VІІІ Общогръцки литургичен симпозиум на тема: Християнският календар

Източник: Свещен Синод на Еладската православна църква

"Промяната на съзнанието на църковната общност е главната причина за загубването на смисъла на църковните празници. Празникът има чисто духовно съдържание и вярващите, искащи да участват в него, трябва да празнуват духовно. Празниците отдавани на „порочни песни“, на пиянство и помпозност не са християнски празници. Св. Йоан Златоуст подчертава: празникът е затова, не да се оскверняваме, не да съгрешаваме, а да се въздигнем истински…"

Изложение на Деянията на VІІІ Общогръцки литургичен симпозиум на съставните свещени митрополии, който се осъществи в конгресния център на Свещената Митрополия на Димитриада и Алмиру във Волос от 18 до 20 септември 2006 год., на тема „Християнският календар – Начало на празниците е паметта за Бога“. Формулираните изводи от докладите и направените предложения се резюмираха както следва:

1. Всяка религия и всяко общество от най-древни времена имат своите празници. В Църквата празниците имат сотирологичен характер и приканват вярващите да станат съпричастни и „участници в божественото естество“ (2 Петр. 1:4). Всеки празник според православното богословие и духовност, обобщава времето в един миг и като историческо възпоминание действа като конкретна практика на общение на човека с Бога.

2. Църквата преобразява времето чрез своя календар, така че човешкият живот става един постоянен празник, понеже вярващият непрестанно изживява като постоянно настояще фактите от живота на Иисуса Христа и предвкусва от сега Неговото Царство.

3. В християнския календар „са оцелели“ календарни елементи от предхристиянската епоха, които Църквата с истинска божествена мъдрост и благоразумие е приела като им е дала нов смисъл, според „древното премина; ето, всичко стана ново“ (2 Кор. 5:17).

4. Празниците на Църквата са свързани с празниците на древен Израил в следното: с начина на извършването им, с аграрния характер на живота на израилтяните и с фактите, отнасящи се към историята на израилския народ.

5. Празниците на атинския езически календар от класическата епоха са имали религиозен, граждански и аграрен характер и принципно са били ритуали от магическо естество. Поради това Църквата някои е отхвърлила, а други е преосмислила според евангелското учение.

6. Различието на църковните празници – както с юдейските, така и с езическите – св. Григорий Богослов отбелязва с ясно и просвещаващо слово: „Празнува и юдеинът, но по буква, защото той, преследвайки телесния закон, не достигна до духовния закон. Празнува и елинът (т.е. езичникът), но телесно и според собствените си богове и демони, от които, според самите езичници, едни са причинители на страстите, а други вследствие на страстите са почитани. Поради това те ги празнуват като удовлетворяват страстите и при тях да извършваш грях – означава да почиташ бога, под чиято закрила прибягва страстта като достохвално отдаване почит на божеството. Празнуваме и ние, но както е угодно на Духа, а Нему е угодно да празнуваме, говорейки или вършейки каквото е подобаващо. И да празнуваш – при нас означава да придобиваш в душата съкровища трайни и вечно оставащи, а не преходни и тленни, и малко милващи (т.е. удовлетворяващи) чувството, а по-скоро, според мен, разтляващи го и вредящи му. (Слово 41, На Петдесетница, Е.П.Е. 5:114).

7. Календарът е формиран основно в Константинополската Църква и е допълван с паметта на светии, със събори, с пренасянето на празници, с кръговете на предпразничните и следпразнични дни (обикновено осмодневни).

8. „Неподвижният календарен кръг“ на Църквата се състои от празниците, определени независимо от юдейския календар, на твърда дата съгласно римския слънчев календар.

9. Кръгът на най-древните празници, имащ за център празника на Пасха, се нарича „подвижен празничен кръг“ и е повлиян от тогавашния юдейски лунен календар.

10. Всепразникът на християнската Пасха, празнуван от епохата на апостолите, е най-древният и най-светъл празник на църковния календар с юдейски корени. Времето за извършване на Пасха е определено от Първия Вселенски Събор. По-пълен образ на празника на Пасха имаме в текстове от трети, четвърти и пети век, период, в който е оформена Великата (Страстната – б. пр.) Седмица и периода на Великата Четиридесетница. Пасхалното литургично богатство на Йерусалимската Църква е обогатено с богослужебната практика на Константинополската Църква. През следвизантийския период древното единно всенощно последование на Пасха е разделено на Вечерня с божествена Литургия на св. Василий Велики, пренесено сутринта на Велика Събота и на Полунощница, Утреня и божествена Литургия на св. Йоан Златоуст, която останала на настъпването на Неделя Пасха.

11. Празниците на Възнесение Господне и Петдесетница приключват пасхалния празничен период, който от епохата на първата Църква продължавал петдесет дни, по образеца на Старозаветната традиция на празника Петдесетница или на седемте седмици на празнуването на еврейската Пасха.

Последованието на коленопреклонните молитви показва края на пасхалния период, през който се забранява колениченето. Коленопреклонните молитви на последованието се свързват с покайните молитви на християните, с паметта за починалите и с есхатологичния аспект на живота в Христа.

12. Неделята, най-древният празник заедо с Пасха, е била един седмичен възкресен епископски празник, ден за богослужение, почивка и свещаване. Тя е изключителен ден за евхаристийно събиране, почитан с особена привилегия (забрана за пост, коленичене, възпоминания за починали).

13. Рождество Христово и Богоявление са празнувани съвместно на 6 януари. Разделянето им и пренасянето на Рождество Христово на 25 декември е направено през ІV век. Празнуването на двете събития от живота на Господа са били повод за катехизиране на вярващите, отричане на еретическите заблуди и осъждане на езичеството.

14. Рождество Христово е било основа за определянето на някои други празници (Обрезание Господне, Сретение Господне, Благовещение, Зачатие и Рождение на св. Йоан Предтеча).

15. Празникът на Преображението на Иисуса Христа е установен след ІV век в Йерусалимската Църква в рамките на развитието на календара в следконстантиновия период и откъдето постепенно е усвоен в останалия християнски свят. Главен фактор за установяването на празника е било възпоминанието на освещаването на християнския храм на планината Тавор, където по предание е станало чудото на Преображението Господне. Установено е да се празнува на 6 август, така че да отбележи настъпването на четиридесетдневния период преди празника Въздвижение на Честния Кръст, по образеца на Великата Четиридесетница. Празникът придобил особен смисъл с исихастките раздори през ХІV век, в които изпъкнало учението за нетварните Божии енергии на св. Григорий Палама.

16. От апостолската епоха вярващите са почитали Богородица. Богоматерните празници обаче са въведени и установени постепенно от ІV век и имат за извор библейски и извънбиблейски текстове и в историческия път на Църквата са станали причина за изясняване на богословието на „великата тайна“ (вж. 1 Тим. 3:16) на Божието снизхождение за човешкото спасение.

17. Поклонението на Честния Кръст е въведено в календара от Йерусалим и чрез Константинопол е предадено на цялата християнска вселена.

18. Въвеждането на празниците на светиите в календара на Църквата е ранно явление и познава своето начало в „рождените дни“ на мъчениците, тоест деня на мъченическата им смърт. Календарът следва едно продължително развитие през целия предвизантийски, византийски и следвизантийски период, което е записано в ръкописни или печатни химнологични извори и сборници. Свети Йоан Златоуст учи, че „не се празнуват мъчениците само в определените дни, а и в духа на делата ни“ (Беседа за мъчениците І, Е.П.Е. 36:568). Тоест, празникът на светеца се доказва не само в конкретния период – по време на празника, а в това дали празнуващият вярващ има съзнанието, живота и моралът на светеца.

Съдържание и цел на всеки християнски празник е изживяване на Христовия живот и предвкусване на вечното Му Царство.

19. Празник без извършване тайнството на божествената Евхаристия не е празник. Участието на вярващия в тайнството на човеколюбието на Спасителя прави празника призоваване към спасение и освещаване. Поради това е преценена и необходимата подготовка чрез покаяние и очистване, така че празникът да стане причастие с божествения живот.

20. Поправянето на езическия юлиански календар през 1924 год. създаде нови казуси в Типика, главно в периода на Триода и на Пентикостара, които Църквата ни преодоля канонично и след внимателно разглеждане.

21. Празникът е църковно събитие и същевременно е обществена нужда, водеща до контакт на Църквата със света. Този контакт се нарушава от една страна от стремежа на света да се дистанцира от християнските празници и да създаде свои нови и лишени от смисъл празници, а от друга – от опасността Църквата да се повлияе от светския дух и да загуби истинското съдържание и послание на празника.

22. Всеки празник действа едновременно и като икономически и търговски фактор. Не е възможно обаче, нито е позволено, търговията да стане център на празника или още по-лошото – храмът, мястото на служение и молитва Богу, да стане „дом за търговия“ (Йоан 2:16). Всичко имащо връзка с парите трябва да се отнася главно към упражняването на човеколюбие от страна на Църквата.

23. Промяната на съзнанието на църковната общност е главната причина за загубването на смисъла на църковните празници. Празникът има чисто духовно съдържание и вярващите, искащи да участват в него, трябва да празнуват духовно. Празниците отдавани на „порочни песни“, на пиянство и помпозност не са християнски празници. Св. Йоан Златоуст подчертава: „празникът е затова, не да се оскверняваме, не да съгрешаваме, а да се въздигнем истински“ (Беседа 27 върху І Коринтяни, Е.П.Е. 184:208). И „празникът е благо дело, ако покажеш душевно благочестие и гражданска изправност. И така да желаеш да празнуваш винаги, като си за всичко безукорен“ (Беседа 28 върху І Коринтяни, Е.П.Е. 18А).

24. Когато се секуларизират празниците и ревността на вярващите се изчерпва само във външни прояви това предизвиква в тях душевна умора от не задоволяването на вътрешните им нужди и очаквания. Празник без духовно съдържание, без умиление и покаяние, без смирение и човеколюбие носи душевно безпокойство и допринася за появяването на фалшиви заместници на благочестието и за създаването на предразсъдъци и суеверия.

25. Скуката, самотата, безпокойството, и общата криза, в която живее съвременният човек, се дължат в най-голяма степен на липсата на съдържание и смисъл на живота, за чието наличие имат принос и празниците.

26. От множество фактори църковните празници се подриват дори до тяхното премахване. Това усилие изразява абсолютно съвременното общество, което –придавайки тежест на създаването на икономически модели – постоянно се секуларизира и се отдалечава от евангелския морал. За отдалечаването на народа от Евангелието допринасят и други професионални, географски, психологически и икономически причини.

27. Със светските празници човекът се опитва да задоволи екзистенциалните си нужди за празнуване извън Църквата. Маргинализирането на християнските празници в светски изяви се дължи както на липсата на катехизация на вярващите, така и на секуларизирането на живота.

28. Установяването на светски празници, особено в нашата епоха – епоха на глобализация, секуларизация и мултикултурност – ни показва ясно следното:

а) Празникът е неделима част от последователната смяна на работа и почивка. Човекът, за да живее трябва да работи, но той не може да работи без да почива. Във всяка епоха, на всяка място и във всяка култура това правило задава ритъма на труд и почивка. Още повече обаче почивката, т.е. възможността да не се работи, се изживява като радост от памтивека.

б) Развитието на празника доказва човешката нужда от смисъл на живота. С празника човекът придава смисъл на самата си работа и на целия си живот. Точно тук, в повелителната нужда на човека не само от почивка, а и от радост и смисъл, се намира истинският извор на празнуването. Поради това празникът показва една изключителна устойчивост в човешкото общество. Особено в родината ни традиционният начин на празнуване и приетите от Църквата обичаи обогатяват празниците като събития на освещаване и радост.

ІІ. ПРЕДЛОЖЕНИЯ 

Симпозиумът записа следните предложения по въпроси, които е възможно да предизвикат пастирски проблеми, целейки популяризиране смисъла на църковните празници и участието на вярващите в тях.

За приемането на подходящи за всяка енория решения се предлага следното:

1. Пастирите са длъжни да популяризират истините на празничния кръг на Църквата, така че вярващите да участват „съзнателно“ и да знаят какво означава празникът и каква е целта на тяхното участие в църковните празници и тържества. Характерът на църковните празници е преди всичко „смислов“, както е „смислова“ всяка гънка на християнското богослужение, а съдържанието им е духовно. Явно е, че са нужни дългогодишни и настойчиви пастирски усилия, за да залегне в битието на народа да празнува, „както е угодно на Духа“ (св. Григорий Богослов, Слово 41, На Петдесетница, Е.П.Е. 5:114).

2. Дългогодишните лоши навици и обичаи, противоречащи на евангелската истина не могат да се премахнат лесно и автоматично. По тази причина са нужни внимателни и обстойни усилия за осведомяване и благоразумно обгрижване на вярващите от страна на отговорните пастири. Пастирите трябва да намерят златната среда между двете нужди. Не е правилно те да се изолират от общественото им обкръжение в усилията си да поправят наследените лоши обичаи, а същевременно трябва и да въвеждат вярващите в същността и висотата на духовния живот и богослужение, освобождавайки ги от „стихиите на света“ (Гал. 4:3).

3. Пастирите са длъжни да следят да се избягва всякаква излишна прекомерност по време на църковните празници, за да не се фалшифицира „смислеността“ и духовният им характер и да се принизява достойнството им само до украсата на свещените храмове, до продължителността на свещените последования, до усилването на озвучителните уредби, до одеждите на клириците, до мелодичните песнопения, до осветяването на храма, до продължителността на биенето на камбаните и на проповедта и изобщо до всичко свързано с празника – като приемите, гражданските изяви и развлеченията. Умереността е най-прекрасният път за съчетаването и популяризирането на литургичните елементи на един празник. Най-важно е всичко да става с благочестие и уважение към свещеното предание, етиката, духовността и редът на нашата Църква.

4. По същия начин пастирите са длъжни да показват внимание и толерантност към събратята си, съслужещи с тях за празника и към своите помощници, също така да показват самоконтрол и чувство на отговорност и да вдъхновяват със своя пример помощниците си, защото умората, отговорностите, а и необмислените желания на някои поклонници изнервят и това води до скандализиране на вярващите без съществена причина.

5. Да се ограничат до минимално количество касите за дарения от вярващите във и извън свещените храмове, защото е недопустимо положението навсякъде в храма или до свещените икони да стоят каси за дарения, за да се напомня на вярващите, че трябва да подпомагат икономически действително многообразните нужди в дейността на един енорийски храм или една свещена обител.

Същевременно поклонниците могат да бъдат осведомени за дейностите на енорийския храм с една естетически издържана и внимателно съставена печатна брошура, за да имат възможност свободно да решат кога и как биха могли да ги подпомогнат.

Календарите, иконите или различните сувенири, които вероятно предлагат свещените храмове на поклонниците, трябва да се отдалечат от пангарите или масите в храма и на специално място да се изложат книги или ръкоделия, където трябва да има осведомителен надпис, че приходите се предоставят за хуманитарните цели на енорията.

Също така трябва да се отдалечат от храма всички частни търговски обекти, предлагащи религиозни или каквито и да било други стоки, и да се ограничат на специално място извън двора на храма с указание, че нямат никаква връзка с него.

6. Трябва внимателно да се разрешава проблемът с просещите. Особено внимание да се обърне на усилието за организираното привличане на всички – и на християните, искащи да дадат своя „обол“, и на имащите нужда от помощ – в хуманитарните акции на енориите им за едно цялостно решаване на проблема.

7. Да се раздава на всички вярващи специално и изискано празнично печатно издание с молитви за празника и информация за енорийските дейности, за смисъла на празника или за живота на чествания светец. Допълнително може да има специална витрина в предверието на храма с печатни енорийски материали и с ясно указание, че се раздават безвъзмездно.

8. Полезно е и допринасящо за заздравяване на енорийската институция за подготовката и провеждането на празника да се намират и организират доброволци извън обичайния кръг на близките помощници в енорийското дело. Денят на празника на енорийския храм трябва да бъде денят на Църквата за всички членове на енорията и изобретателният клирик може да действа будно, така че празникът да бъде за всички истинско „вспомняне на Бога“, според св. Григорий Богослов (Слово 39, На Неделя след Богоявление, Е.П.Е. 5:90). Особени грижи трябва да се положат в енориите с изключително висок процент население трудещи се, земеделци и упражняващи други професии, които за продължителни периоди време са принудени да работят далеч от домовете си, така че да се осигури и участието им в празника, и продължаването на тяхната работа.

9. Да се преосмислят пастирски светските празници по образеца на въцърковяването и християнизирането на юдейските и езическите празници през първите християнски векове. Когато едно общество, развиващо в себе си множество цели, създаде един празник, можем да дадем християнски смисъл на неговия избор, като действаме с мъдрост и благоразумие.

10. Относно прилагането на разпоредбите на Типика се предлага следното:

а) Да се спазват строго разпоредбите на Типика и да не се допускат дързост и своеволия, така че да съществува порядък в църковните празници.

б) В училищата по Византийска църковна музика задължително да се изучава Въведение в Типика на Г. Виолакис.

в) Да се следят внимателно новите последования относно пълнотата на отслужването им според предписанията на Типика, което се възлага на Свещения Синод.

г) Комисия от специалисти да изследва пропуските, нарушенията, грешките и поместно валидните разпоредби в Типика, и по този въпрос да се развие сътрудничество между гръцкоговорящите църкви, които главно спазват Типика на Г. Виолакис, така че да има единно преодоляване на неговите проблеми.