С Т А Н О В И Щ Е на VІ-тия Църковно-народен събор за проектозакона за образованието

Българската Православна Църква продължава да настоява за възстановяване традиционното място на предмета Религия в задължителната подготовка на учениците в българското общообразователно училище.

След единадесетгодишна работа в тази посока предметът Религия в момента се изучава от учениците от І до ХІІ клас в часовете за задължителноизбираема (ЗИП) и/или свободноизбираема (СИП) подготовка. Обучението по предмета Религия се осъществява по утвърдени от Министъра на образованието и науката: концепция за обучение по предмета „Религия–християнство” и концепция за обучението по предмета „Религия – ислям”.

Учебният предмет Религия е включен в културнообразователната област „Обществени науки, гражданско образование и религия”. Стремежът на всички ангажирани с неговото преподаване и с доброто възпитаване на подрастващите поколения е в най-близко бъдеще предметът Религия да влезе в часовете за задължителна подготовка.

Затова с тревога отбелязваме факта, че в интернет-пространството от известно време и с предварително зададена дата 23.10.2008 г. е публикуван ПРОЕКТОЗАКОН ЗА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКА, в който:

1) Предметът Религия не е включен в културнообразователната област (КОО) „Обществени науки и гражданско образование” като самостоятелна единица, както е в действащия Закон за народната просвета. Това залага невъзможността Религия да се изучава в часовете за задължителноизбираема подготовка (Глава втора, чл. 103, (1), т. 4 на проектозакона). Осъществяването на подобна идея би било проява на дискриминация към вековните традиции на българското семейство и българското образование.

2) За предмета Религия се предвиждат часове единствено в рамките на свободноизбираемата подготовка, което е стъпка назад спрямо настоящата практика (Дял първи, чл. 3, (3) на проектозакона). Като СИП и в условията на новите разпоредби за делегираните бюджети на училищата, предметът фактически ще бъде поставен в крайно неравностойно положение, което ще доведе до значителен отлив на учениците, желаещи да го изучават.

3) В проектозакона се прави опит за налагане на ново понятие „религии”, което да измести утвърденото име и съдържание на предмета Религия и с това да заложи нов, сравнителен, а не вероизповеден модел на обучение по религия (Дял първи, чл. 3, (3) на проектозакона). В перспектива това ще отвори вратите на българското училище за всякакви религиозни учения, секти, движения и пр., които въз основа на закона спекулативно биха могли да претендират за място на своите учения в учебната програма по Религия. Така ще бъде отнета възможността на българските деца задълбочено да изучават религията, която изповядват те и техните родители, което иначе би ги предпазило от разрушителното влияние на нездрави религиозни школи, секти и култове.

Към горепосоченото може да се добави, че фактите от последните два месеца са изключително тревожни. Пенсионирането на главния експерт по Религия в Министерството на образованието и науката, закриването на неговата щатна длъжност и съкращаването на щатните бройки за старши експерти по Религия в Регионалните инспекторати по образованието в София–град и Пазарджик бяха първите сигнали, че е възможна промяна в статута на учебния предмет Религия в отрицателна посока. Това противоречи както на интересите на предмета Религия, така и на доминиращите обществени нагласи, които виждат в неговото изучаване мощно средство за намаляване на агресията, алкохолизма, наркоманията, сектантската зависимост и безнравствеността сред българските ученици.

Ако проектът за нов закон за училищното образование бъде гласуван в така предложения вариант, това ще доведе до обезсмисляне на усилията и труда на всички ученици, родители, учители и специалисти, които през последните единадесет години се опитваха да съчетаят ползата от образователния процес със силното възпитателно въздействие на предмета Религия в българското училище.

Държавата е призвана да се грижи за обществения интерес, да гарантира правата на своите граждани и да бъде заедно с Църквата радетел за морала, стожер на добрите нрави и духовния напредък на българския народ в хармония с неговите вековни религиозни и културни традиции. Експерименти с основните градивни елементи на обществено-културния ни живот – семейството и училището – не бива да се правят.

ЗАТОВА:
Ние, делегатите на VІ-тия Църковно-народен събор единодушно заявяваме, че не приемаме така предложения ПРОЕКТОЗАКОН ЗА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКА и настояваме за това АКТУАЛНИЯТ ВЪПРОС ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ОБУЧЕНИЕ ПО РЕЛИГИЯ в българското общообразователно училище да бъде решен в съответствие със специфичното историческо, културно и религиозно наследство, съхранило идентичността и духовното величие на нашия народ.

Рилска св. обител, 11.10.2008 г.