия е руска. Тя е, че принцеса Анна Ярославна (дъщеря на Ярослав Мъдри) при брака си с френския крал Анри I през 1051 г. донася книгата във Франция от Киев. Някои руски изследователи базират твърденията си на приписка в края на евангелието, гласяща: „Анна Регина“ (кралица Анна), което според тях се съхранява и до днес в Париж – в музея „Чернуски“, създаден от прочутия милански банкер-колекционер. В случая очевидно става въпрос за друга книга, защото Реймското евангелие никога не е било в този музей. В него не съществува такава приписка, което още веднъж доказва, че тази версия е базирана на недоразумение.

Има и трета – че през 1469 г. евангелието е пренесено във Франция от Константинопол от византийския книжовник Михаил Палеокапа. Тази версия се позовава на инвентарните книги на Реймската катедрала от XVII в.

Освен за българския произход на евангелието съществуват и хипотези за сръбски, хърватски, руски, чешки или препис от по-стар български оригинал. Каква е истината, предстои да научим от специалистите.

* Материалът е изготвен със съдействието на Лъчезар Тошев, председател на Комисията по правата на човека и вероизповеданията в 39-тото Народно събрание