Иконата на Рождество Христово

Класическата иконография на Рождество Христово се оформя още през V – VІ век. В съдържанието на иконата на Рождество Христово се открояват два главни аспекта. На първо място е разкриване духовната същност на събитието – Божието въплъщение. Това ни поставя пред явното доказателство за основния догмат на християнската вяра, подчертавайки чрез детайлите Божествената и човешката природа на Словото в плът.

На второ място иконата на Рождество показва въздействието, което събитието оказва върху живота на света, съгласно думите на свети Григорий Богослов, в които казва, че Рождество Христово не е празник на творението, а на пре-творяването. Той е празник на обновлението, осветило целия свят. Чрез Въплъщението цялото творение добива нов смисъл като крайна цел на съществуването – преображението. Така цялото творение участва в събитието и ние виждаме това представено на иконата на Рождество.

От гледна точка на смисъла и композицията в центъра, поставен в ясли лежи Христос, повит в пелени. На заден план е пещерата в тъмен фон. Мрачната уста на пещерата се явява символ на този свят изпълнен с грях, в който "Синът на истината" ще свети занапред.

В Евангелието според Лука (2:7) се говори за пещерата и повитото в пелени Дете "и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в страноприемницата". И по нататък се споменава за белега, даден от ангела на пастирите за познаване на Младенеца – "и ето ви белег: ще намерите Младенец, повит, лежащ в ясли" (Лука 2: 12). Пещерата, яслите, пелените са знаци на Божeствения кеносис, Неговото понижение, Неговото пълно смирение. Той, Който е невидим по естество, става видим по плът за изкуплението на човека, ражда се в пещера, повит в пелени, така загатвайки собствената Си смърт и погребение, гробница и погребални дрехи.

В пещерата до яслите стоят вол и магаре. Евангелието не говори за тях. Във всички икони на Рождество Христово те се рисуват непосредствено зад Младенеца. Мястото им в самия център показва важността, дадена от Църквата на този детайл – "Волът познава стопанина си, и оселът – яслите на господаря си; а Израил (Ме) не познава, Моят народ не разбира" (Ис. 1:3). С представянето на животните иконата ни припомня Исаевото пророчество и ни приканва към познаване и разбиране тайната на Божия Закон.

Като гледаме иконата, първото нещо, което ни прави впечатление е мястото и позицията на Божията Майка. В този “празник на претворяването” тя е "обновлението на всичко, родено на земята", новата Ева. Както Ева е майка на всички хора, Богородица става майка на обновения човешки род, обожен чрез Въплъщението на Сина Божий. Тя е най-високата благодарност, която човек дава на Твореца. Чрез това, което предлага в лицето на Богородица, падналият човешки род дава съгласието си за спасението чрез Въплъщението Божие. Иконата на Рождество подчертава тази роля на Божията Майка, отделяйки я от другите фигури чрез централното и разположение и размера й. Тя лежи непосредствено до Младенеца, но обикновено извън пещерата, на постеля, подобна на тези, които евреите носели, когато пътували.

Нейната поза винаги има дълбок смисъл и обикновено се свързва с догматични проблеми, които изникват в различни времена и места. Промените в тази поза подчертават, според нуждата, Божествената или човешката природа на Спасителя. Така на някои места е полуседнала, което говори за липсата на болка в нейния случай, а също така и за раждането като девица и за Божествения произход на Младенеца. Но в най-известните изображения света Богородица лежи и в това положение е показана умора, която припомня на молещите се несъмнената човешка природа на Младенеца.

Около централната група – Младенеца и Неговата Майка – са събрани всички детайли, които доказват Въплъщението и влиянието му върху целия свят.

Ангелите изпълняват двойна роля – славословят и известяват. В иконата това обикновено се изразява чрез това, че някои от тях са насочили погледи нагори и славят Бога, а другите са наклонени надолу към мъжете, на които носят радостната вест.

Тези мъже са овчарите. Те са изобразени като слушащи ангелската вест. Единият от тях често се изобразява свирещ на овчарска свирка. Така към ангелския хор се прибавя човешко изкуство – музика.

От другата страна на пещерата са изобразени мъдреците, водени от звездата. Те се изобразяват яздещи коне или носещи дарове. Красив дълъг лъч от звездата е сочи право към пещерата. Този лъч свързва звездата с част от сфера, която излиза от рамките на иконата – символично представяне на небесния свят. По този начин става ясно, че звездата не е само космически феномен, а също и небесен вестител. Това е светлината, скрита за юдеите и светеща впоследствие за езичниците. В пастирите, първите синове на Израил, покланящи се на Младенеца, Църквата вижда началото на еврейската Църква, а в мъдреците – Църквата на езичниците. От една страна са пастирите – обикновени непросветени мъже, с които небесният свят влиза директно в контакт, в ежедневния им живот, а от друга страна са мъдреците – мъже на науката, които поемат дълго пътуване заради познанието и желанието да познаят онова, което е близко до Абсолюта, чрез обектите, които изучават. Чрез мъдреците Църквата приема и одобрява науката и чрез това казва, че светлината на християнското откровение се дава на тези, които служат на абсолютната Светлина. Трябва да се отбележи, че мъдреците са представени в различна възраст, за се да подчертае факта, че откровението се дава независимо от възрастта или земния опит.

В долния десен ъгъл на иконата две жени къпят Младенеца. Тази сцена се основава на традицията. Двете жени са тези, които според преданието помагат при раждането на Христа. Тази сцена от ежедневния живот показва ясно, че Младенецът е като всяко друго новородено дете и има всички естествени нужди, присъщи на човешката природа.

Друг детайл показва, че в Рождество Христово, природните правила са покорени в случая. Става въпрос за Йосиф. Той не е част от централната група на Младенеца и Неговата Майка, той не е баща и е отделен от тях. Пред него в образа на стар овчар стои дяволът и го изкушава. В някои икони е представен с рога или къса опашка. Представянето на сатаната и неговата роля като изкусител има дълбока връзка с този ”празник на претворяването”. На основата на традицията иконата предава определени литургични текстове, които говорят за съмненията на Йосиф и тревогите на сърцето му. Това състояние е представено на иконата чрез позата на обезсърчен човек, подсилена от черната паст на пещерата, която понякога стои като фон на неговата фигура. Традицията, предадена от апокрифите разказва как дяволът изкушавал Йосиф, казвайки му, че такова раждане не е възможно, защото е противно на човешката природа. Този аргумент добива различни форми, появявайки се през цялата история на Църквата. Това е основа на много ереси. В образа на Йосиф на иконата се представя не само неговата лична драма, а и на целия човешки род – трудността да бъде приет това, което е над думите и причините – Божието Въплъщение.

Докато в някои икони Света Богородица е представена, гледаща Младенеца, в други гледа напред към външния свят. Тя гледа към Йосиф и така показва разбиране и състрадание. Така иконата учи на толерантност и състрадателно отношение към невярващите и съмняващите се.

Превод (със съкращения) Камелия Константинова

"The Meaning of Icons",
Leonid Ouspensky
Vladimir Lossky