Стенограма от обсъждането на промените в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки в НС

156-то заседание на Народното събрание от 18 август 2006 г. Второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки. Фрагменти от стенограмата…

Георги Пирински, председател на НС: Уважаеми колеги народни представители, съгласно решението ни от вчерашния пленарен ден, предстои да продължим с:

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА ОРГАНИ, ТЪКАНИ И КЛЕТКИ.

Предстои обсъждане на § 14 от законопроекта…
….

Румен Ангелов (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Днес гледаме най-човешкия закон – закона за човеците. Аз имам чувството, че гледаме някакъв закон за договори и за някакви финансови взаимоотношения – знам, че има някаква връзка. Не може никакъв договор, никакъв изпълнителен директор, фирма или интерес да застане на пътя на човеците. Не може! Иначе ние – хората – се раждаме, живеем и нормално, искаме или не, умираме.

Днес всеки от нас трябва да заеме своята лична позиция на избран в полза и съобразявайки се на първо място с интереса на живите човеци. Ние всички трябва да се съобразим днес с живота и да се съобразим с тези, които искат и имат нужда да го удължат и да живеят. Защото може би някой от тях утре ще ни спаси. Защото може би някой от тях, спасявайки го днес, ще стане такъв, който да разкрие злоупотреби и нарушения, но преди това ние трябва да му дадем шанс. Благодаря ви.

Георги Пирински, председател: Реплика на господин Михайлов – имате думата.

Николай Михайлов (ДСБ): Господин Ангелов, ще Ви кажа, че този подход – предлаганата поправка да бъде описвана изрично като хуманитарен акт, а възражението срещу нея – като отказ да се помага, е лош подход. Много лош! Аз ще Ви кажа, че в 55-те тезиса на Еладската църква, на Вселенската патриаршия, която е проучила гръцкото законодателство по този въпрос, има текст, който коментира тъкмо нашия знаменит параграф за съгласието по подразбиране и казва, че отказът на близките, липсата на отказ на близките не означава съгласие, защото те могат да не са налице или да отсъстват, и нарича тази клауза за презумпция за съгласие на близките шантаж на личната съвест. Буквално цитирам.

Църквите по света, вероизповеданията са „специализирани учреждения” по това да размишляват върху хуманитарната проблематика.

Не можете да разговаряте, господин Ангелов, по този начин. Не можете да казвате – вие, които обсъждате формата, по която ще се реализира донорството и искате съгласието на донора или на неговите близки, сте против това трансплантацията да се осъществява и пациентите да получават помощ. Това не можете да правите.

Георги Пирински, председател: Вашата дуплика, господин Ангелов.

Румен Ангелов (БНС): Уважаеми господин Михайлов, аз мога да казвам всичко, което мисля. Най-малко Вие може да ми казвате какво да мисля, как да го казвам, къде да го казвам – това зависи само от мен. По този въпрос толкова.

Що се отнася до църквата, както всичко в живота, и тя се развива, господин Михайлов. Тя се съобразява с него, а след като той ни е довел до това знание и до тези човешки възможности, които имаме, значи е съгласен. Уверявам Ви, че църквата като човеколюбива институция може би не сега, но след време ще застане на тази позиция, защото и църквата обслужва човеците. Благодаря ви.
…
Мартин Димитров (ОДС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми дами и господа, аз не смятах да вземам повече думата по тази проблематика, тъй като по предишни членове вече казах своето мнение. Но господин Ангелов успя много сериозно да ме възмути по тази тема, казвайки, че църквата ще си промени мнението и ще дойде на позицията, на която е той и мнозинството в българския парламент. Господин Ангелов, не вярвам, съмнявам се, че църквата Ви е упълномощила да говорите от нейно име. Християнският морал от две хиляди години е един и същ. „Земята и небето ще преминат, но думите ми ще останат” – това е основният принцип на християнския морал. Той ще остане същият. Въпросът е дали го приемате или не. Няма трето положение. Не може Вие да заемете една позиция и да кажете „Църквата ще дойде при мен”. Църквата никога няма да дойде при Вас, господин Ангелов, нито при мнозинството! (Ръкопляскания от ДСБ.)

Уважаемо мнозинство, аз не ви вярвам, че вие искрено искате да направите кампания в този парламент, да информирате обществото, след като не приехте предаване по националните медии на този дебат. Ако искате да информирате българското общество, трябваше целият този дебат да бъде предаван пряко. Това е първата много сериозна и важна крачка към информиране. Защо вчера не приехте предаването на този дебат, ако искрено вярвате и искате публичност?! (Шум и реплики в КБ.) Аз не ви вярвам.

Реплика от КБ: Защо политизираш този дебат?!

Мартин Димитров: Не, аз не политизирам този дебат. И никога не бих си позволил да го направя!

Георги Пирински, председател: Господин Димитров, моля Ви, а моля и следващите изказващи се – обсъждаме § 14. Вие засегнахте въпросите на религията и на предаването по телевизията. Моля Ви да говорите по § 14. Моля и следващите изказващи се да се придържат към проблематиката на § 14. Иначе ще трябва да Ви отнема думата.

Мартин Димитров: Не смятам, че е уместно да ме прекъсвате, господин председател, но след като чувствате, че трябва да кажете нещо, аз го приемам.

Георги Пирински, председател: Напротив, правилникът ме задължава да го правя, господин Димитров, и моля да се съобразявате с правилника.

Мартин Димитров: Вече изслушах Вашето мнение, господин председател.

Георги Пирински, председател: Не е мое мнение, а постановка на правилника.

Мартин Димитров: По отношение на § 14. Аз лично ще подкрепя това, което е предложил народният представител Иван Иванов – за изричното съгласие на роднините. За мен по-добрият вариант беше да се изисква съгласието на самия човек, той да реши. Има задължителен профилактичен преглед. Не съм лекар, но знам, че има задължителен годишен профилактичен преглед. На всеки човек може да се даде възможност да каже „да” или „не”. За мен това беше чистото решение. Отхвърлихте го. При това положение нека да има задължително съгласие на роднините. Това ми се струва разумният възможен вариант на това положение. Благодаря за вашето внимание.

Георги Пирински, председател: Има думата за реплика господин Китов.

Борислав Китов, докладчик: Имам реплика към изказването на господин Мартин Димитров. Естествено е, господин Димитров, че църквата не може да дойде при нас. Ние трябва да отидем, но нека не се забравя, че Ватикана е в Италия, а в Италия е режимът, точно който ние предлагаме.

Искам обаче да Ви кажа нещо друго по същество. В света, уважаеми господин Димитров, има само три начина – разширено съгласие, несъгласие с протест или уведомяване, а такъв с несъгласие и след това със съгласие на близките, ще бъде наш принос към световната трансплантация.

Георги Пирински, председател: За втора реплика има думата господин Цонев.

Йордан Цонев (ДПС): Уважаеми колеги, все пак истината трябва да стои над всички опити да се заблуждаваме и манипулираме тук.

Господин Димитров, никой никому не забранява с приетия принцип според своите убеждения, в това число и религиозни, да вземе своите решения. Дайте да не се манипулираме един друг и да не правим това с хората. Ако моите религиозни убеждения не ми позволяват да участвам в този процес като евентуален донор, аз ще отида и ще го заявя. Ако в този закон беше записано, че вземаме решение, че всеки е донор без право да си каже мнението, бъдете сигурен, че аз щях да съм първият, който щях да бъда против.

Тук става въпрос за два принципа и ще припомня онова, което каза в основното си изказване не вчера, както каза господин Чачев, и не по този член, а преди два дни – в половината от страните, за които говорим, е възприет единият принцип, в другата половина – другият. Условно ги разделям на две половини, като и в двете половини религията е утвърден фундамент на обществото. И когато там народните представители или депутати, или конгресмени са взимали това, бъдете сигурни, че са изхождали и от религиозните принципи, и от онова, което обществото ще каже в тази посока.

Тоест моята реплика към Вас е: ние не отнемаме правото на хората, които по религиозни убеждения не искат да го правят, да заявят, че не искат да го правят. Това е всичко!

Георги Пирински, председател: Заповядайте за дуплика, господин Димитров.

Мартин Димитров (ОДС): Уважаеми господа Китов и Цонев! Както разчитате на същия този народ да ви избира за народни представители и да прави и други неща, така трябва да разчитате да решава и по отношение на трансплантацията. Решението означава писмено съгласие. Това е решението. Това е същият този народ, господин Цонев, който Вас Ви е избрал за народен представител, и господин Китов също така е избрал за народен представител.

Йордан Цонев (ДПС, от място): Гласуването какво е? Съгласие.

Мартин Димитров: Народът е в състояние, има и необходимият морал. Можете да го подпомогнете, вече ви казах, с информация, но той трябва да взима решението. За мен в този закон вносителят разчита голяма част от народа да не разбере за какво става въпрос и по тази причина да не реагира. Това е големият проблем на този закон.

Съюзът на демократичните сили поръча проучване, според което 50% от хората, уважаеми господа Китов и Цонев, не знаят за тая работа, за която ние днес с вас си говорим. Те не знаят, господин Цонев. И вие вчера, ДПС, като гласувахте 100 процента против излъчването по телевизията, аз вярвам, че вие не искате и да разберат. Как ще ме убедите, че искате?

Йордан Цонев (ДПС, от място): Вчера беше за друго.

Мартин Димитров: Няма значение, нещата са свързани. Гласувахте точно против предаването по телевизията по този закон. Вижте си стенограмата. Има стенограми, има документи, те се четат и нещата се виждат. (Шум и реплики.) Моля ви за коректност!

Пълният текст на стенограмата от това заседание може да намерите на страницата на Народното събрание